Трябва да се промени формата на ТЕЛК

Понякога си мисля, че държавата просто иска да се отърве от хората с увреждания, казва Мария Кирчева

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

Подкрепям протеста на хората с увреждания, който се проведе вчера и много исках да дойда. Представителите на Съюза на слепите се бяха погрижли да създадат много стройна организация, но така и не можах да се присъединя на митинга, защото се налагаше да бъда на хемодиализа.

Един от основните проблеми, с който се сблъсквам като сляп човек е недостъпната среда, за която не се прави нищо, за да бъде променена, така че да можем да имаме по-добра ориентация в пространството навън. Ремонтите по пътищата, промените в движението представляват трудност за хората с нарушено зрение. Има и толкова разбити плочки по тротоарите, които пречат, когато се опитвам да се движа по ориентир. Човек се обърква, защото мисли, че това е ръба на тротоара. За съжаление има и хора, които нарочно пречат. Случи ми се да ме блъснат по стълбите и да си счупя крак.

Трудност за нас – слепите са и спирките

без говорещи табла, на които просто се блъскаме в кошчетата и изобщо не можеш да се ориентираме. Истинско препятствие лично за мен е пътят от вкъщи до метрото, защото минава през пазара и хората си оставят на тротоара кашони и багаж, заради които аз не мога да мина. Затова се налага да вървя по булеварда, а така преча на шофьорите.

Проблем е и че за нас не се осигуряват достатъчно финанси за технически средства. На мен ми се налага да си закупя всичко абсолютно сама, а имам нужда от по–лек бастун, защото не мога да нося тежко. Така слепият е един болен човек, който се опитва да живее по някакъв начин с минималните средства, които му се полагат.

Нещото обаче, което най-много ме огорчи,

беше сблъсъкът със системата, когато ослепях и се наложи да мина на ТЕЛК. Преди това аз бях в болничен и идеята беше той да се удължи, за да се науча да работя на компютър през това време и да продължа да работя като преподавател. Но ТЕЛК-ът, за моя изненада беше написал, че не мога да работя и се наложи да ме съкратят. Това наистина беше травма, първо защото не бях уведомена и второ се сблъсках с много агресивно и арогантно поведение от страна на лекарката. Оттогава съм много обидена, защото това ме лиши от възможността да продължа да преподавам, а моите работодатели искаха да ми запазят мястото. За мен това беше несправедливост. Понякога си мисля, че държавата просто иска да се отърве от нас – хората с увреждания. Освен това бях обвинена, че едва ли не аз виждам, понеже съм отправяла поглед по движенията на лекарката и тя ми каза - Вие всъщност виждате. Такива случаи понякога те навеждат на мисълта,

че не можеш да оцелееш.

И така лекарката беше написала, че аз не мога да преподавам, а работата за мен беше много важна. В момента продължавам да поддържам връзка с моите колеги, имаше и следващ ТЕЛК, но трябваше да премина през обжалвания, които бяха много стресиращи за мен през първите месеци на слепотата ми. Вместо системата да те подпомогне с новото увреждане и ти да си кажеш няма страшно, ще продължа напред, ще се боря и работя, всъщност те оставят без нищо. Средствата, които се полагат като пенсия са друг проблем, защото са абсолютно недостатъчни. Моята е сравнително висока, заради натрупания стаж, но те искат да отнемат и тази възможност. Макар да сме хора с увреждане, това не означава, че не сме натрупали трудов опит през годините и това не бива да бъде отчетено. Ако нямам помощ отстрани не бих се справила.

Повишаването на пенсиите е необходимо 

Също така трябва да се промени формата и явяването на ТЕЛК. Не знам дали ще е по - добре да бъде само по документи или да се направи по- добра организация като дати и часове. В момента обаче хората седят и чакат, за да ги види някой, който само ще напише, че не можеш да работиш, защото те вижда за една секунда и преценява това. Също така според мен при формирането на пенсията трябва да има и някакво преизчисляване, някаква формула, в която да са включени годините на хората с увреждания. Това е много важно за младите, които все пак искат да създадат семейство, като по този начин изобщо не искам да дискриминирам възрастните хора.