Новата методика намалява качеството на лечение

В същото време разходите на министерството ще се увеличат, защото неуместно се разширяват възможностите за приложение на някои дейности, казва проф. Чавдар Стефанов

В до сега действащата Методика терапевтичната афереза и бъбречно-заместителната терапия бяха изключителен приоритет на отделенията и клиниките по анестезиология и интензивно лечение. Основанията за това бяха, че с тях се лекуват пациенти в критично състояние или със заболявания, които са наложили или могат да наложат прилагането на специфични единствено за интензивното лечение действия и процедури, които извършвани извън интензивните отделения биха били свързани с неоправдан и излишен риск, а именно – механична вентилация, мултиорганно подпомагане, инвазивно осигуряване на достъп до кръвообращението, борба с всички шокови състояния и т.н. Изхождайки от презумпцията за гарантиране на нашите пациенти на максимални безопасност и качество на лечението, това беше единствено правилното решение, защото само в клиниките по интензивно лечение могат да бъдат осигурени всички условия за запазването на живота и инвазивно и неинвазивно мониториране и корекция на органните функции. Само тези клиники разполагат с висококвалифициран персонал и с нужната апаратура за тези дейности. Освен това, провеждането на тези процедури само в интензивните отделения гарантира, че те ще бъдат извършвани по конкретни и точни показания при пациенти, които действително се нуждаят от тях за съхраняване на живота им. Във връзка с това беше разработен и публикуван консенсус на борда на Дружеството на анестезиолозите, относно показанията и методологията за прилагането им, както и бяха въведени изисквания за квалификация на екипите, които ще се занимават с тях. В новата Методика, публикувана на сайта на МЗ, нещата изглеждат съвършено различно – плазмената афереза вече може да бъде провеждана в редица други отделения и клиники – неврологични, хематологични, диализни. Както вече беше обосновано по-горе, това

крие непосредствен риск за безопасността

на нашите пациенти, както и за качеството на лечебните мероприятия. Освен това, „излизането" на тези процедури от интензивните отделения ще доведе до значителното „разширяване" на показанията им и до провеждането им при пациенти, които, на практика, не се нуждаят от тях и могат да бъдат лекувани с други утвърдени терапевтични практики. Това може да доведе до значително и неконтролирано увеличение на провежданите плазмени аферези и силно негативен финансов резултат, независимо от огромното намаление на финансирането им, върху което ще се спра по-долу. В новата Методика цените на процедурите плазмена афереза и бъбречно-заместителна терапия са определени на 1040 лв и 227 лв, съответно. До сега тези цени бяха 3500 лв и 2000 лв, като приблизително покриваха разходите за провеждането им. Освен това, от първи април те няма да бъдат заплащани при нито един от нашите пациенти, ако за тяхното лечение се получава финансиране от НЗОК за клинични пътеки или клинични процедури. Т.е. болниците, респективно техните анестезиологични и интензивни отделения, ще получават едни и същи суми за лечение на критично болни, независимо от това дали провеждат или не тези животоспасяващи мероприятия, които суми са изключително недостатъчни и до сега.

Това ще доведе до следните негативни ефекти

1) няма да бъдат провеждани тези процедури, поради непосилната им цена;
2) някои от пациентите или техните близки, които ще могат да си го позволят, ще бъдат принудени да заплащат стойността им.
Това неминуемо ще доведе до значимо ограничаване на свободния достъп до качествено и най-вече, животосъхраняващо лечение. Както ще видите в приложените към това становище подробни разчети, направени на базата на цените в УМБАЛ „Св. Георги", цената на една процедура по плазмена афереза е 2132, 06 лв, а на продължителната хемодиафилтрация е 1707,49 лв, като тук не са отчетени разходи за закупуване на апаратура, амортизация, сервиз, непреки разходи, квалификация на екипите, извънреден труд и т.н. Като се има предвид, че за да бъде ефективно лечението трябва да бъдат проведени между три и шест плазмаферези и между три и десет сеанса на продължителна хемодиафилтрация, негативният финансов резултат става огромен.
Промените в Методиката са реална предпоставка и за

други възможности за злоупотреба 

Предоставянето на процедурите за плазмена афереза и на други клиники, извън интензивните такива, ще разшири твърде много прилагането й при „платежоспособни" пациенти с хронични заболявания, при които тя е ненужна или не е с доказан ефект, като напр. Болест на Алцхаймер или краен стадий на онкологични заболявания. Като се има предвид, че МЗ засега няма ефективна система за перманентен контрол върху ежедневната дейност на лечебните заведения, особено ако те са частни болници, това ще доведе до отчитане на огромен брой аферези, като част от тях ще бъдат платени от пациентите или техните близки, а другата част ще бъдат „надписани" без да бъдат реализирани. В крайна сметка, глобалната сума, която ще бъде платена ще бъде по-висока от тази за миналите периоди, само че, много болни, които са се нуждаели от този тип лечение няма да са го получили.

Във връзка с всичко гореизложено, предлагам, в рамките на втората деседневка на месец април, да бъде осъществена среща на експерти от Дружеството на анестезиолозите в България и на екип от Министерството на здравеопазването, на която да бъдат обсъдени всички проблеми и възможности, свързани с плазмената афереза и продължителната хемодиафилтрация и да се постигне компромисно решение, което да удовлетвори пациентите, лекарите, болничните заведения и МЗ.