Чудото на оздравяването зависи от всички

Надявам се някога отново да влизаме в болница спокойно и с надежда, както, когато влизаме в храм, казва д-р Владимир Бостанджиев

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Д-р Бостанджиев, тази година 7 април, когато отбелязваме празника на лекаря, съвпада с Велика събота. Виждате ли някаква символика и връзка в това съчетание?

- Неизбежно е да се направи връзка. Трите основни светогледа - мистичният, религиозният и научният - обясняват душата, бог и личността по различен начин. Затова обикновено се приемат за враждуващи, но в книгите си показвам как се развиват исторически, както различни системи за търсене на решение. Затова, вместо да спорим кое е вярното обяснение, по-полезно е да търсим общи решения. Пролетта е свързана с надеждата за живот и в това има символична връзка. Интуитивно я усещам. На Възкресение църквата отбелязва в един тържествен момент както огромната тъга на всички вярващи за загубата на Сина, така и радостта от Възкресението. Според мен този най-важен християнски празник е кулминация на вярата, че духовните връзки съществуват, независимо от смъртта, защото ги изграждаме в постоянно общуване с обич и вяра един в друг, подобно на святата духовна връзка на Сина с Отца. Може би лекарите-християни съчетават безконфликтно дълбоко в душата си модерното научно познание за човека с вярата в Божието Слово, без да се заблуждават в материалното наличие на магически сили. Защото лекарите най-добре знаят какво могат и не могат, сблъсквайки се с болестта и страха за живота. Според мен силата на Христовото учение се крие във вярата на Сина в Словото на Отца. Затова, според големия философ Кант, християнството е вяра в рамките на разума. Модерна Европа свързва Християнството с научния напредък, въпреки известните гонения на учени през Средновековието. Въпреки че много хора обясняват вярата си мистично, християнството не е толкова далеч от рационалното мислене, колкото се мисли, и много известни учени са били вярващи. За мен е добър знак, че професионалният празник на лекаря съвпада с Велика събота. Честит празник, уважаеми колеги!

- Какво е отношението на българския лекар към вярата?

- Благодарение на вярващи лекари този параклис съществува. Когато проучвахме нагласите за неговото откриване, например, хирург ни убеди, че е вярващ, като ни показа кръстчето си на излизане от операционната зала. Познавам интернист, който редовно се изповядва. Известни лекари се включиха в инициативния комитет за създаване на параклиса, въпреки съпротивата от други. Тази съпротива беше, не защото не зачитат личността на пациентите, а по политически и идеологически причини.

Тази нагласа се преодолява постепенно. При освещаването на паракликса през 2013 година от патриарх Неофит цялата поляна беше изпълнена с бели престилки. На някои това им се струваше като чудо. Колега дори ми се извини, че в началото през 2000-та година мислел инициативата за лудост. Пазя дори карикатура на лекар с кръст, нарисувана добре от колега. Благодарение на този личен опит, сега мога да кажа, че българският лекар се оказа вярващ, макар невинаги да е осъзнато. Това е въпрос на закономерно духовно развитие не само на отделната личност, а на цялото общество. Според мен това не зависи от статистиките и различните мнения. Спомням си пациентка, която имаше предоперативна криза, с високо кръвно налягане и се налагаше операцията да се отложи. По време на консултацията, тя призна, че е вярваща и се моли тайно на малка икона да се събуди от упойката. Тя се срамуваше да не я видят другите пациенти. В кабинета на професора, който я оперира имаше икона и аз я успокоих, че самият лекар е вярващ. Това беше достатъчно тя да се успокои и операцията не беше отложена. Свидетел съм на процеса на промяна на нагласите след 1989 година хората да не се срамуват, че са вярващи. По време на комунизма знаех за психолог, който беше уволнен, затова, че е казал на пациент, че Бог ще му помогне.

- Вас какво ви накара да се включите в Настоятелството на параклиса в двора на Александровска болница?

- Група лекари започнахме инициатива за изграждане на параклис в болницата около 2000 година и аз бях един от първите инициатори. Помогнаха няколко ръководства и отдаден свещеник. На първото събрание на настоятелството дори имаше леко земетресение, като знамение. Здравният министър се обади на главния лекар да пита как е болницата и ни пожела успех. Процесът с перипетии. Параклисът беше съграден с помощта на много дарители и бе осветен от Негово Светейшество Българският патриарх Неофит през 2013 година. В началото намерихме около тридесетина вярващи лекари в болницата, с които направихме първото събрание. Според тях параклисът щеше да бъде полезен на пациентите и това не противоречеше на Клетвата на Хипократ. В началото идеята имаше открити и скрити противници, защото науката има най-общо казано негативно отношение към вярванията. Помогнаха ми и духовните корени. Потомък съм на свещеник, участник в четата на поп Харитон и Бачо Киро през Априлското въстание. Загинал е при защитата на Дряновския манастир от поругаване. Четниците се разделили на две и мнозина се спасили. Между тях бил и свещеникът, осветил Самарското знаме. С негов потомък работехме заедно като психиатри и той също ме подкрепи, споделяйки че се страхува от подигравки.

- Като лекар и потомък на свещеник можете ли да кажете през вашите очи каква е ролята на вярата за пациентите, които преживяват някакво страдание?

- Вярата е всичко за хората, макар че във времената на една друга идеология вярата беше термин поставен под цензура. Но тя е дълбоко лично преживяване, затова аз мога да свидетелствам и като психиатър. Без упование не може да се осъществи никое важно решение в живота, както и да се помогне за физическото и психическото здраве. Каквото и да съветва лекарят, каквито и манипулации да прилага, това не е достатъчно, ако и пациентът не съдейства на оздравяването.

Най-прост пример е воденето на здравословен начин на живот, да не говорим, когато пациентът е уплашен и отчаян. Същността на психиката е именно вярата в ценностите, убедеността, че постъпваме правилно. Но природните науки изследват материалните факти и не ценят достатъчно духовните явления. Има различни области, които се занимават с този въпрос като антропология, социология, философията. Науката за вярата е богословието, а то е много по-различно от училищната представа за наука. В съвремието е трудно да се намерят възгледи, които правят разбираеми връзки между религиозните и научните понятия. По повод на работата ми с религиозни преживявания стигнах до някои нови идеи. За вярата на различните пациенти – бих казал, че това е въпрос на култура, на бит на среда, на възпитание. Боледуват всички, независимо от това каква вяра изповядват. Виждал съм на съседни болнични шкафчета една до друга и Библия и Коран. Двамата пациенти носеха свещените книги за утеха и не спореха с различни обяснения коя вяра е права и коя крива. Просто вярата им помагаше да понесат страданието и аз ги подкрепих по време на консултацията. Преминаха времената, в които хората се срамуваха, че са религиозни. В България отново е нормално да си вярващ. В болниците хората идват със своите лични нужди и естествено лекарите се съобразяват с религиозните нужди на пациента.

- Ако човек не особено вярващ, в момент на изпитание, когато е в болницата, обръща ли се към Бога по начин, по който може би преди не го е правил?

- В Бог човек намира утеха, моли се за благополучие. В критичен момент хората наистина преживяват изненадващи срещи с Бог и ги възприемат като чудо. Човек изведнъж преживява силна надежда и си обяснява това преживяване с висша сила или, че съществува Бог. Как точно ще си обясни това преживяване - магически, религиозно или научно – това е въпрос на култура, среда и традиции. Съвременният човек просто има избор как да мисли. Затова за мен е по-важно да имам избор да мисля, като осъзнавам как вземам своите решения, да споделям и сбъдвам решенията си заедно с другите, да мисля критично, включително и за вярата – своята и на другите хора и народи. Нужни са повече знания по тези въпроси. Най-общо може да се каже, че християните вярват в неделимата духовна връзка между Отца и Сина. Тази връзка може да бъде разбрана в границите на езика, с чиято помощ вземаме решения и създаваме нови идеи. Лекарите, разбира се, зачитат вярата на всеки пациент и не са проповедници. Но когато религиозното преживяване се възпитава последователно в нормални християнски обичаи и ценности – тогава то е стойностно и съдейства на здравия разум и на прогреса на обществото.

- Как виждате мястото на църквата в здравната система, каква е връзката им?

- Болничните параклиси са под опека на духовниците от близките храмове и се развиват отношенията между болничните и духовните ръководства. Това не са постоянни болнични свещеници. Те идват по празниците и пациентите могат да се свържат с тях. Параклисът е по-скоро място за лично утешение, молитва, запалване на свещ. Параклисът обслужва духовната нуждата на пациента и близките му по време на боледуване и не поддържа духовен живот, както в голям храм. Пример за сътрудничество между църквата и здравната система са благотворителни акции, споделяне на опит между свещеници и лекари при палиативни грижи.

- Можете ли да дадете пример за съвместна работа между лекар и свещеник при лечение на пациент?

- Възрастен колега ми разказа, че веднъж свързал своя пациентка със свещеник. Момичето не желаело да излиза от дома и казала, че ще допусне при себе си само свещеник. 

По-късно свещеникът ми разказа за домашното си посещение при момичето. В стаята й той заварил спуснати пердета и подтискаща обстановка. След кратката визита я поканил на следваща среща в храма. Когато чул потракването на токчета по пода в очакване на срещата, си помислил, че дори само заради това е имало смисъл да стане свещеник. Беше помогнал и си спомняше с благодарност лекаря. Според мен чудото на оздравяването не зависи от една уникална личност, било лекар или духовник, а от работата на цялата здравна система и от съдействието на пациента. Надявам се някога отново да влизаме в болничните заведения спокойно и с надежда, както, когато влизаме в храм...

- Църквата и здравната система у нас могат ли да се обединят?

- Засега това все още е въпрос на лична инициатива, но има възможности. На времето преподавах духовни грижи в здравеопазването, има опит, който може да се използва. Затова е необходима организация, далновидно управление, а не само инициатива на отделни хора. Би било добре да има срещи между църковните и болнични организации, да се работи по общи проекти, например за обучения, обмяна на опит. Духовната промяна досега се е случвала спонтанно. Време е този процес да се развива целенасочено и грижите за здравето е благодатно поле за съвместна работа.