Камъкът си тежи на мястото

Не съм краен патриот, но България ми дава свобода на действие и предизвикателството да се справям, казва Минка Димчева

Животът е уникален университет, който завършваме със смъртта и имаме свободата да избираме изучаваните дисциплини. В него няма преписване и поправителен изпит, защото всичко е строго индивидуално. Независимо дали постигаме успех или се проваляме, питаме се какъв е урокът.

Днешното време е уникално – почти нямаме ограничения какво можем да постигнем – но то (постижението) не може да се роди без „да се пролее кръв", без „да се дадат жертви" и без още нещо: готовност. Готовността да направим всичко необходимо, за да получим това, което искаме.

Кариера в България?

Да. Не е за всеки. Тук е много трудно и са необходими много повече качества, ако искаш да се развиеш и да надхвърлиш мечтите си. Старите хора са го казали - „Камъкът си тежи на мястото".

За мен предимството на живот и работа в България е това, че тук съм родена и отраснала; защото магията живее тук. Защото тук са Левски и Ботев, Вазов, Елин Пелин и Йовков, Смирненски и Вапцаров, Яворов и Гео Милев, Лилиев и Далчев, Павел Вежинов, Димитър Димов, Димитър Талев. България е мястото, което ме е оформило като човек и имам желание да влагам сили и енергия в дейности, които да променят нещата тук и сега. Не, не съм краен патриот, но България е мястото, което ми дава свобода на действие и предизвикателството да се справям, въпреки неблагоприятната среда понякога.

Обществото ни е в етап,

в който инвестираме в „общото" и преди да започнем да получаваме лични ползи, независимо дали става въпрос за бизнес или обществени каузи, ще трябва да приемем хаоса и несигурността като нещо естествено. В България съм, защото тук съм си у дома.

Защото и тук можем да се реализираме също толкова добре колкото и в чужбина, ако не и повече. Напускайки едно работно място(независимо по каква причина), на новото - пак се оплитам в ангажименти, които изискват дълги часове работа. Защо ли? 
Защото отново си имам мое място и се надявам, че правя добри неща за хората. Харесва ми това. Харесва ми предизвикателството. Отговорността. Усещането за удовлетвореност. Харесва ми да съм заобиколена от амбициозни, активни и будни хора, които не се задоволяват с „Тук е така" или „За толкова пари, толкова работа" и с които вървим заедно само напред и нагоре.

Любимо място в България?

Нямам или по-точно много са. Обожавам разходките край морето(нали съм морско чедо) – харесвам кристално чистата вода на къмпинг юг; обожавам да чета книги в някоя градинка или парк и по този начин да опознавам света и да посещавам чужди музеи, църкви, забележителности. Обичам разходките из Карлово, Калофер, с. Турия – родното място на Чудомир – тук за пръв път пихме черешова ракия (страхотна е!).

Не, не се виждам да живея и работя извън България. Защо ли? - Защото там(където и да е това там) ще го няма семейството ми – майка ми, която ме научи да се боря за нещата, които искам и срещу тези, които са несправедливи и баща ми, от когото взех силата – изправям се на крака, независимо колко пъти падам.