МАЛКИТЕ ГОЛЕМИ

Да даряваш живот

05-04-2018 07:38
Мая
Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com
Да даряваш животИ до днес получавам оферти за работа на Запад, но не искам да се отделям от бебета и близките си, казва д-р Слава Денева

"Малките Големи" – това е рубриката на clinica.bg, в която ви разказваме за достойните лекари на България. Тези, които спасяват живота ни всеки ден без дори да говорят за това. Правят го просто така, защото това е работата им, все едно не е нищо особено, въпреки че те даряват живот. Какво им коства това обаче, колко безсънни часове и усилия влагат всеки ден, знаят само те. Днес е ред да ви запознаем с неонатолога д-р Слава Денева, която винаги посреща първата глътка живот с усмивка и много професионализъм.

Д-р Денева сама избрала лекарската професия за свой спътник в живота. В семейството й няма други медици, но въпреки това веднага след гимназията тя решила да се насочи към това благородно поприще. „Бях наясно какво искам и го направих. Кандидатствах, а по време на следването разбрах, че трябва да работя интензивна медицина. Така се спрях на неонатологията", разказва първите си стъпки д-р Денева.
Още докато залягала над дебелите учебници тя знаела, че трябва да работи с деца. Така се насочила към педиатрията, а неонатологията била следващата стъпка. „Да си неонатолог означава да работиш с най-малките, с току-що родените, които имат нужда от много грижи, за да оцелеят. Занимавам се с деца, които имат много проблеми, а такива много често са недоносените. Неонатологията ми е втора специалност и се радвам, че я избрах", споделя лекарката.

За жалост тя все по-често се сблъсква с преждевременно родени бебета. „Все повече деца са правят ин витро, родителите са по-възрастни, с повече проблеми. Когато говорим за изкуствено оплождане, в повечето случаи се раждат близнаци или тризнаци. А те са рискови. Увеличава се процентът на децата с ниско тегло, които ние спасяваме, реанимираме, наблюдаваме в първата година. Те имат много и различни потребности – следи се зрението, начина на хранене, неврологичното развитие и какво ли още не.

Визитка

 

Завършила е медицина през 1986 г. Има две специалности - "Педиатрия", която придобива през 1994г. и "Неонатология" завършена през 2007г. Има и специалност по "Здравен мениджмънт" от 2004г. Натрупала е повече от 24 години трудов стаж като неонатолог. От 1987г. е работила в отделенията по Неонатология на МБАЛ - Враца, МБАЛ "Света Ана" - София, САГБАЛ "Шейново". От м. декември 2007г. е част от Неонатологичния екип на Болница Токуда. Преминала е обучение по трансфонтанелна и коремна ехография у нас и в Лондон, Великобритания. Има ежегодни участия в неонатологични и педиатрични форуми провеждани в България и чужбина. Перфектно владее френски език.

Д-р Денева се гордее, че с помощта на екипа си е успяла да отгледа деца, родени 680 – 700 грама.


Ръка за ръка с живота и смъртта


„Болницата, в която работя е с т.нар. трето ниво – тоест най-високо ниво на интензивна работа. При нас винаги идват децата, които се нуждаят от специални и интензивни грижи", разказва неонатологът. Денят й минава между родилната зала и лекарския кабинет. Почти ежедневно д-р Денева присъства на раждане и е сред първите, които поемат новороденото в ръце. Случаите са различни и след първоначалния преглед всяко дете се разпределя – ако всичко е наред, отива във физиологичния сектор, ако има проблем – в интензивния, където непрекъснато се наблюдава.
Следобедите й са отделени за специалния кабинет, в който преглежда вече поотрасналите си пациенти. „Кабинетът ни е много посещаван. Всички бебета, които са минали през отделението, трябва да се прегледат веднъж месечно. Правят се имунизации, наблюдава се развитието им, насочват се към други специалисти, ако имат нужда", разказва лекарката.
Когато се налага, тя консултира и други болници. „Има много случаи, при които от други лечебни заведения, изпращат малчугани, за да се лекуват при нас", споделя тя.
Въпреки че работи вече 30 родини след новородени, д-р Денева все още изпитва невероятно вълнение, когато за първи път вземе в ръце току-що проплакало бебе. „Очакването. Това е нещото, което те изпълва през тези няколко секунди. Очакваш да видиш дали детето ще се адаптира добре към външната среда или трябва да го подпомогнеш и то изключително бързо. Напрежението е много голямо, защото никога не знаеш какво може да се случи. Едно раждане може да е преминало трудно, а детето да се справи без проблем. Понякога обаче, когато си окачвал съвсем нормално бебе, изведнъж се оказва, че то има някакъв проблем. Буквално в последната минута. Тогава трябва да дадеш всичко от себе си, да се мобилизираш, за да му помогнеш по най-добрия възможен начин. Тук говорим за светкавична реакция и преценка. Ако едно бебе не е започнало да диша самостоятелно до третата минута, трябва да се интубира и да се включи на апаратна вентилация", разказва д-р Денева.


Работата, която никога не те оставя


За жалост лекарката споделя, че трудно се отърсва от работата и стреса в болницата. „Правиш всичко, което зависи от теб, но не винаги успяваш. Често съм губила съня си, заради проблеми, случки, които ме преследват. Спасява ме фактът, че работя с прекрасен екип в една добре оборудвана болница. Знам, че когато приключа, когато си свърша работата, ще оставя детето в добри ръце, които ще го наблюдават и ще се грижат за него", допълва неонатологът.
Пътуванията релаксират най-много д-р Денева. Тя споделя, че дори да има само няколко дни на разположение, винаги ги използва, за да излезе извън града. „Освен това имам две малки внучета, с които прекарвам свободното си време. Вече три години това правя – от едни бебета се прехвърлям на други. Животът е една непрекъсната въртележка", с усмивка казва тя.


Когато смъртта побеждава


За съжаление като лекар и тя се е сблъсквала с тежкия момент, когато губи пациент. Признава, че е трудно и много натоварващо. „Важното обаче е да си съпричастен, да ти идва отвътре, а това не може да се научи. Родителите усещат, когато думите ти извират от сърцето. За жалост се е случвало да отгледаме някое дете 7-8-9 месеца, да направим всичко възможно, но то пак да не се справи. В крайна сметка медицината има някакви граници. Дълго време с екипа говорим за тези бебета, помним ги. Но това е професията. Радвам се, че работя с прекрасни, доказани специалисти и съм сигурна, че даваме всичко от себе си, за да спасим всяко дете. Фактът, че в нашата болница има достатъчно добра апаратура, достатъчно консумативи, достатъчно лекари, които да помогнат често ми носи голямо спокойствие и увереност. Страшно е, че повечето лечебни заведения в страната не могат да се похвалят с това", казва д-р Денева.


В надпревара със системата


Лекарката споделя, че въпреки сегашната си удовлетвореност от работното си място, е имало периоди, когато е обмисляла възможността да замине да работи в чужбина. „1999 година беше много трудна особено за младо семейство като нашето с две деца. Съпругът ми също е лекар и се принуди да напусне медицината, да започне работа в една фирма, за да се издържаме. Тогава мислехме дали да не заминем, но не го направихме. И до днес получавам оферти за работа на Запад, но нещата вече доста се промениха. Не искам да се отделям от бебета си, от близките и приятелите си. Определено обаче условията, които предлагат в западноевропейските държави са много по-добри. Когато обаче имаш голяма практика, три специалности, кабинет, изграден с много труд и умора, тогава вече не търсиш промяна. Постигнах някаква социална стабилност без да съм от „висшия ешелон". Не сме от хората, които без проблем си купуват коли, обикалят света, харчат ей така. Цялото ми семейство много работи, за да осигури един добър стандарт на живот. Тъжно е обаче, че въпреки факта, че професията ни е престижна все още срещаме сериозни финансови трудности. Лекарят учи, инвестира в образованието си, непрекъснато специализира, ходи на курсове, търси новостите... но често доходите му не могат да покрият всичко това. Работата ни е такава, че цял живот се учи. Нямаш време да се занимаваш със странични неща, да си осигуряваш допълнително пари и да съвместяваш и двете", разказва трудната действителност д-р Денева.


Правилното решение


Стотици бебета са минали през ръцете на лекарката, но някои случаи са се запечатали по-дълбоко. „Помня, че една нощ бях дежурна и ми се обади лекарка от новооткрита частна болница в Благоевград. Беше 3 часа през нощта. Каза, че имат дете с много тежка дихателна недостатъчност, но няма какво да направят, защото при тях липса необходимата апаратура. Знаех добре, че пътуването от Благоевград до София би представлявало голям риск за детето, но по телефона не можех да преценя какво е състоянието му. Имаше съмнения за пневмоторакс и бях наясно, че трябва да се реагира веднага. Бях изправена пред дилема – дали да й кажа да тръгнат към София с риск нещо да се случи по пътя или да се опитам да й помогна от разстояние, въпреки че поради липсата на апаратура там не можеха да направят абсолютно нищо. Ситуацията беше безизходна. Замислих се, че е нощ и с линейка ще успеят да дойдат до София за един час. Нямаше друг изход. Рискът от транспортирането беше огромен, но трябваше да тръгнат. Наистина след около час при нас дойде едно изключително тежко дете. В първия момент, когато го видях се чудех дали наистина е живо. Имаше тежки белодробни проблеми. Но слава Богу успяхме да го спасим. Днес този малък Христо е едно прекрасно момченце, което виждам често. Беше драматична нощ, но завърши благополучно. Когато направиш нещо такова и разбереш, че решението ти е правилно, удовлетворението е огромно. Хората знаят, че съм спасила живота на детето им и винаги ще ме помнят. За жалост обаче стресът е убийствен", разказва д-р Денева.



Да си инвалид и да се бориш със системата

Да си инвалид и да се бориш със системата

Когато човек получава 170 лв. на месец, и 10 лв. са от значение, казва Александър Дубина
Успехът, постигнат в пълен мрак

Успехът, постигнат в пълен мрак

Шахматът е като човешкия живот дори, когато си със 100% загуба на зрението, казва шампионът Динко Даскалов
Обречен да спасява ден след ден

Обречен да спасява ден след ден

Най-големият успех виждам, когато погледна в очите на близките, на пациентите, казва д-р Огнян Матков
Между пациентите, колегите и себе си

Между пациентите, колегите и себе си

„Някои казват, че професията е 49% от живота на човек, но дали пък не е дори 75%", казва д-р Людмил Еленчев
Победител в надбягването със смъртта

Победител в надбягването със смъртта

„Понякога тя ни достига, но в повечето случаи ние я изпреварваме", казва д-р Стоян Лазаров
Лекарят, който побеждава болката

Лекарят, който побеждава болката

Когато има и ден, има и нощ, знаем какво е животът, защото знаем какво е смъртта, казва доц. Николай Йорданов
Между приказките и операционната маса

Между приказките и операционната маса

Когато работните дни са „скучни", това означава, че всичко е наред, казва доц. Николай Сапунджиев

За страстта да помагаш

За страстта да помагаш

Анестезиологията беше обвита в някаква мистичност и тайнственост, казва проф. Чавдар Стефанов

Да дадеш шанс за нов живот

Да дадеш шанс за нов живот

Работата става все повече, понякога се чудя докога ще издържа, казва д-р Георги Димитров

Смелостта да лекуваш с любов

Смелостта да лекуваш с любов

Личният лекар не само помага на пациентите, но той е техен довереник и приятел, казва д-р Панов

 

ОНКОЛОГИЯ

НЕВРОЛОГИЯ

КАРДИОЛОГИЯ

ОБЩЕСТВЕНОТО

МНЕНИЕ

 

Съвместен проект на clinica.bg

и "Галъп Интернешънъл" 

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Смятате ли, че изборът на нов управител на НЗОК ще доведе до промени в системата?

Юли 2018