15 хил. лв. на лекар за конгреси и хонорари

Спонсорството на различни неправителствени организации, хонорари за консултации, покриването на билети, хотели и такси за участие в научни форуми са най-честите форми, под които лекарите са получавали пари от фармабизнеса. Това показват отчетите на 22-те компании, които членуват в Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) у нас. Сред тях са най-големите фармацевтични производители в световен мащаб като "Пфайзер", "Глаксо", "Рош", "Байер" и др. Данните бяха публикувани официално на http://www.transparencybg.org/index.php?id=304 в четвъртък.
В Англия дали 111 млн. на докторите
На 111 млн. лири са възлизали плащанията от фармацевтичните компании към лекарите за 2015 г. в Англия. Това обяви Файненшъл Таймс. Сумите се разкриват за първи път тази година и във Великобритания. Средствата са отишли основно за консултации, образование и конференции. Астра Зенека е била компанията, която е дала най-много пари - £42млн., като най-високият хонорар е бил £98,000. Освен парите на лекарите, фармабизнесът в Англия е инвестирал и 229 млн. лири в научноизследователска дейност. |
От под 100 до над 15 хил. лв. стигат средствата, които една фармакомпания е инвестирала в даден лекар за миналата година. Това обаче не означава, че няма по няколко фирми, които са финансирали различни мероприятия за един и същ медик. Сред най-високите оповестени средства, които са давали компаниите на специалист се нареждат "Астра Зенека" (15 444 лв), "Новартис" (15 200 лв.), "Пфайзер" (12 821 лв.). Средствата са давани за пътувания за научни конгреси и хонорари. Освен индивидуално оповестените стойности обаче, има и много лекари, които с апредпочели да останат анонимни. Така например Новартис са дали 1.7 млн. лв. на 3104 медици, от тези пари 687 хил. лв. са били за хонорари. "Новонордиск" са инвестирали 1 млн. в 600 лекари, като основната част е била за пътувания и регистрации - 800 хил., а останалите за хонорари. "Астра Зенека" е дала 307 442 лв. на 302 лекари, а "Рош" 709 хил. на 175 души, които са поискали да останат анонимни.
С това обаче финансирането на медиците не се изчерпва. Едно съществено перо формират средствата, които компаниите дават на различни неправителствени организации в здравния сектор или на клиники. Обикновено тези пари са в перото спонсорство, а зад тях седи финансирането на някакъв проект със социална значимост. Така например за миналата година "Новартис" са дали на Българския лекарски съюз (БЛС) 65 хил. лв., с които организацията плати и стипендии на млади медици. Компанията е наляла почти два пъти по толкова – 120 хил. лв., в Българското медицинско дружество по хематология и други 54 хил. лв. в Българското дружество по белодробни болести и т.н. Като цяло тя се оказва един от най-щедрите спонсори и за клиники, МБАЛ „Св. Марина" във Варна е получила 95 хил. лв., а СБАЛХЗ - 259 хил.
"Новартис" обаче в никакъв случай не е единственият щедър дарител на неправителствените и търговски организации. Така например Рош е дала 43.7 хил. лв. на Дружеството по ревматология, 48 хил. на дружеството по хематология, 37 хил. на дружеството по белодробни болести, 241 хил. на лаборатория "Цибалаб" и т.н. "Глаксо" е избрала да инвестира също в дружеството по белодробни болести – 138 хил. лв., както и 83 хил. лв. в сдружението за превантивна медицина, още 40 хил. в дружеството по иновативна медицина и т.н.
Аналогични спонсорства има и от страна на останалите компании. Сред получателите пък са и другите съсловни организации като фармацевтичния съюз, сдружението на общопрактикуващите лекари и т.н. Въпросът е доколко наливането на пари от фармабранша в здравеопазването, дори да е с благородна цел, като продължаване на квалификациите на лекарите или облагородяването на дадена клиника, провеждането на безплатни изследвания и т.н., няма обратен ефект. Според бизнеса проблеми не съществуват. Сътрудничеството с медицинските специалисти е жизненоважно, твърдят от "Рош". «То ни помага да задълбочаваме познанията си и да разгадаваме различните заболявания и областите от медицината, където нуждите на пациентите са големи. Подкрепя оценката на потенциалните нови лечения, помага ни да виждаме къде нашите продукти биха били полезни в процеса на лечение и да откриваме информацията, от която клиницистите имат нужда, за да определят подходящата опция за всеки пациент, помага на лекарите да поддържат своите умения», смятат от компанията. На подобно мнение са и от "Астра Зенека". «Вярваме, че взаимодействието между фармацевтичната индустрия и здравните професионалисти и организации, опериращи в областта на здравеопазването, повишават качеството на лечението на пациенти и научно-изследователската дейност в областта на медицината», казват оттам.
Това обаче е само едната страна на медала. Едва ли е напълно възможно да си обективен в лечението, което провеждаш, когато трябва да избираш между два продукта, а си обучен как да ги ползваш само от единия производител. И ако покриването на разход от 70 лева за конгрес или пътни няма да повлияе драматично на избора ти, то може би не е така, когато отзад седят още две или три нули. Аналогично е положението и с отстояването на определени тези и формирането на здравна политика. Така или иначе оповестяването на разходите на фармабранша е стъпка в правилната посока. Дано тя не остане само една.

Идеите за прием на лекарства в ТикТок са опасни

Внесоха пластири за онкоболните

Бюджетът на НЗОК е в режим на свободно падане
Парламентът обяви нова процедура за избор на управител на НЗОК. Защо ПП-ДБ не бяха съгласни с това, какви са очакванията им за новия бюджет на касата и развитие на здравната система, попитахме доц. Васил Пандов.

Редактират фарма-ръководството по онкология

7 родители съдят МЗ за лекарства за епилепсия

Автомати за лекарства - само в аптеките
На 10 февруари, Българският фармацевтичен съюз навършва 18 години от основаването си. Какви са очакванията на съсловната организация от новата власт, какво се променя с контрола над лекарствата в реално време, попитахме маг. фармацевт Димитър Маринов.

Вкараха обезболяващите пластири в Наредба 10

Внесоха питането за мандата на шефа на НЗОК
От ПП-ДБ искат Конституционнитя съд да каже кога изтича той заради предсрочното освобождаване на Станимир Михайлов миналата година

БФС иска такса и за медицинските изделия
Здравната каса ще заложи средства за финансиране на аптеките в отдалечениете региони, тъй като това подобрява достъпа до тях
