Портрет

Между фуражката и бялата престилка

30-03-2018 08:14
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Между фуражката и бялата престилкаВ хирургията човек трябва да тръгва с рутина и вяра, че това, с което се е заел, ще е с добър край, казва полк. Владимир Василев

Преди броени дни полк. Владимир Василев пое щафетата и стана част от новото ръководство на ВМА. Той бе избран за заместник-директор по диагностично-лечебната дейност и пръв помощник на ген. Венцислав Мутафчийски. Какво го е тласнало към това решение, какви цели ще гони на новия си пост, как се справя с предизвикателствата на лекарската професия и с ежедневната болка, с която се сблъсква вижте сега.

Както бялата престилка, така и фуражката са му в гените. Новият зам.- шеф на ВМА е потомствен лекар и тръгва по стъпките на баща си, който също е военен медик. Още от ученик той е обикалял кабинетите на ВМА заедно с татко си. Признава, че униформата не го е блазнила, а е направил съвсем рационален избор - заради добрите условия, които са се предлагали на военните стипендианти. 

„Учиш и получаваш заплата, но и се ангажираш да работиш в поделение. Това е част от играта", разказва доц. Владимир Василев.


Защо България


Дилемата у нас или в чужбина, типична за медиците в България, не е подминала и него. Специализирал във Франция, Белгия и  редица други страни, той е бил изкушен от тръпката да лекува и да се развива зад

граница при модерни условия. И все пак камъкът тежи на мястото си. „Независимо, че бях добре приет, не се чувствах като у дома. Затова се върнах", разказа доц. Василев и допълни, че в чужбина човек е като дърво без корен.


Трагедията и емоциите


Изгорели деца. Това е най – жестоката гледка, с която се е сблъсквал доц. Василев. Тя е ужасявала очите му както в най-голямата клиника по изгаряния в Париж, така и в тази в „Пирогов", където някога е било базирано това звено на ВМА. И все пак той е категоричен – лекарят трябва да е милосърден, но и не бива да се поддава на прекалени емоции, защото това може да повлияе негативно на работата. Необходима е доза „безчувственост" понякога, която обаче трябва да съхрани лекарят, но не и да обиди пациентът. Болният има нужда от състрадателност, то е част от лечението, смята доц. Василев. „Неслучайно някога е имало милосърдни сестри, които са помагали на военните", разказа още той.


Денонощие без край


За него липсата на свободно време е цената, която плаща лекарят, а 48 часа е най-дългото дежурство, което е прекарал. „Издържа се с кафета и стискане на зъби и нокти", сподели той. И все пак голямата отпуска е едно от предимствата на военните лекари, което дава възможност и за почивка. Доц. Василев се зарежда най-вече с времето, прекарано със семейството си, както и със спорт – през зимата се качва на ски, а през лятото - плува. Разпуска и слушайки джаз, симфонична музика, народи песни, както и съвременните комерсиални хитове.


От „Осанна" до „Разпни го"


Загубеният престиж на лекарската професия е една от болките за доц. Василев. За него обаче процесът е двустранен. От една страна е виновно обществото, което често търси „разбойника в бели престилки" и преекспонира този „герой", а от друга страна – лекарите, които по един или друг начин в действителност са деформирали професията. „Когато човек няма какво да яде, се променя", обясни доц. Василев. Проблем обаче са не само лекарите, които приемат пари под масата, но и пациентите или техните близки, които ги предлагат. Зам.-шефът на ВМА е категоричен, че заради подобни практики девалвират всички професии, както и морала.

И все пак по стените на кабинета му могат да се видят икони, подарени от негови пациенти. „Вярвам в Господ. В хирургията човек трябва да тръгва с вяра, че това, с което се е заел, ще е с добър край, както и с рутина, която се придобива с много работа и учене", обясни още той.


Напред в бъдещето


Новият му ръководен пост не е плод на амбиции, а жест и съпричастност към ген. Мутафчийски, който е човек, на когото много вярва. „Бях решил да се пенсионирам, да се девоенизирам и да работя изцяло в частния сектор, не съм останал, за да правя пари на ръководен пост", категоричен е той. 

Усилията на ръководството на ВМА за развитието на лечебното заведение имат ясна посока. „Ако в близките години не обновим нашите технологии, ние ще започнем за изоставаме, защото се напълни частни и нечастни болници, които са със супер съвременна апаратура, която е притегателна за пациентите. Ние също имаме високотехнологична апаратура, но тя трябва непрекъснато да се подобрява и ъпгрейдва", обясни доц. Василев. Друга стратегическа цел е да са се запазят добрите специалисти във ВМА и да се отварят врати за млади медици, като им се създават условия за развитие, така че дори да надминат нивото на водещите лекари. Не на последно място е важно да се увеличат и заплатите на специалистите във ВМА, така че да не се чувстват унизени. Развитието на периферните болници също е задача, по която ръководството ще вложи енергията си. „Военномедицинска академия не е само МБАЛ-София. Военните болници в Сливен, Плевен, Варна и Пловдив също са част от тази Академия. Те имат нужда от обновяване и развитие, защото българският военнослужещ има право да се лекува по еднакъв начин, независимо в коя част на България се намира", обясни още доц. Василев.



Учителка на медици

Учителка на медици

Липсата на кадри ме подтиква да мотивирам учениците, след като завършат медицинските университети, да се върнат да работят при нас, казва учителката Даниела Куцева
Дарител на живот

Дарител на живот

Възможно ли е човек да дари 45 литра кръв през живота си? За няки хора това със сигурност е нещо непостижимо, но за Валентин Георгиев Велев от Ямбол е неоспорим факт. Той е един от 10-те наградени от БЧК кръводарители по повод 14 юни - деня за благодарност към тези, които дават нещо от себе си, за да спасят човешки живот. Сега Валентин е на 55 години и вече е давал кръв 101 пъти.
Вечно търсещият създател

Вечно търсещият създател

Важно е да можеш да даваш свобода на съзнанието си, казва Спас Керимов
Да върнеш глътката въздух

Да върнеш глътката въздух

Ако помагаме на другите и те помагат на нас ще живеем много по-щастливо в годините отредени ни на този свят, казва д-р Александър Симидчиев
Учителко, целувам ти ръка!

Учителко, целувам ти ръка!

Днешните деца имат нужда от интересни уроци, казва учителката Цветелина Петрова
Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Когато не се родиш със сребърна лъжичка в устата

Завърших с отличие медицина, а първата ми работа беше в строителството, каза доц. Васил Каракостов
Четвърт век влюбена в професията си

Четвърт век влюбена в професията си

Благодарна съм на майка си, че ме насочи към тази работа, казва Росица Георгиева, главна акушерка на „Майчин дом"
Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Момчето, което вярва, че една птичка пролет прави

Лошата черта на българите е, че много се оплакваме, каза Денис Милков
Докторът, който стана свещеник

Докторът, който стана свещеник

В село Драганово един човек лекува болежките и душите на хората
Лекарят, който спасява ангели

Лекарят, който спасява ангели

Да лекуваш деца не е просто предизвикателство, то е голямо удоволствие, казва доц. Христо Шивачев, началник на Клиниката по детска хирургия в Пирогов
1 2 3 4 5 ... 13 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Юни 2019