4% се възползвали от лечение зад граница

Най-често хората пътуват, за да решат дентални и репродуктивни проблеми

Приходите, които генерира медицинският туризъм в ЕС са около 34 млрд. евро на година или 5% от всички в туризма. Трудно е обаче да се каже доколко директивата за трансгранично лечение помага на гражданите да получат тези услуги по-лесно и безплатно. Само 4% от запитаните са упражнили правото си да се лекуват в чужбина планово, показват данните от проучването. В същото време 37% са получили спешно лечение зад граница. Не всички обаче са се възползвали от правото за финансиране по директивата за трансгранично лечение.

Планово лечение

4 от 10 души са платили от джоба си за тези услуги. Над 34% пък са били финансирани от публичните фондове в държавите си, каквато е нашата здравна каса, едва 6% - от частни здравни дружества. Напълно обърната обаче е пропорцията при избора на лечебно заведение. Над 61% от пациентите са избрали да отидат за лечение в частни клиники, едва в 36% - в публични. Изборът на болница е ставал най-вече на база препоръки на семейството и приятелите на съответния пациент.

Удовлетвореността от получените услуги обаче е висока – около 80%. Причините за търсенето на лечение зад граница при тези хора са били различни. Най-често това е желанието за по-бързото му получаване – 80%, а на второ място цената - 22%. Едва при 20% водещо е било качеството, а липсата на съответните услуги в родната държавата на пациентите – при 14%.

Най-често хората са пътували в друга държава за да решават дентални и репродуктивни проблеми, показва още анализът. След това за диагнози в областта на онкологията, ортопедията, офталмологията, рехабилитацията, както и за естетични корекции.

Спешно лечение

По-различна е картината при европейците, на които им се е наложило спешно лечение зад граница.

Най-често то е било осъществено в болница – в над 50% от случаите, а при специалист – в 43%. В 27% от случаите е било достатъчно посещението само в аптека. Спешното лечение се осъществява най-вече в публичните болници – в над 65% от случаите. В частни лечебни заведения то е ставало едва в 25%. Удовлетвореността обаче отново е била много висока – около и над 80%. Въпреки че спешното лечение трябва да е безплатно, 6 от 10 души са платили за него.

Нагласите да се възползват

Въпреки че възможността за лечение в чужбина съществува, 53% от анкетираните изобщо не са обсъждали опцията. Едва 20% планират да се възползват от нея, а други 20 – ако им се наложи. Основните им мотиви биха били, ако лечението не се предлага в тяхната страна – 57%, по-добър специалист – 40%, по-добро качество – 37%, по-бързо – 31%, по-евтино – 18%. Основните бариери да се възползват от възможността пък са страхът какво ще стане, ако нещата се влошат – 57%,

Незнанието как да изберат доставчика на здравни грижи – 48%. Други 37% пък просто са доволни от грижите в страната си.

Осведомеността

Според анализът 82% от респондентите знаят, че имат право изобщо на някакво - планувано или спешно лечение, в друга държава в ЕС. Цифрата на запознатите с опцията само за планово обаче доста по-малка – 47%. За наличието на национална контактна точка, без която това лечение не може да се извърши по директивата обаче са наясно едва 25%. Всичко това кара експертите от ANEC да смятат, че е нужно по-добро осведомяване на европейците за правата им по тази тема.