Пирогов да си върне статута на спешна болница

Идеите за преструктуриране са правилни, защото има раздути клиники, но нещата отдавна се съсипаха, казва д-р Светлозар Сардовски

Смятам, че някои от идеите на здравното министерство и на новото ръководство на „Пирогов" за преструктуриране на болницата са правилни, защото там има много раздути клиники. Мисля обаче, че нещата вече се съсипаха, защото много свестни хора напуснаха. Проблемите не са от вчера и те трябва да се назовават с истинските им имена. Аз напуснах през 2013 г. заради лошата, безхаберна политика на тогавашния министър Десислава Атанасова, която уволни проф. Димитър Раденовски без никакъв повод, за да сложи семейство Миланови. Тогава болницата нямаше дългове, но след това нараснаха на 25 млн. лв. Гледам обаче, че това никой не го споменава. Правят се някакви ревизии, но със сигурност няма да има последствия. А иначе, 

какъв е смисълът да има четири клиники по хирургия

с еднаква дейност? Те изискват четирима началници, всяка има по няколко отделения със съответните шефове и т. н. По този начин се раздуват щатовете. Там има хирурзи, които правят по 1-2 операциии в месеца. Има само една гръдна хирургия, която е по-специфична, но тя спрокойно може да стане отделение. По принцип, за да изпълни нивата на компетентнст, всяка клиника трябва да има хабилитирано лице, след това трябва да има отделения със съответните началници. Трябва да имат и определен брой специалисти. Те обаче нямат толкова хирурзи, затова се прави обединяването. Смятам, че тези промени няма да засегнат обикновените лекари. Евентуално, може да има резистентност в някои началници на клиники и отделения, които сега трябва да станат редови служители и някои от тях може и да напуснат.

Защото има такива, които са правени за определени хора

Но колегите това няма да ги засегне. Напротив, като се намалява администрацията, е по-добре. Проблемите в болницата обаче са други – няма държавна политика за „Пирогов". „Пирогов" беше спешна болница, но му махнаха статута още през 2000 г. Има документ, на който фигурират подписите на доц. Спас Спасков, проф. Таков и проф. Миланов за промяна статута на „Пирогов" от институт за спешна медицинска помощ и превръщането му в обикновено търговско дружество. Хората си мислят, че „Пирогов" е различна болница, спонсорирана от държавата, но това не е вярно. „Пирогов" е болница като тази в Горно Нанадолнище, търговско дружество и това е. Разчита на клинични пътеки. Ние се опитахме през парламента да мине искане да се върне стария статут на болницата, но не успяхме. Спешната помощ е грижа на държавата. Не може да се обявява една болница за спешна, да работи като спешна, всичките най-тежки случаи, които изискват най-много време, компетентност и пари, да преминават през нея и да я слагаш наред с другите търговски дружества. Ясно е, че разходите тук ще са най-големи, защото идват най-затегнатите случаи. Примерно, има хора, пострадали от катастрофи, които остават 3-4 месеца. Колко ще плати касата за тях? Колкото за другите, които лежат 3-4 дни.

Когато направихме стачката, по мое предложение

се прие да се заплащат разходите за спешните пациенти. Тогава проф. Радослав Гайдарски беше министър и направихме една наредба, по която годишно държавата доплащаше около 40 млн. за всички реанимации на държавните и частни болници. Спешните клиники бяха разделени на три нива, като за първо ниво се плащаше по 500 лв. на ден, за второто – 300, а за третото – 150 лв., доколкото си спомням. Някъде около 5 години се покриваха по този начин разходите, след това премахнаха плащанията от държавата и минаха отново към клиничните пътеки. Единственият начин да се подобри състоянието на „Пирогов", е да стане отново спешна болница, която е на издръжка на държавата. Може да се финансира чрез клинични пътеки, но да се дофинансира от държавата. Защото сега законът не позволява. Държавата в момента покрива част от дълговете на болниците, но ако го направи само за „Пирогов", това ще бъде нелоялна конкуренция, защото сега „Пирогов" е като всяка друга болница - търговско дружество. Не може на едните да се дава, на другите – не. Обмисляни са различни варианти. Преди години имаше министерство на бедствията и имаше предложение „Пирогов" да мине като ведомствена болница към него. Или пък като Правителствена болница да е към Министерски съвет. Важно е да има различен статут, за да може да се дофинансира.

Иначе мерките няма да сработят

Мисля, че текучеството ще продължи, въпреки обещанието за увеличаване на заплатите. Освен това не знам от къде ще дойде финансирането за това, защото средно по 300 лв. за 1500 души персонал са много пари. Няма да се набавят само от икономиите от преструктурирането. Освен това там работното време е 7 часа, а не 8, както в другите лечебни заведения. Това е свързано с около 15% повече персонал. Изискват го спешните екипи, които трябва да се поддържат постоянно. Това е парадоксът. Като задължения, болницата е на спешен принцип, което изисква повече персонал, повече разходи, но в същото време като отговорности на държавата няма ответна реакция. Както се казва, колегите ако искат, може да не изпълняват спешните функции. Няма закон, с който да ги задължават, но това е навик, който си върви през годините. И 7-часовото работно време е полузаконно, защото болницата трябва да има специален статут, а тя няма.

Въобще – пълен батак

В повечето болници има структури, в които няма дежурни лекари. Те са на повикване, но в „Пирогов" денонощно трябва да има всякакви екипи. Това изисква повече персонал, оттам и разходите за заплати са повече. В същото време им се плаща по клинични пътеки, като на другите. Затова болницата е обречена винаги на дефицит. Друг проблем е, че се назначават политически директорите. Раденовски, който не се съгласи да влезе в схемите им, беше отстранен. След това не бяха доказани нарушения. Така че основният проблем е със статута - оттам идват всички последствия. Проблем е, чедържавата бяга от отговорност. Ти кръщаваш болницата спешна, работи като спешна, а статутът и заплащането е като на обикновена болница. И така търговското дружество на края на всеки чмесец има плюс, минус и равно. Когато разходите са по-големи от приходите, то и заплатите на персонала ще са по-ниски от тези на другите болници, и хората ще бягат. То е ясно.