Днес решават за лечението в чужбина

Бюрокрация спъва процедурите и пречи на пациентите да си възстановят парите, дадени зад граница

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

Асоциацията атакува всички прекомерни условия и изисквания, които се поставят, както към заявителите, така и към различни органи и институции. Такива са, например, набавянето на допълнителни справки и издаването на документи, които в повечето случаи

удължават с 3-4 месеца разглеждането на заявления  

за покриване на разходите за лечение в чужбина. Според пациентите най-порочен е чл. 26а от Наредбата, който пряко касае трансплантациите. По силата на този текст след като Комисията за лечение в чужбина вземе «принципно положително съгласие» за финансиране на терапия зад граница, изпраща допълнително запитване до Агенцията по трансплантации, за да провери дали лицето е включено в листата на чакащите. Изисква и три различни оферти, за да се види къде другаде може да се извърши операцията. «Отделно се разпитват различни външни експерти и на практика разглеждането на едно заявление може да продължи няколко месеца. Но хората, които се нуждаят от белодробна трансплантация, например, не могат да чакат толкова дълго. Заболяването е бързо прогресиращо, а пациентите могат рязко да се влошат от най-обикновен вирус», споделя Христина Николова, адвокат по делото. Освен това по думите й в правото

няма термин «принципно положително съгласие»,

тоест комисията или трябва да одобри, или да отхвърли дадено заявление. «Докато нямат решение, било то и отказ, пациентите не могат да кандидастват за DMS и няма как да организират благотворителна кампния за набиране на средства. Поставени са в патова ситуация“, допълва адвокат Николова.

Министерството на здравеопазването вече е подсъдимо за забавяне на лечение в чужбина, след като в началото на годината съпругата на починал пациент подаде иск за 500 000 лв. обезщетение. Жената твърди, че именно късният отговор от Комисията за лечение в чужбина е отговорен за смъртта на съпруга й. От здравното ведомство назначиха светкавична проверка по случая, но вече трети месец по нея няма резултати, твърди адвокат Николова. Междувременно здравното министерство премахна изискването националният консултант по трансплантология задържително да се произнася по заявленията за операции в чужбина, за да не се блокира процедурата, когато той не може да присъства на редовно заседание. 

Асоциация «Пулмонална хипертония» оспорва и текстовете, които изискват

документацията на чужд език да бъде легализирана.

Става дума за медицинските експертизи, фактурите и всички оферти или официални становища, които постъпват от чуждите клиники. «Достоверността на тези документи лесно може да бъде доказана, тъй като се издават от лечебни заведения, с които Министерството на здравеопазването може да осъществи контакт. Освен това натоварва с излишни разходи пациенти, които нямат пари и събират всяка стотинка, за да финансират терапията си – в повечето случаи животоспасяваща», коментира адвокат Николова. По думите й точно заради този текст в Наредбата има хора, които повече от 4-5 години не могат да получат обратно средствата, заплатили собственоръчно зад граница.

Тричленният състав на ВАС вече се е произнесъл, че не са спазени основните изисквания по издаването на самата Наредба, а именно липсват мотиви, финансова оценка и обосновка за въведените изисквания. Ако петчленният състав потвърди заключението на тричленката, оспорените текстове ще спрат да се прилагат от датата на обнародването на съдебното решение. Наредбата ще продължи да действа, но без административните затруднения, които сега бавят лечението в чужбина.