Силни колики

На 26 март д-р Тотко Найденов представя новата си книга "За сърцата що се любят"

- Докторе, спешен случай. Жена със силни коремни колики. Мъжът й каза: преплитане на червата...

Откога пациентите ни почнаха сами да си поставят диагнозите? Защо не – щом разни нумеролози, знахари, екстрасенси и шамани наводниха кабеларките и всяка вечер определят от екрана болести и назначават лечение само по името и рождената дата?

Ами ако наистина е нещо сериозно? Накара шофьора да пусне "буркана" и сирената – и за 3-4 минути бяха на адреса.

Това, което видя вътре, го изуми: млада, хубава като приказка жена, при това – съвсем гола, се гърчеше в леглото и крещеше от болки. Кръв капеше от прехапаните й устни. До нея кършеше пръсти мъжът й – уплашен, по-прежълтял и от нея:

- Докторе, спаси ми я, толкова я обичам!

Как няма да я обичаш такава кукла бе, братче? То не е жена, а златното руно. Разбира се, че ще трябва да я спасява – помагал е на такива бабишкери и крокодили, дето и на сън те стряскат, че за такова слънчице ли ще пести грижи?

- Къде ви боли, откога?

- От половин час – едва прошепна хубавицата. – Коремът ми се разкъсва като с нож.

Започна да опипва голия корем. Кръгъл, гладък, еластичен, пареше като симид, току-що изваден от фурната. Наистина ти идва да го разрежеш, но не с нож... Нямаше дефанс, нито симптома на Блумберг. Ясно – спастични физиологични колики, но от какво?

Намеси се мъжът:

- Добре, че току-що се върнах от провинцията. Тъкмо навреме – заварих я в адски мъки, веднага ви звъннах. Докторе, наистина ли е преплитане на червата?

"Преплитане на краката на лекаря, това е първоначалната диагноза, приятел" – кацна му на езика, но си го преглътна...

Продължи да опипва великолепния гол корем.

Сети се за опияняващия възглас, приписван на самия Соломон от Библията, в Книга "Песен на песните": "О, как са хубави нозете ти в сандали, дъще именита! Облите ти бедра са като огърлие, работено от ръце на изкусен художник; коремът ти е като кръгло блюдо, в което ароматното вино се не свършва; утробата ти – купен пшеница, обиколен с кринове; двете твои ненки – като две яренца, сърнински близначета..." (7: 2, 3, 4). Сякаш го бе казал за нея...

А погледът му неволно, пряко желанието и лекарската етика, се изкривяваше и свеждаше надолу, към подлудяващата, неистово привличаща го могилка с нейния чудесен, златист, старателно подстриган, оформен и поддържан триъгълник, с острия ъгъл надолу, може да се каже – почти като Бермудския, защото и там, като в него, можеш да потънеш, съвсем да се изгубиш и да си загинеш, както толкова много мъже по света. Колко връзки и семейства е създавал и колко – разтурвал, този триъгълен хълм, колко дръзки кораби и самолети са потъвали в коварните му потайни, неразгадани от никого дълбочини, и все с една цел: да го превземат, да го изследват и пребродят надлъж и шир, но накрая той винаги излиза победител. Застане ли на неговиге географски ширини, и най-опитният капитан често губи разсъдък: забравя, че там гъмжи от най-разнообразни подводни рифове и чудовищни микроби, губи най-важния от човешките инстинкти – за самосъхранение.

Омагьосана, омагьосваща, магична Венерина могилка, която може да бъде и надгробна.

С нейния - благословен и пусти-опустял - неизбродим, всепривличащ, неизмерим с никакви транспортири и линийки вълшебен триъгълник.

Даващ, но понякога и – отнемащ мир, спокойствие, радост, здраве и Живот... .

Как го е сътворил Създателя, това Чудо на чудесата, това невероятно разкошно цвете, жадно разтворило розовите си устенца в очакване някой да ги разбута и навлезе между тях, издут до пръсване, готов да изригне на тласъци.

И лекарят, забравил професионалното си задължение, се връщаше към своето исконно природно начало – взорът му се плъзгаше, подгъваше и навираше около набъбналото, палаво изскочило бутонче и под омайващите, преливащи едно в друго влажни хълмчета и гънки, където така му се искаше да заровичка и да потъне до забрава - и да си остане там с часове, и да няма изплуване и поемане на дъх... И да се гмурка Там до изнемога, неудържим, все по-надълбоко, чак до самото му дъно, и да няма измъкване, освен за да си поеме дъх за малко – и пак да задълбае, като мощна сонда, навътре, в благословеното от Бога взаимножелано Проникване, най-висшата форма на обшуване между Неговиге любиви творения – Мъжа и Жената, търсещи Върха на Насладата, Венеца на Любовта, Началото на Живота.

Между пъшканията и стенанията, жената помоли съпруга си за чаша вода.

- Може ли да пийне, докторе? – попита го той. – Да не се излее в коремната й кухина?

"Абе, ти си имал познания и по анатомия бе, приятел. Ама как да не станеш анатом и физиолог при това божествено тяло" – иронично, но и със завист, си помисли той.

Хвана особен трепет в погледа й.

- Че налейте й пък, щом толкова иска – разреши.

Едва скрил се в кухнята, тя го сграбчи за ръката, впи пръсти в дланта му, ще я пробие с ноктите си:

- Докторе, моля Ви, изпратете го веднага навън. Тук има един човек, който трябва да си излезе незабелязан. Докторе, не ме издавайте, този тип ще ме убие, много е страшен!

Ами, да, тя, работата, мътна още в началото, му се изясни веднага при тези думи. Абе, дава ли той това агънце на този касапин, нали му е хуманна професията? Тя, че си е за убиване, мръсницата, за убиване си е, ама такава хубавица не е само за един мъж, това е повече от ясно. И кой го кара да ходи по командировки този неин съпруг-мухльо, а не си стои в къщи, при куклата, че да не получава колики под това магическо златно руно?

Докато дойде от кухнята със запотената повече и от него чаша студена вода, планът за действие вече се бе оформил в пламналата му глава.

Подаде му надрасканата рецепта:

- Хайде да дойдете с нашата линейка, ще ви закараме до нощния аптечен пункт, за това лекарство. Не е далече, ще ви оставим да си се върнете сам, че си имаме и други адреси за посещение. Да изпие веднага две таблетки. Има само колики, уплашила се е малко повече, защото й е за първи път,.

- Докторе, наистина ли няма нищо опасно? – изплака той.

- Убеден съм, че с тези хапчета ще й мине напълно – увери го той. Така и направиха.

Нищо неподозиращият рогоносец дойде с тях да купува напълно излишните дражета бусколизин и го оставиха да се връща пеша, Достатъчно време, за да може невидимият, сгащен натясно посетител на онази фея да се измъкне от дома му, който току-що беше осквернил...

След половин час съпругът звънна в "Бърза помощ":

- Докторе, наистина - всичко мина, жената е добре, успокои се от лекарството ти и сега спи. Ракията е от мене. А какви силни колики бяха, мама му стара, коремът й щеше да се пробие. Ама ти си бил цял факир, бе...

Горкичкият, той и не подозираше кой бе истинският маг тази вечер.

А пред очите на Доктора през цялата вечер, чак до сутринта, се мержделееше и трептеше като жива онази спираща дъха изпъкнала триъгълна Венерина могилка, с нейното замайващо-омайващо златно руно, с влудяващото бутонче и влажните кадифени дипли и гънки, сред които не един самец се е изгубвал и погубвал, но всеки истински Мъж иска да проникне и да задълбае до самозабрава там и да ги изследва, макар че никой не е успял да разкрие докрай тайните им и да стане техен пълновластен господар.

Защото те са неговият Повелител.

Цял живот не ни стига, за да проучим и да разгадаем тази вечна примамлива и измамлива триъгълна могилка със зашеметяващите й устнички и коликите, бушуващи под нея, дето придвижват целия свят, откакто той светува, на своите божествени талази.

Публицистичен послеслов

Включих този разказ в сборника "За сърцата, що се лобят...", макар вече да е бил публикуван, защото е от любимите ми незабравими случаи от моята лекарска практика. Да, няма нищо общо с тематиката му: не се стигна, слава, Богу, нито до смърт, нито - до раздяла. Връзката тук е, че просто не позволих тя да се случи – заради тези толкова силни колики, които замалко да разкъсат едно семейство. Вярно, не положих някакви героични усилия от професионална гледна точка – нито съм поставил сложна диагноза, нито съм провел успешно лечение на тежко заболяване. Но този случай също е успех за Лекаря, който често трябва да е не само диагностик и лечител, но и психолог, и сугестолог, и сексолог, че и изповедник и душеприказчик.

Тогава дори и най-силните колики и магическият триъгълник над тях не могат да му попречат да изпълни благородната си Мисия: да спасява.Кое кога се наложи: тела, души, че дори – и семейства...