Има ли безплатни протези

Касата ще плати труда само за най-евтините пластмасови изделия, подходящи за хора без нито един зъб, казват специалистите

Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com

Според новите правила здравната каса ще плаща само за изработката на най-обикновените, така наречените „плакови", зъбни протези. Те се поставят тогава, когато човек има определен брой липсващи зъби или е напълно обеззъбен. Разнообразието от протези обаче в момента е голямо.

„Протезата може да е тотална (в случаите, когато човек няма нито един зъб) или частична. Съществуват „силиконови" и такива от по-твърд материал като обикновена пластмаса. Различни са и начините, по които една протеза се закрепва за челюстта, както и тяхната поддръжка", разказва д-р Лидия Дарашка. В момента в България има няколко вида протези в зависимост от това, как се поставят в устата:

- без никакви опорно задържащи средства
- чрез обикновени телени куки, пелоти и др.
- чрез моделно лети куки
- със стави, траверси, копчета и др.
- посредством метални кепета върху опорните зъби
- протези, които се задържат върху импланти

Защо са нужни

При хора без зъби протезата е единственото помощно средство, за да се хранят нормално. Освен това обаче тя помага за артикулацията и произношението при говорене особено, когато протезата замества предните зъби. Според специалистите протезите подобряват естествено излъчване на лицето, но най-вече поддържат устните и бузите и коригира деформациите в мимиките.

Време е за зъболекар

„Човек трябва да посети зъболекаря си пет пъти, за да получи така желаните протези. Има колеги, които ги изработват само след две, но за мен това е непрофесионално. Първият етап е вземане на мярката. След това пациентът идва за т.нар. „индивидуална лъжица" – прави се второ вземане на мярка изцяло по челюстта на пациента. При третото посещение се снема височината на захапката, след това се прави проба с наредените зъби и накрая се поставя готовата протеза", обяснява д-р Дарашка.

За съжаление първите няколко дни след поставянето им в повечето случаи са трудни и е нужно търпение пациентът да свикне с тях. Зъболекарите предупреждават, че до 24 часа, а може и повече слюноотделянето ще се повиши. Причината е, че мозъкът на човек възприема първоначално протезата като храна и изпраща „съобщения" към съответните жлези да повишат количеството слюнка.

Гаденето е проблем, който се среща по-рядко. Причините могат да са: хлабава, твърде дебела или широка зъбна протеза, която опира в задната част на небцето. В някои случаи неприятното чувство е резултат и на сериозния стрес, на който е подложен пациентът.

Едно от най-неприятните усещания при поставянето на протези за първи път е загубата на вкус и повишената чувствителност. За щастие те отминават с времето.

Безплатно, но не съвсем

В НРД 2018 година е записано, че НЗОК ще плати само зъболекарския труд на специалистите, поставящи цели плакови протези. „Говорим само за най-евтините пластмасови изделия, подходящи за хора без нито един зъб. Трябва обаче да се отбележи, че пациентите ще плати както материала, от който се изработват изделията, така и зъботехническия труд. Цените на зъботехническата част са доста широки. Изработването на протезите може да струва както 100, така и 500 лева. Това е пазарната икономика. Чувала съм, че на места вземат и 50 лева. Всичко зависи от качеството на материала, от работата. Зъботехниците, с които аз работя вземат около 200 лева, което е нормално за такова изделие", казва д-р Дарашка.

„Термосенса или т.нар. силиконови протези са доста по-скъпи и касата не плаща за тях. Цената им може да стигне до 700 лева, дори малко повече", допълва зъболекарката. Според нея с промените в НРД 2018 здравната каса просто си измива ръцете. „Хората между 65 и 69 години в повечето случаи нямат нужда от протези. Те все още не са напълно обеззъбени. С новите правила обаче касата хем няма да плаща повече, хем ще твърди, че се грижи за денталното здраве на българите", категорична е д-р Дарашка.

Поддръжката

„Зъбите протези трябва да се свалят и мият с четка и паста за зъби поне два пъти дневно, подобно на грижата за естествените зъби. Желателно е пациентът да не спи с тях, защото през нощта може да попаднат в дихателните пътища и да ги запушат. Съветвам пациентите да поставят протезата във вода. Има и специални таблетки за почистване, които дезинфекцират. Все пак те не са задължителни", съветва д-р Дарашка.

Българският пенсионер

За съжаление в кабинета на д-р Дарашка рядко идват пенсионери. „Повечето от тях са изключително запуснати или обеззъбени. Липсата на зъби често се дължи на неправилната им поддръжка, не редовното ходене на зъболекар, а и на възрастта. Не може да обвиним гените, че човек на 80 няма зъби. На тези години повечето пациенти страдат от парадонтит", разказва зъболекарката.
Кабинетът й се посещава най-вече от хора с болки и доста по-рядко от такива, решили да си направят протези. „В повечето случаи правим т.нар. ребазиране – това е подобрение на старо изделие. Ако човек скоро си е правил протеза, но рязко е отслабнал, тя няма да е подходяща за устата и лицето му. В такива случаи препоръчваме ребазиране, а не направа на нов артикул. За жалост има и хора, които идват в кабинета с 20-годишни протези и искат само да ги подобря. Това е почти невъзможно, защото самият материал се е износил и не подлежи на обработка. Твърди се, че на 10-15 години човек трябва да сменя всичко пломби, мостове, протези... Но ние в България не го правим. Аз лично сменям тогава, когато видя, че е необходимо – независимо дали една пломба е на 2 или на 12 години. Важно е винаги да се съобразяваме с индивидуалния човек, а не строго да робуваме на правилата", споделя д-р Дарашка.