Когато рисунките говорят

Не e задължително черното да е знак за депресия, то е цветът на Батман, който впечатлява момчетата, казва Елица Великова

Соня
Василева
s_spasova@yahoo.com

Най-добре е да се остави детето само да разказва за своята рисунка, защото така най-лесно може да се разбере каква е неговата нагласа и на какво самото то обръща внимание, съветва родителите Елица Великова, която работи като арт терапевт с деца и с възрастни.

Но когато задаваме въпроси на своята дъщеря или син, те не бива да бъдат от рода на „Какво е това?" или „Я, какво хубаво нещо си нарисувал – какво прави то?". Важното е да ги предизвикаме да разкажат историята, която се крие зад рисунката, продължава Великова. И в зависимост дали тази история е щастлива или не, ще разберем и как се чувства нашето дете и каква е неговата нагласа.

Знаците на щастието

Има универсални елементи, които могат да покажат знаците на щастието. 

Когато листът изобилства от слънце, сърчица и цветя, това е почти сигурно условие, че и малчуганът до вас се чувства добре.

Важно е обаче да се гледа контекста, а не само конкретната рисунка, напомня Великова. И уточнява - за някое дете животните може да са много близки, да му харесват и съответно – то да се опитва да ги рисува, докато друго да предпочита да претворява върху листовете роботи.

И в двата случая най-вероятно става дума просто за забавление и няма нищо притеснително нито в контурите на страшната мечка, нито в зъбатите ръце и крака на чудовищния робот, който даже се превръща в кола.

По подобен начин няма универсално правило и за цветовете. Някои психолози смятат, че ако децата прекаляват с черния цвят, то това може да е симптом на депресия, а ако използват по-често червената гама – може да е признак за гняв или агресия. От друга страна, особено черните маркери са най-лесно достъпни и съответно детето да ги използва, просто, защото ги има под ръка или ги е взело от чантата на майка си. А и черното е цветът на Батман, който впечатлява много от момчетата, казва Великова.

Внимание проблем

Все пак има и някои индиректни сигнали, върху които можем да помислим, след като разгледаме рисунките на нашия наследник. Дори и детето да не говори за неприятностите и тъгата, които преживява, чрез боичките или моливите това може да излезе на повърхността. И така да ни покаже, че то се намира в по-тежка ситуация или дори е жертва на насилие. В такива случаи на картините му ще има сълзи, по-тъмни цветове, драскане.

Ако детето е много критично към своята творба и иска на всяка цена да покаже добър естетически резултат накрая, то явно е и изключително натоварено и напрегнато. Заради това е добре да помогнем на детето да се успокои, да намери удоволствието в самото рисуване, а чак след това – да се фокусира и върху резултата от картината си, обяснява психоложката.

Добре е и да се следи каква част от листа заема рисунката. Обикновено – ако тя е много мъничка, то детето не може да се разгърне, да отпусне своята фантазия, а изпитва притеснения и неувереност в своите сили. За подобна ситуация говори и ако то предпочита по-бледи цветове за своята творба – в такъв случай то най-вероятно подхожда и по-плахо и към различните ситуации в своя живот. Това може да бъде и знак за необходимостта от повече внимание и закрила. Обратното - ако малкият художник натиска по-силно върху листа с молива, така че да го пробива, то това би могло да означава, че е по-агресивен или да бъде признак за капризничене или егоизъм.

Размерът има значение

Когато на картината има фигури, обърнете внимание коя от тях е по-голяма, казва психоложката. Това в повечето случаи означава, че за детето е водеща и съответно то я приема за авторитет. Ако се окаже, че детето е по-голямо от майката или бащата, то вероятно се чувства отговорно към родителя, дори може самото то да се приема за родител. Обърнете внимание, ако фигурата на самия художник е някъде много далеч от семейството или изобщо липсва.

Рисуването, и то особено в по-малка възраст дава пълно удоволствие за децата, позволява им да развихрят своята фантазия, да усвоят фини движения на ръцете, да усъвършенстват своите естетични умения. Хубаво е дори да го правите заедно. Със сигурност не само ще прекарвате повече време с детето си, но и тогава ще го опознаете още по-добре.

Едно наум, ако малчуганът драска  Подходете внимателно, ако рисунките на вашето дете се променят драстично и то изведнъж, съветват психолозите. Това е особено важно ако някой малчуган, който никога до сега не е харесвал пистолети или саби, изведнъж започне да рисува само подобни предмети, свързани с насилие. Драскането (особено ако е яростно) върху рисунката, също може да бъде знак, който терапевтите определят като важен и предупреждават да се обърне специално внимание.