Все още сме донор на медицински кадри

За съжаление България е една от малкото държави, в които продължаващото медицинско обучение не е задължително, казва д-р Юлиан Йорданов

- Д-р Йорданов, защо в България продължаващото обучение не е задължително за лекарите?

- В 43-ото Народното събрание бе прието продължаващото обучение да бъде задължително за специалистите по здравни грижи, за фармацевтите, но не и за лекарите. Срещнахме доста неразбиране. Надявам се това да се промени. Лекарите и сега се квалифицират, но с въвеждането на системата за задължително ПМО и критериите по които се получават съответните кредити, ще се даде възможност и за екзактно отразяване в регистъра на БЛС и отразяване в „Сертификатите за добра медицинска практика" на колегите, които искат да работят или специализират в чужбина. Не сме се отказали от това. Ние сме задължени и от Закона за здравето, и от Закона за съсловните организации, както и от устава си да следваме тази посока.

- Неразбиране от чия страна - на законодателя ли?

- По-скоро споровете са кой да го провежда, как да се провежда. Може би има и известно неразбиране какво се стремим да направим. Очевидно се кръстосаха много интереси. Разбира се, че медицинските университети трябва да го провеждат – там е обучаващият капацитет, разбира се, че науката е в Съюза на медицинските специалисти. Акредитационният съвет, който създаде БЛС, е на паритетна основа – участват по 6 души от Управителните съвети на БЛС и на Съюза на медицинските специалисти и по един представител от медицинските университети – зам.-ректорите по учебната дейност. Това е един демократичен орган. Смятам, че именно Акредитационнният съвет трябва да е водещият орган, когато се приеме задължително медицинското обучение.

Но, за да стане това, необходимо е да имаме и подкрепа и от страна на здравното министерство (МЗ), и от парламентарната комисия по здравеопазване.

Действително България е една от малкото европейски страни, в които продължаващото медицинско обучение не е задължително. Освен в Западна Европа, то е задължително и в Румъния, Полша, Чехия, Словакия, Хърватска, Албания, даже и в Република Сръбска. Целта на това обучение е да се поддържа и повишава качеството на оказваната медицинска помощ, което в крайна сметка е в полза на пациента.

- В момента кой провежда продължаващо обучение на лекарите?

- По закон то се провежда от медицинските университети и от ВМА. Организира се от БЛС чрез договори с висшите медицински училища и Съюза на българските медицински специалисти, както и други научни организации, фармацевтични компании и др. Но обхватът му не е достатъчен.

- БЛС има ли информация колко лекари са преминали такова обучение?

- Ние създадохме регистър, в който отразяваме кредитите, получени от продължаващото медицинско обучение. Но тъй като то не е задължително, не всеки лекар, който има кредити, съобщава в съответната районна колегия за тях. Затова статистиката, с която разполагаме, не е пълна. Една от причините да искаме задължително продължаващо медицинско обучение, е да имаме точна информация всеки лекар колко кредита е получил.

- Договорът за сътрудничество между БЛС и Европейския съюз на медицинските специалисти какво ще промени?

- В петък пристигат президентът на европейската институция д-р Ромуел Краевски, главният секретар проф. Василиос Папалао и ковчежникът д-р Бернард Мале. Ще бъде поставено началото на уеднаквяване на критериите на продължаващото медицинско образование на България с тези в европейските страни. Това ще даде възможност за акредитиране и сертифициране на медицинските форуми по европейски стандарт. Така ще може кредити, придобити в страни от ЕС да са валидни у нас и обратното. В ЕС движението на хора и специалисти е свободно и тези кредити ще бъдат важни за българските лекари, които отиват на работа или специализация в чужбина. Освен това ще може продължаващото обучение на българските лекари да е стандарт за качество и у нас, и в Европа.

- Всичко това няма ли да отвори по-широко вратите на България към чужбина за лекарите ни, особено младите?

- Не мисля. Причината за емиграцията на българските лекари не е във връзка с получаването на кредити по продължаващо образование. Причините са други. Известно е, че БЛС издава удостоверенията за добра медицинска практика на лекари, които планират да работят или да се квалифицират в чужбина. Ние анкетираме лекарите, които искат да получат такъв сертификат. Единият от въпросите е каква е причината за желанието им да отидат в чужбина и се дава се възможност за повече от един отговор. С малка преднина е възнаграждението. В годините заплащането вече не е основната причина лекарите да напускат страната. Като по-съществени се изтъкват вече други причини – възможности за професионално развитие, квалификация, специализация. Тоест тези три фактора са най-важните причини, поради които младите лекари заминават за чужбина. Липсва им кариерна перспектива, яснота какво ще се случи. Друга важна причина, която изтъкват са проблемите в системата на здравеопазването. Тоест хората искат сигурност и яснота.

- Изхождайки от тези резултати от анкетите на БЛС, смятате ли, че трябва да бъдат направени промени в Наредбата за специализациите и каква да е тя?

- Наредба 34 беше много остаряла и младите колеги имаха много проблеми и при включването за специализация, и по време на самата специализация. Както знаете, преди няколко години тя бе заменена от Наредба № 1 за специализациите, която е значително по-добра, но и тя не е съвършена и реши частично проблемите. Необходимо е такъв документ не само да осигурява специализацията на младите, но и да осигурява кариерното им развитие. Между другото нашата статистика показва, че след като излезе Наредба № 1, броят на лекарите, които искат от нас сертификати за чужбина, намалява. През миналата година сме издали едва 357 сертификата срещу 430 през предходната и по над 500 през 2015 и 2014 г.

- Преди време съобщихте, че над 70% от работещите лекари са над 50 години, около 60% са над 60 години, актуализация на Наредбата за специализациите може ли да промени тази статистика?

- Човешкият ресурс е много важен и не са напразни прогнозите, че през 2020 г. в ЕС ще има дефицит на около 1 млн. здрвни специалисти – лекари, сестри, акушерки и др. Затова държавите, които разполагат с по-голям финансов ресурс и имат по-добра визия за хората в здравеопазването, гледат да привлекат млади специалисти от други страни, за да запълнят този дефицит. За съжаление, ние сме един от донорите на тези държави. Наистина кадровият дефицит е много тежък проблем за България.

Миналата година младите колеги искаха Наредба 1 да бъде оптимизирана. С отпадането на Наредба 34 отпадна конкурсът при зачисляване за специализация. Сега младите лекари искат той да бъде върнат. Тогава бе създадена комисия към МЗ, но за съжаление със смяната на екипите, тя не довърши работата си. Има и друго. Според сегашното законодателство, за да може да специализира един лекар, трябва да има разкрита бройка за специализация в съответната клиника. Но, ако лекар без специалност иска да специализира хирургия например, а в тази клиника няма места за специализанти и е назначен на работа например в педиатричната клиника, нека да му се даде шанса да специализира педиатрия. В момента няма такава възможност. Бихме искали наредбата да бъде промененна в тази посока.
Проблемите и на специализацията, и на продължаващото медицинско обучение не могат да бъдат решени само с усилията на БЛС. Те трябва да бъдат обединени със Съюза на българските медицински дружества, Медицинските университети и разбира се, МЗ и Комисията по здравеопазване към НС.