До 5-10 години София може да остане без джипита

Нашият протест е тих, води ни към „Терминал 2“, казва д-р Димитър Ленков

- Д-р Ленков, ще споделите ли визията си за бъдещото развитие на столичната лекарска колегия?

- Ръководството на колегията трябва да е в по-близък контакт с лечебните заведения, за да стане отново водеща в страната. При предишното ръководство лекарите не бяха достатъчно мотивирани да подкрепят колегите си, когато се налагаше да се отстояват техни права и интереси. Например, на протеста на една от големите столични болници не присъства нито един представител на софийска лекарска колегия. Втора градска болница закри АГ отделението си, а столичната колегия отново не реагира. Когато медиците имат някакви искания и те са справедливи, задължително зад тях трябва да застане съсловната организация, за да знаят, че не са сами. Необходима е борба и за това да накараме държавници и политици да се замислят, че здравеопазването трябва да стане един от приоритетите в България.

- А кои би трябвало да са приоритетите на здравните услуги в София?

- Столицата има нужда от по-добре развито и по-качествено здравеопазване. Това значи гарантирано кариерно развитие на младите лекари, които започват сега работа. Крайно време е да се изработи и регионалната здравна карта, за да се знае София от колко и какви лечебни заведения има нужда, а не да се разкриват по незнайно какви критерии нови и нови болници. В момента няма визия за развитието на здравеопазването в столицата. Говори се, че ще се откриват нови лечебни заведения, но с какви лекари и персонал ще работят, никой не знае.

- Очаквате ли областната здравна карта да сложи ред в множеството от болници в столицата?

- Моето виждане е, че изготвянето на тази карта трябваше да стане след широко обсъждане вътре в лекарския съюз. Защото ние сме хората, които най-добре знаем от какво и къде има нужда, от какъв тип лечебни заведения. Например, в огромен район като Люлин има едно единствено ДКЦ. А това е квартал колкото един от големите окръжни градове. Това са сериозни проблеми, които преди изработването на здравната карта трябваше да бъдат подложени на обсъждане и на базата на консенсус да се стигне до приемливо решение. Такова сега няма. За нас лекарите също е важно да знаем къде какви лечебни заведения ще има, за да могат младите колеги да планират кариерното си развитие.

- Пред какви проблеми предстои да се изправи столицата в бъдеще?

- Едно от големите предизвикателства пред системата ще бъде прогресивно намаляващия брой на общопрактикуващите лекари в София. При старта на реформата те бяха около 1200. В момента са близо 800 и няма желаещи да откриват нови практики. Възрастта на повечето джипита е над 50-55 години. След 5-10 години, което е страшно кратък период от време, столицата може да се окаже без общопрактикуващи лекари. Интересът към професията рязко намалява, защото това е тежка и неблагодарна работа. Те трябва да рабоят 24 часа в денонощието, 365 дни в годината, без отпуска, без почивни дни. Съществуващата система в България не е добра по отношение на първичната помощ. Ако един общопрактикуващ лекар иска да си докара прилични доходи, трябва да запише в практиката си над 2500-3000 записани пациенти. А вече се говори за т.нар. бърнаут синдром сред личните лекари, защото са претоварени с работа. Освен това при тях специализацията е много трудна. Един лекар, който иска да специализира обща медицина, той трябва да си затвори практиката и 4 години да специализира, без никой да му плаща. Ето затова няма кандидати. Проблемите са много наболели и изискват държавническо мислене. За съжаление у нас политици има много, държавници няма нито един.   

- Да разбирам, че подкрепяте протестите на столичните лекари.

- Абсолютно, категорично да, защото техните искания са справедливи. Увеличава се броят на лицата, които не са здравноосигурени, и личните лекари са принудени да ги лекуват, но за тях никой не им плаща. И това е проблем в национален план, който рефлектира не само върху доболничната, но и върху болничната помощ. Една от големите софийски болници, например, търпи около 200 000 лв. загуби годишно заради лечение на здравно неосигурени пациенти. И на този фон болните искат да се премахне потребителската такса. Ако не се обърне сериозно внимание на системата на здравеопазване, след няколко години ние рискуваме България да се окаже без медицински специалисти. Защото европейският пазар е отворен, а българските лекари и медицински сестри са търсени навсякъде.

- Да очакваме ли протести на лекари от София, отделно от недоволството на джипитата?

- Недейте да очаквате от нашето съсловие шествия, митинги или протести, като този на надзирателите от затворите. Нашият протест е «Терминал 2». Един по един, всеки ден излизат и заминават за чужбина. Нашият протест е тих, както някои заболявания се усещат чак тогава, когато са обхванали цялото тяло и положението е неспасяемо. «Терминал 2» – това е нашият протест. И само, който има очи, може да го види. Жалко ще бъде, ако обществото не обърне внимание на този тих протест на медицинските специалисти не само в София, но в цяла България.

- Как следващото ръководство на столичната лекарска колегия би могло да се справи с тези проблеми и да намери баланса в системата?

- На първо място трябва да бъде много по-активни. Необходими са регулярни срещи с кмета на София, с председателя на Комисията по здравеопазване в Столичната община, с председателите на дружества в болниците и доболничната помощ, за да знаят колегите, че имат ръководство, на което могат да разчитат в случай на нужда. Че то ще ги подкрепи при техните протести, а няма да стои отстрани и да гледа пасивно. Дали ще е спешната помощ след поредния набит лекар или друго лечебно заведение след поредната неразбория с административното реководство, няма значение. Само така ще върне доверието към себе си.