София няма да реже болнични легла

Има резерв за вътрешно преразпределение, който трябва да се използва, казва д-р Александър Заимов

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

„Приехме една единствена забележка, с която настояваме при възможност да се прави вътрешно преразпределение на наличните легла. Тоест, ако по дадена специалност не е достигнат максималният брой легла, да могат да се разкриват легла от друга специалност, в която този лимит е достигнат“, обясни д-р Заимов. По този начин столицата ще може да се справи с евентуални епидемии или изненадващо увеличение на заболеваемостта.

Понастоящем София разполага с 12 092 болнични легла

с различно разпределение - терапевтични, хирургични, педиатрични, акушер-гинекологични, психиатрични, легла за физиотерапия, за палиативни грижи и прочие. Броят им обаче е по-голям от записаните 11 346 легла в предходната Национална здравна карта, отменена от съда в края на 2017 година. Една от причините е в постоянно увеличаващото се население на града. Все повече хора идват не само да работят, но и да живеят в столицата, и те трябва да бъдат лекувани, казва д-р Заимов. Не са малко и тези, които пребивават постоянно в града, но не се регистрират и остават извън статистиката. „Броят на леглата в София се определя на базата на предполагаемо население от 1.2 млн. души, каквито са данните на НСИ от 2016 г. Ние стъпихме на факта, че населението е значително по-голямо и много хора живеят тук без да се регистрират. Така че на практика

леглата, които сме заложили, са повече от тези, които трябва да има,

според националната статистика", добави д-р Заимов.

От друга страна новите критерии за изготвяне на сегашните карти по региони заложиха коригиращи коефициенти, които отразяват спецификите на всяка област. Така например, коефициентът за интензивни легла в София беше увеличен 4 пъти - от от 0.2 на 0.8, но всъщото време този, който отразява демографските процеси, беше намален с 0.1. В резултат броят на леглата за активно лечение се увеличава от 9 473 на 9 803, а този на леглата за продължително лечение, рехабилитация и психиатрия - от 1 873 на 2 289. В същото време броят на медицинските структури остава непроменен. София в момента разполага с 3 396 лечебни заведения за първична и 2 165 за специализирана извънболнична помощ, както и 73 болници.
Така или иначе бройката на леглата в София остава фиксирана и откриването на нови лечебни заведения или отделения към съществуващи болници няма да им се отразят. Което всъщност е проблем, защото  

всяка новопоявила се структура на практика „стопява“ леглата,

а от там и приходите на същесвуващите лечебни заведения. „Новите болници няма как да бъдат отразени в картата, защото тя не се занимава с леглата на отделните болници. Тя се занимава с болниците в София като цяло. Комисията определя колко хирургични легла трябва да има в София, а колко болници ще ги обслужват, трябва да решат министерството и здравната каса“, коментира д-р Заимов. 

До броени дни столичната здравна карта ще бъде на разположение на Министерството на здравеопазването, на което му остава да изчака всички останали карти и въз основа на информацията в тях да изготви Националната здравна карта. Въпрсът е дали на финала броят на леглата в страната няма да бъдат сведени до наличния бюджет за болнична помощ в НЗОК, обезсмисляйки целия процес досега. „По закон не би трябвало да се налагат корекции на картата. Министерството би трябвало да се съгласи с областните карти и подадените с тях параметри. Предишният път обаче не се случи така. Тогава имаше корекции в областните карти и след това националната карта беше атакувана в съда и беше отменена като незаконосъобразна. Ако ситуацията се повтори, националната здравна карта пак ще се превърне в 

средство чрез административни мерки да се налагат рестрикции,

което според мен е грешна политика“, сподели д-р Заимов.

На този етап е трудно да се прогнозира дали Националната здравна карта отново ще свърши в съда, макар че много от обстоятелствата странно се повтарят. Според предложените промени в Наредбата за критериите и реда за селекция на лечебни заведения здравната каса отново ще избира с кои болници да подписва договор. Но дали това ще ограничи появата на нови клиники там, където те не са необходими, или ще се превърне в инструмент за фаворизиране на определени болници, тепърва ще се изяснява. От друга страна, ако лечебните заведения действително се окажат ощетени, съдът може отново да отмени нормативите, което обаче за пореден път ще върне системата в изходна позиция.