Нелекуваната сенна хрема провокира астма

За 100 години алергиите са се увеличили 250 пъти, казва доц. Мария Стаевска

Сенната хрема е най-често срещаната пролетна алергия, казва алергологът доц. Мария Стаевска. Ако за хората от скандинавските страни най-разпространена е брезовата алергия, в Средиземноморието е по-ясно изразена алергията към маслиновите дръвчета, то за нашите географски ширини е характерна алергията към тревите. Вече настъпва пролетта – сезонът, в който се обострят алергиите. Първо ще се появят симтомите на алергичните към бреза пациенти, по-късно ще са появят проблемите на алергичните към полените на бука, дъба, върбата и вече през май и юни този проблем ще стане масов с изявата на тревната алергия, прогнозира специалистката. Следващите месеци до септември е времето на алергиите към пелина.

Малко география 

Всичко зависи от растенията в съответната географска ширина, казва доц. Стаевска. Въпреки това, тя и колегите й алерголози, не пропускат да попитат пациентите, които ги посещават за пръв път къде работят. Причината е, че доста българи живеят и работят в Гърция и в Испания и се случва те да развиват алергия към характерни за Средиземноморието растения. Европейците, които живеят на нашата географска ширина, страдат предимно от тревна алергия. В Америка обаче по-често се развива алергия към плевели, например към амброзията. „Тя започва да се разпространява и у нас с търговията и с глобализацията. Има теории, че със земеделските помощи от царевица преди 20-25 години у нас са донесени и семената на амброзията, която е „роднина" на пелина", обяснява доц. Стаевска.

ВИЗИТКА Доц. Мария Стаевска е възпитаничка на МУ-София. Придобива специалност по вътрешни болести през 1997 г., а по клинична алергология през 1999 г. Преминала е обучение по имуногенетика за преподаватели по алергология в института „Пастьор" в Париж и по алергология в Медицинския универсистет в Безансон, Франция, интензивен курс по клинична епидемиология и биостатистика в медицинскиа факултет на МУ-Варна, както и по медикаментозна алергия за алерголози в Медицинскиа университет в Лодц, Полша. От 2014 г. е доцент. От 1992 г. работи в Клиничния център по алергология на Медицинския факултет на Софийския Медицински университет. От 2016 г. е ръководител на Клиничния център по алергология, а от 2017 г. е и началник клиника по алергология в УМБАЛ „Александровска".

Какви са симтомите

Най-характерните оплаквания, които са сигнал, че трябва да бъде потърсена специализирана медицинска са воднистата секреция от носа, кихането, сърбежа на носа и на очите, сълзенето на очите. Онова, което може да отличи една сенна хрема от вирусна хрема, е сърбежът, подчертава алергологът. „Важно е да се знае, че развитието на тази алегрия, ако засегне освен очите и носа и бронхите, може да се развие поленова астма. До 40% от пациентите със сенна хрема може да развият и бронхиална астма", предупреждава доц. Стаевска. Тя е категорична, че сама по себе си алергията не е болест, тя е причина за болест и припомня, че алергичната реакция е изкривен отговор на имунната система. Много е важно още в началото на оплакванията да се потърси специализирана медицинска помощ, защото тогава най-вероятно алергенът да е един или да са два и лечението е много по-лесно. Ако не се обърне внимание на състоянието и алергените станат много, и диагностиката, и лечението стават много по-трудни.

Кого повалят алергиите

Приблизително еднакво са засегнати мъжете и жените от алергии.

Най-малките деца все още не са сенсибилизирани. На човек му трябват няколко сезона, за да развие организмът му чувствителност към полените, например. Обикновено най-ранната възраст е 3-4 до 5-годишна възраст, казва специалистката. Но пикът е в юношеската възраст. Изследване на честотата на разпространение на сенната хрема в Англия показва, че в началото ХХ в. е била 0,1%. Сега, 100 години по-късно, честотата сред английските юноши е 50%. По принцип сенната хрема и алергичния ринит са най-често срещата алергия – при 15 до 20% от неселението на планетата. Например в Нова Зеландия и Англия алергичният ринит е много широко разпрастранен. Случаите в България също се увеличават, но не толкова бързо. След юношеската възраст голяма част от пациентите имат по-лек ход болестта, но не са редки случаите, когато може да се случи и обратното. Предполага се, че когато човек е възрастен, тъй като има спад на имунната система, алергиите затихват. Но напоследък специалистите забелязали, че мнозина живеят здравословно, спортуват, а започват да имат доста алергии.

Причината е, че биологично са в добра форма, имунната им система е в добра форма, обяснява доц. Стаевска. Тя разказва за пациентка с алергия към домашен прах, която е правила имунотерапия на около 30-годишна възраст и повече от 20 години не е имала проблем, но на 66 години с нова сила се върнала алергията към домашния прах. Тогава лекарката отново й направила имунотерапия, след което състоянието й се подобрило.

Важно е къде живеем

По принцип градовете не са мястото, където има най-много полени. Но както почти всичко в алергиите, и тук „правилото" е, че няма правила. Полени има повече на местата с повече растителност. В същото време няма да е вярно, ако кажем: „Колкото повече полени – толкова повече алергии". Хората, които живеят в селата, имат най-малко алергии, защото организмът им е толерантен към това, което вдишват, обяснява доц. Стаевска. Тя е категорична, че една здрава имунна система разпознава, че това не е опасно и нищо не прави, не реагира враждебно към полените. Обаче хората, които имат склонност към развиване на алергии, вместо да са толерантни към полените, развиват алергича реакция. И тези хора по-често се намират в градовете. Това си има обяснение – фините частици, дизеловите частици се полепват по поленовото зърно и увеличават алергизиращата му сподобност. Тези данни дават донякъде обяснение защо хората, които живеят в градовете са много по-сенсибилизирани от тези, които живеят в селата. Но за да отговорим напълно на този въпрос трябва да отворим друга голяма тема – защо на съвременния човек му се увеличават алергиите – в края на XIX в. едва 0.1% от хората са имали алергичен ринит, а сега – близо 25%, което 250 пъти увеличение на алергиите, констатира доц. Стаевска.

Чистотата като порок

Високата хигиена и стерилният начин на живот обяснява склонността към алергии на съвременните хора. Това води до промяна в микробиома - съвкупността от всички микроорганизми в организма на човека. В медицинските среди се появи и термина „изчезващ микробиом". Бактериите, които са свързани с по-мръсния начин на живот, който наследяваме от прадедите ни – земеделци, животновъди – все хора, които са имали близък контакт със земята и животните, са своеобразни учители на имунната система. И когато нашата имунна система не ги среща, тя не се развива правилно и това е предпоставка не само за алергии, но и за автоимунни заболявания, затлъстяване и карцином, казва специалистката. Тя обяснява, че хората, които живеят в контакт с крави имат много по-нормално развитие на имунната система, с много по-голямо биоразнообразие на микробите и от там – правилно развитие на имунната система. Кучетата в къщата също обогатяват микробиома. Те са новите крави, шегува се доц. Стаевска. По думите й те могат да ни помогнат да „възпитаваме" по правилен начин имунната си система. Кучетата много повече обогатяват микробиома на дома, носят много по-голямо биоразнообразие. Котката е по-алергизиращия вид. Ако в къщата има една котка, тя не носи много микроби, но ако са повече, вероятността да донесат повече микроби и човек да развие в правилна посока имунната си система, е по-голяма.

Диагностика и лечение

Установяването на алергиите става освен по храктерните клинични прояви, и посредством кожно-алергични проби, които показват чувстителността на организма към алерген. Поленовата алергия е характерна за определени сезони.

Лечението е два вида. Целта на едното е да потисне оплакванията, а другото цели постигане на дълготраен резултат. При сенна хрема първото, което трябва да прави човек, са промивки на носната лигавица с морски води, от които има различни видове в аптеките, казва доц. Стаевска. Това прочиства лигавицата от полените. Антихистаминовите таблетки повлияват оплакванията от водниста секреция от носа, сърбеж и кихане. Предписват се и като назални щпрейове и очни капки. Когато носът е запушен, специалистите предписват и назални кортикостероиди. Специалистката предупреждава, че всички медикаменти трябва да бъдат изписани от лекар, който проследява състоянието на пациента. За дългосрочно лечение, алерголозите прилагат имунотерапия срещу конкретния алерген. Имунотерапията се провежда в 4-годишен курс, а ефектът от нея продължава и в следващите 7-8 години, казва доц. Стаевска. Тя предупреждава, че е най-добре имунотерапията да се провежда още когато пациентът е чувствителен към един алерген и да не се занемаряват нещата, защото с времето е възможно да стане алергичен към повече неща и тогава лечението е много по-трудно и скъпо.