Имаме нужда от нов вид интеграционни добавки

Без комплексен подход при реформите в ТЕЛК протести на хора с увреждания винаги ще има, казва Васил Долапчиев

Много десетилетия в България решението на ТЕЛК беше в пряка корелация с определението за неработоспособност на лицето с увреждане – издаваше се един документ, на база на което то черпеше различни права, съгласно националното законодателство. Сега реформата предвижда

занапред ТЕЛК да определя само вида и степента на увреждането

и за първи път да бъде създадена нова комисия, която отделно да прави експертиза на работоспособността. Създадена е такава концепция, в която се прави анализ на действащото законодателство, посочват се различните проблеми и се коментира създаването на тази комисия – кои ще бъдат нейните членове и как се извършва самата оценка по документи. В накрая на тази концепция е записано, че комисията ще излиза с три възможни решения. Първото възможно е, че лицето е с трайно увреждане (т.е. 50% съгласно ТЕЛК-овото решение), но e работоспособно. Според второто лицето е с трайно увреждане, но е частично работоспособно, а според третото е с трайно увреждане, но е неработоспособно. Работата е там, че когато концепцията беше представена в парламентарната Комисия по труда и социалната политика, стана ясно, че

групата на работоспособните няма да получава инвалидна пенсия.

Втората група ще получава частична инвалидна пенсия, а третата група – пълна инвалидна пенсия.

Ние работим по този проблем от две години, още при предишния министър Калфин, но се пази в пълна тайна какви ще са последствията от реформата. По информация от други наши срещи и от програмата на правителството разбираме, че са си поставили за цел .......

В момента около 207 хил. български граждани с различен вид и степен на увреждане работят и получават пенсии. Средният размер на инвалидната им пенсия е около 230-240 лв., т.е. близо 3000 лв. на годишна база. По информация от други наши срещи разбираме, че правителството си е поставило за цел да реализира икономии от плащанията на фондовете в НОИ за инвалидите, които са около 1.7 млн. в България,

за да икономиса 500-600 млн. лв. и да индексира всички пенсии

на пенсионерите в България. Тоест, те няма да бъдат използвани за активни политики за хората с увреждания, тъй като има огромен дефицит на ресурси. Засега това е неофициална информация, отвсякъде се твърди, че няма да се отнемат права, че ще бъде подобрено положението на хората с увреждания, но не сме сигурни. Но в момента тече много остър дебат, нямаме никаква яснота накъде ще върви България, затова подготвяме и нашия протестен митинг.  

Категорично сме „за” спирането на всякакви корупционни модели в ТЕЛК, доколкото има такива. Проблемът доста се преекспонира в публичното пространство, защото и сега в системата на ТЕЛК съществува добър контрол. Но не можем да оспорим, че въпреки това има пробойни. Затова искаме процедурата да бъде затегната, с много сериозни санкции и повече контрол.

Настояваме НОИ да влезе в комисиите и пряко да упражнява контрол

при определянето на вида и степента на заболяването, а не да го прави дистанционно без никакъв ефект, както е сега. Важно е също така на лекарите в ТЕЛК да бъде разрешено да практикуват, тъй като те са с уникално мизерни заплати спрямо своите колеги. А това е една от причините сред част от тях да се появяват мисли за злоупотреби. Те трябва да получават добро заплащане и добри условия на труд в ТЕЛК, тъй като там се изискват квалификации и поне 5 години трудов стаж. Надяваме се, че това ще е един от начините да затворим вратата на корупцията в системата.

След това са възможни много варианти. Например, в България да бъде създаден нов модел на подкрепящи политики чрез нов вид интеграционни добавки.

Размерът им у нас е 32-33 лв., а в Европа варират между 400 и 800 евро.

Както казах, инвалидната пенсия от 100-115 евро в България служи за компенсация на нарастналите потребности на лицето с увреждане – от лекарства, от диетично хранене, от допълнителни медицински грижи и прочие. Никой не може да отрече, че това са реални разходи, които лицето трябва да покрива именно чрез подобен тип доходи. На този етап тази роля играе инвалидната пенсия. Ако моделът бъде сменен и както в Европа бъдат завишени интеграционните добавки, които служат именно за компенсация на разходи, произтичащи от здравния дефицит на съответното лице, можем да мислим върху пенсиите. Но на този етап никой не предлага комплексен подход, иска да бъдат отнети пенсиите, но не предлага друго. Поради тази причина тревогите сред хората с увреждания растат.