Не сме съгласни с промените за профилактиката

Имаме предложения и сме готови за дебат с МЗ, казват от сдружението на общопрактикуващите лекари

Уважаеми г-н Ананиев,

1. Поддържаме нашето становище за отпадане на предложената в Проекта промяна на ред Z13.6, в колона 3 „Дейности, осъществявани от ОПЛ по време на профилактичния преглед“, където накрая се добавя „При много висок риск, определен по SCORE системата – задължителна консултация със специалист по кардиология“, тъй като тя е професионално медицински необоснована, води до отрицателен резултат на съотношението цена/ефект, удължава и усложнява пътя на пациента без да гарантира положителен здравен резултат, не осигурява продължителност на проследяването и др.

Не приемаме изложените от МЗ в „Справка за отразяване на предложенията и становищата“ „мотиви“ за отхвърляне на предложението на НСОПЛБ, които гласят: „Заложената с проекта промяна за провеждане на задължителна консултация със специалист по кардиология при установен много висок риск от развитие на сърдечно-съдово заболяване е с цел

ранна интервенция на високорискови пациенти

и навременно повлияване за намаляване и по възможност избягване на случаите с фатални последици от сърдечно-съдов инцидент“. В тях не са посочени конкретните по вид и обем дейности на задължителната консултация с кардиолог на основание на Z13.6, които би трябвало да бъдат различни от и допълващи, а не дублиращи дейностите, извършени по време на профилактичния преглед от ОПЛ.

Ако допуснем, че посочите такива, то те следва да бъдат детайлно разписани в наредбата (на посочено от юридическия Ви екип място), както това е направено с профилактичния преглед при ОПЛ. Посочете примери за подобен алгоритъм на поведение в други европейски страни. Единствено и само по този начин МЗ би осигурило прозрачност какво конкретно и в повече могат да очакват и получат българските граждани от този нов вид преглед (както това е ясно разписано при годишния профилактичен преглед при ОПЛ).

2. Поддържаме нашето становище за отпадане на предложената в Проекта друга промяна на ред Z13.1, в колона 3 „Дейности, осъществявани от ОПЛ по време на профилактичния преглед“, където накрая се добавя „При много висок риск /над 20 т. по FINDRISK/– задължителна консултация със специалист по ендокринология и болести на обмяната“, тъй като тя също е

професионално медицински необоснована,

води до отрицателен резултат на съотношението цена/ефект, удължава и усложнява пътя на пациента без да гарантира положителен здравен резултат, не осигурява продължителност на проследяването и др. Горното е валидно и за предложения в „мотивите“ на МЗ вариант, при който е указано да се изследва допълнително гликиран хемоглобин при FINDRISK над 20 т.

За да има прозрачност и яснота не само за лекарите, но и за българските здравноосигурени граждани, е необходимо да посочите кое е основанието да се предвижда и изследване на гликиран хемоглобин само при хората със скор над 20т., а не при всички със скор над 12? Различната степен на риск (честота на възможен диабет) не е основание за избор на един или друг тест за изследване. Посочете подобна европейска или световна практика. Предлаганата от МЗ промяна поставя в неравностойно положение всички останали хора с повишен риск ( т.е. тези със скор от 12 до 20 т.) спрямо тези със скор над 20т.

НСОПЛБ предлагаме при осигурена финансова възможност при всички хора с FINDRISK над 12 т. вместо кръвна захар на гладно

да се изследва гликиран хемоглобин,

който се назначава от ОПЛ по време на годишния профилактичен преглед, каквато практика съществува в други срани. В противен случай, предлаганите от МЗ промени да отпаднат на основание на горното изложение.

3. Не приемаме и считаме за медицински необосновано, неясно формулирано и без възможен полезен ефект върху здравето на жените направеното от НЗОК по време на обсъждането и прието от МЗ предложение:

„Нова т. 4.2. „При назначена по време на профилактичния преглед (или по друг повод) мамография при установени отклонения, съгласно писмено тълкуване на получените резултати от лекар специалист по образна диагностика с данни за висок риск от злокачествено новообразувание на млечната жлеза“.  

На ред Z12.3 „Лица с рискови фактори за развитие на злокачествено новообразувание на млечната жлеза“ в колона 3 „Дейности, осъществявани от ОПЛ по време на профилактичния преглед“ предлагаме да се добави „Задължителна консултация със специалист по хирургия или акушерство и гинекология“ при данни от мамографското изследване за висок риск от

злокачествено новообразувание на млечната жлеза.

За нас са необясними мотивите да се приеме от МЗ това предложение на НЗОК, а и такива няма посочени.

Мамографията е метод, чрез който се доказва диагноза, а не се определя риск. При съмнение в окончателната диагноза се ползват допълнителни методи и ОПЛ или друг лекар, насочва пациентката към място, където могат да бъдат осъществени.

Една от най-често получаваните диагнози след мамография попада в графата „4.1.2.2. доброкачествена дисплазия на млечната жлеза“ от сега действащата наредба и не изисква допълнителни дейности, а проследяване.

Настояваме да дадете във вашите мотиви ясна дефиниция на съдържанието на „данни от мамографското изследване за висок риск от злокачествено новообразувание на млечната жлеза“ и „писмено тълкуване на получените резултати от лекар специалист по образна диагностика с данни за висок риск от злокачествено новообразувание на млечната жлеза“, както и да посочите подобни европейски или световни практики.

НСОПЛБ предлагаме при осигурен финансов ресурс,

мамография да се прави на всички жени над 40 г.

(след тяхно съгласие) на всеки две години, а на жените над 50 годишна възраст - ежегодно, което да (или ще) разшири обхвата на скрининга и подобри откриваемостта на евентуални заболявания. Справка - публикувана литература по въпроса.

4. Не е ясно какво означава „приема се по принцип“, но нашето тълкуване е, че е форма на „не се приема, поне сега“, което се отнася до предложението на НСОПЛБ за изследването на ALAT като скрининг за откриване на чернодробно заболяване при всички хора над 30 годишна възраст. Не приемаме мотивите, че „направеното предложение не обосновава избора на таргетната група за провеждане на скрининговото изследване на ALAT. Не е посочена и периодичност на провеждането му. С оглед на това не може да се направи преценка за необходимите финансови и други средства от въвеждане на визирания скрининг.

Ако прочитът на предложенията на НСОПЛБ е бил внимателен, но явно не е, периодиката на прегледите е дефинирана и произтича от текста:

„Скрининговото изследване на ALAT,

проведено в рамките на профилактичен или диспансерен преглед или по друг повод в рамките на предходните 12 месеца не се провежда повторно по време на профилактичния или диспансерен преглед“, което съответства и на други дефиниращи текстове в наредбата.

В предложението на Националния консултант по Обща медицина фигурира следната бележка:

„*Точният алгоритъм относно възраст и стойности подлежи на обсъждане. Предлагам да се съобразят финансовите възможности, но да се постави начало на подобен скрининг.“

Но, разбира се, никой от МЗ не е инициирал подобно обсъждане и така една полезна за хората и наистина нова скринингова дейност, която не ги обременява нито финансово, нито времево и допринася за установяване на сериозни, налагащи допълнително уточняване проблеми, се отхвърля от МЗ.

В заключение, отново заявяваме позицията на НСОПЛБ, че предлаганите от МЗ и НЗОК промени в Наредба 8 (с изключение на разширения обхват на гинекологични прегледи) не са медицински обосновани и което е по-важно - не носят никаква полза за подобряване здравето на българските граждани. Това са нашите пациенти и въпреки напрежението, което умишлено се създава помежду ни поради несъвършенствата на системата, нас - лекарите ни е грижа и не можем да приемем празни от съдържание и без полза за здравето промени, които разходват време и ресурси в неправилната посока. Готови сме на публичен дебат по темата в удобно за Вас време.

08. 03. 2018 г.

гр. София

УС и НС на НСОПЛБ