Големият ни резерв са периферните болници

Те са възможност за повишаване на пациентите и приходите ни, казва ген. Венцислав Мутафчийски

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Ген. Мутафчийски, какви са плановете ви за развитие на ВМА?

- Смятаме да насочим вниманието си не само към болницата в София, но и към периферните ни структури в Пловдив, Варна, Сливен, Плевен, както и двата ни санаториума в Банкя и Хисаря. Те се нуждаят от обновяване, защото не са пипани от години, а имат за задача да обслужват контингента на Българската армия. Ние трябва да осигурим същото качество на медицинската услуга за военнослужещите в тези региони, както това в столицата, защото трябва да има равнопоставеност. Сега започваме да ги оборудваме с нова апаратура, вече открихме нов 16-срезов скенер в болницата ни в Пловдив. Това е основната идея, защото е дискриминация, ако позволим да има по-слаба степен на обслужване в останалите ни структури.

Радостно е, че в последно време много млади колеги имат желание да специализират в болниците ни във Варна и Пловдив, наблюдава се интерес и към Сливен и Плевен, където също има много добри екипи. Тези болници изпълняват редица задачи и в гражданското здравеопазване, като се явяват уникални с някои от своите способности. Военноморската болница, например, разполага с две уникални за региона клиники - по изгаряния и по токсикология. Това са две незаменими звена и нямат дублиращи се функции нито с университетската болница във Варна, нито с която и да е друга болница в областта.

- Какъв приток на пациенти има в момента в тези болници и какъв бихте искали да стане?

- Наблюдавайки потока от пациенти в тях, установявам , че те не използват на 100% своя капацитет. В най-добрите времена оползотворяват около 60%, докато във ВМА-София достигаме до нива на заетост на леглата от 98%. Това е един прекрасен показател. В същото време, каквото и да направим за столичната Военна болница не можем да повишим съществено притока от пациенти, защото тук таванът е достигнат. Но големият ни резерв са периферните болници. 

Това е възможност и за повишаване на приходите, защото като мениджър трябва да гледам не само целесъобразността на една болница от военна, стратегическа и каквато и да е гледна точка, а трябва да се гледа и икономическата й ефективност.

- Освен с по-добра апаратура по какъв друг начин ще успеете да направите тези болници привлекателни за пациентите?

- ВМА е марка и се ползва от доверието на българските граждани, именно защото се славим с това, че тук не симулираме дейност по отношение лечението на пациентите. Хората знаят, че във ВМА никога не може да се използва фразата – „Изтече ви пътеката, затова ви изписваме".

Изписваме пациента, когато рискът за живота му е минимален. Една от причините за недобре развития потенциал за прием на пациенти в периферните ни болници е това, че имаме лимити. Ние непрекъснато водим кореспонденция с НЗОК за повишаването им, за да можем да отговорим на очакванията и желанията на нашите пациенти.

- Очаквате ли условията на работа да са по-добри за болниците след новия рамков договор за тази година?

- Това е въпрос, който не бих искал да коментирам, защото темите бързо се политизират. Но нещо, което ми прави добро впечатление е, че има известно повишаване на цените на клиничните пътеки. Философията за това повишаване е да се стабилизира положението на общинските болници, като се увеличат приходите им. Но като хирург, например, установих, че най-сериозно завишение има в пътеките за черен дроб и за панкреас - високоспециализирана дейност, която не се извършва в общинските болници.

- И все пак тези 148 млн. лв. в повече, които трябва да получат болниците през тази година ще стабилизират ли състоянието им?

- Според мен имаше болезнена нужда от подобна актуализация на цените на клиничните пътеки, защото те не бяха увеличавани от десет години. Дали ще стабилизира – дай Боже.

- Вече разполагате с лимита си за тази година, има ли съществена разлика в сравнение с миналата?

- Той е направен на база последното тримесечие на миналата година, така че няма голяма разлика спрямо него. В сравнение с началото на миналата година има известно повишение, защото отправната точка е друга. Но миналата година завършихме с 2.8 млн. лв. надлимитна дейност, която е чиста загуба за нас.

- Философията за нефактуриране на надлимтината дейност ще промени ли по някакъв начин работата в болницата?

- Това е изисква много по-строга политика от наша страна за планиране на пациентите и следене докъде ни стига лимита.

- Заради решението на ВАС повечето мениджъри на държавни болници заявиха, че ще заведат дела, за да си получат сумите от НЗОК за надлимитна дейност, ВМА ще го направи ли?

- Не сме обсъждали този въпрос.

- Докъде стигнаха плановете ви със създаването на университет към ВМА?

- Има наложен мораториум за откриване на нови висши училища, така че не можем да ги осъществим в близките пет години.

- Как ще продължите тогава да подготвяте кадри?

- На този етап само чрез тристранното ни споразумение с Военноморското училище и Медицинския университет във Варна. Това ни дава възможност да подготвяме около 20 души на година, което е недостатъчно, но все пак е стъпка в правилната посока.

- Кой е най-големият проблем на българското здравеопазване?

- Финансирането и философията на харченето на парите. Този дисбаланс между заплащането на лекарства и болнична помощ го няма никъде по света.

- Един ваш колега наскоро каза, че бедността е най-големият ни порок, съгласен ли сте с него?

- И да, и не. Според мен най-големият ни порок е завистта и сигурно произлиза от бедността. Но изключително тежък проблем и е присъща на българина от древни времена. И тук не говоря за завистта към заемането на различни постове, не го свързвам със себе си, имам предвид завистта към всяко едно нещо, което се случва в житейския път на човек. Заради това напоследък съм се обърнал повече към майка ми и баща ми, защото знам, че те искрено се радват на моите успехи