Касата пак избира с кого да работи

Селекцията ще се прави само, ако се надвишава броят на леглата според здравната карта

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Наредбата се качва за публично обсъждане на сайта на ведомството за втори път, тъй като ВАС я отмени при първото й издаване. Тогава наредбата бе обжалвана от Център за защита правата в здравеопазването (ЦЗПЗ). Мотивите за решението на магистратите бяха формални – неспазени срокове за обществено обсъждане и липса на финансова обосновка. Сега обаче здравното министерство е спазило процедурата и дори е приложило „частична оценка на въздействието" от въвеждането на промяната.

Както и при първия вариант на наредбата, се дава възможност касата да избира с кои болници да работи, когато леглата в дадена област са повече от нужното според здравната карта, която се прави в момента. Критериите, по които ще се отсяват лечебните заведения пък, са комплексност, качество, обем и сложност на предлаганата услуга, както и удовлетвореността на пациентите от нея. Сред индикаторите са брой спешни пациенти, 24-часово осигуряване на лечение, брой на случаи от други области, тежест на заболяванията, обучение на специализанти, акредитационна оценка, нива на компетентност на отделенията и т.н. Всичко това би трябвало да осигури преднина на по-високотехнологичните, големите и многопрофилни болници.

В наредбата се предвижда да се оценят

и обединения от клиники на един или повече собственици, но в различни сгради. Ако те са в едно населено място, дейността ще се оценява комплексно, ако са в различни – ще се гледа работата на всяко по отделно. Крайната оценка ще зависи най-вече от медицинските възможности на болницата. Съотношението на общата към медицинската оценка е 30:70. По-леки ще бъдат критериите за оценка на лечебните заведения в трудно достъпните региони. Вероятността да се окаже, че леглата там са в повече обаче, не е голяма.

Самото оценяване ще се извършва от комисия, назначена със заповед на директора на съответната регионална каса. Данните пък ще се предоставят от регионалните здравни инспекции и каси, от Националния център за обществено здраве и анализи. Договорите трябва да гарантират не по-малък брой легла от миналата година за болниците, с които ще се сключат, предвижда още наредбата. Ефектът от нея обаче засега е съмнителен.

Идеята за въвеждане на селективното договаряне

на здравната каса не е нова. Тя се тиражира от години и беше прокарана от екипа на министър Петър Москов през 2016-а. Заради реакцията на част от бизнеса обаче, така и не успя да заработи, а по-късно падна в Съда. Не е ясно дали този път здравното министерство ще успее да наложи идеите си за регулация в сектора и да пребори интересите на част от индустрията. Селективното договаряне е само едно от намеренията на ведомството за промяна в системата, останалите са - нов модел на финансиране, преструктуриране на публичните болници, остойностяване на медицинския труд и укрепване на спешната помощ. Засега обаче конкретика около плановете няма, здравният министър Кирил Ананиев смята да ги представи, когато е готов с детайлите. 

Колкото и да са закъснели промените,

те са нужни, тъй като разрастването на болничната мрежа там, където не е нужно, не спира. Типичен пример за това са градове като София и Пловдив. В столицата, където има най-много лечебни заведения, през тази година отвори нова клиника със стотици легла, като разширение на вече съществуваща структура – „Вита". В строеж е още една клиника със стотици легла от мащаба на Токуда – тя също е разширение на съществуваща болница - „Св. София". В момента се правят опити и за построяване на голяма детска болница. В същото време пациентите и кадрите за тези лечебни заведения са едни и същи.

Появата на всяка нова структура обезкървява

отдавна съществуващите държавни болници, в които през изминалите десет години се изляха милиони и дори милиарди левове за оборудване с апаратура и ремонти. Освен това публичните болници засега работят с по-малко доплащане, както и по специалности, които не са печеливши. Унищожаването им дори в големи градове означава не само загробването на милиони левове публичен ресурс в апаратура, но и изправянето пред един нерешен социален въпрос – кой ще поеме бедните пациенти, каквито са повечето хора у нас.

Разрастването на болничната мрежа и концентрацията й в големите градове обаче има и още едно негативно последствие –

увеличава регионалните диспропорции,

оставяйки без медицинска помощ цели области в страната. Това е така, защото кадрите у нас са краен брой и се концентрират в новите и големи клиники. Типичен пример за последствията на безотговорната държавна политика, която толерира изцяло интересите на определени пазарни субекти, е състоянието на областните и общинските болници в почти цялата страна. Вероятността тази двойна игра да спре е минимална. Времето показа, че болниците могат да са изключително доходоносен източник, тъй като касата не упражнява нужния контрол над публичния ресурс. Досегашните механизми, които бяха въведе с тази цел - като лимитите и ограниченията за финансирането на нови дейности, се превърнаха в нов инструмент за пренасочване на публичния ресурс към определени болници. Не е ясно дали няма да бъде същата съдбата и на тази регулация.