Скандалът „Плочев-Ананиев" измести фокуса от решението на проблема

Голяма е вероятността за умисъл в него, ако липсва такава, остава огромна доза некомпетентност и непочтеност, казва д-р Любомир Киров

- Казвам всичко с уговорката, че като човек, който за щастие не е вътре в това и не е видял с очите си, може и да не е прав. Не бих нарекъл това скандал, а някакви обяснения кой бил крив, кой бил прав, които отново изместват темата от основния и важен проблем – огромният дълг с просрочен срок на плащане на половината от него. В този „дуо спектакъл" не се посочват мерки за решаване на проблема. Това са пари, които няма откъде другаде да се вземат освен от бюджета за НРД. От позицията на незнаещ човек, мисля, че причината е в това, че управителят на НЗОК си позволи да наруши „омерта" и освети нещо, което е трябвало да остане на тъмно поне до някакъв момент. Интересни биха били точните отговори на следните въпроси: Защо министърът на здравеопазването неистово искаше това да остане „скрито покрито", а пък управителят на касата точно обратното?

- Умишлено ли е създаден този скандал, за да не бъдат актуализирани цените на медицинските услуги?

- Ако се поддам на литературните си способности, известни на по-ограничен кръг мои приятели, бих нарисувал един макар черен и недостоен, но демонично интелигентен сценарий (ако не бяха някои пропуски). Той е следният: главните герои знаят, че има едно огромно задължение, което няма как да изплатят, ако не се включи в проекта за бюджета на НЗОК, който после да се гласува.

 Но това задължение е кажи речи толкова голямо, колкото евентуалното увеличение на въпросния бюджет, предвидено за България. На тях им е ясно, че няма как да се случи. От друга страна, как да кажеш публично, че вместо да повишиш парите за работа на нашата система на здравеопазване и на хората в нея, трябва да ги лишиш от това, за да платиш на някакви си чужди и незнайни институции? Затова, по-добре да се каже, ако някой попита, разбира се, че има такива задължения, но ние сме се справили като истински европейци, разсрочили сме достатъчно плащанията, така че ще решим проблема без това да се отрази на нашата система, на лекарите, медицинските сестри и др., които работят в нея и на пациентите.

Това бе обяснено, ако не ме лъже паметта от министъра на здравеопазването на съвместното заседание на комисииите по финанси и по здравеопазването по повод проекта за бюджет на НЗОК, което бе пропуск. Защото явно всичко, което сега излиза като „новина", е било известно на героите и тогава. Приема се бюджета, където при разпределението му е орязано, каквото може, за да се спази бюджетарската традиция да не се дават на „лошите" български доктори пари, особено на общопрактикуващите. После започват „преговори", където разумно (но не в откровения и добър смисъл) се отпускат повечко средства и се увеличават цените на над 100 клинични пътеки. Не в откровения и добър, защото идеята е била друга, а не да се задоволи днякъде съществуваща необходимост от увеличаването им. Покачването на цените там ще засенчи претенциите на останалите лекари (те са малцинство) и всички недостатъци, които ще останат в новото НРД, ще бъдат преглътнати. Съборът ще го гласува, тъй като преобладаващите гласове са от болнична помощ и резултатът е: подписан НРД, който ратифицира съгласие и лишава от морално и каквото и да е основание лекарското съсловие да протестира. Това ще продължи 2-3 месеца (докато се изхарчат 130 млн. от 400 млн. лв. увеличение), а и европейското председателство ще си е заминало. След което ще обявят, че кредиторите са натиснали внезапно и няма мърдане и всички са изправени пред дилемата или да се плати бързо, или да се изложим пред европейските партньори и няма друг изход, тъй като „лошите" са ни изненадали. Затова трябва да се намалят всички цени на българските „здравни работници", за да спасим положението. Последните трябва да преглътнат горчивия хап, защото са интелигентни, почтени (изведнъж ни обявяват за такива), клели са се в Хипократовата клетва (разбирай, може да работят и без да им се плаща) и други такива.

Да но...или кредиторите са решили по-рано и по-твърдо да си поискат парите, или въобще не са обещавали твърдо да разсрочат плащанията, а българските бюджетари са се надявали на това. И идва „Видьов ден". Героите в тази история не са измислени, но тя може да не е точно такава.

Вторият вариант е кратък и по-простичък: МЗ са били наясно със ситуацията (обсъждано още при заседанието на комисиите). Наясно е бил и министърът на финансите, който обяви лекарите за крадци. Шефът на НЗОК или е бил наясно, или се е предоверил. Предвид мениджърския му капацитет и недостатъчното познаване на системата (демонстрирано особено в изказванията по повод общопрактикуващите лекари и донякъде за болничната помощ) вероятният вариант е въобще да не е разбрал схемата и когато моментът става напечен и ясен, разбира сериозността на проблема, както и че ще е изкупителна жертва и решава да действа открито, което според личната ми позиция е правилно. Не само за това, но когато става дума за обществени средства и здраве, подходът „шушу-мушу" е престъпен.

Доказателствени за паническото объркване при изваждането на светло на „тъмните" дела са объркването на основните и допълнителни участници в техните изявления. Ако министърът на финансите не е бил наясно с факта за дълговете, кой друг би бил? И защо не го обяви и обсъди коментира при обсъждането на проектобюджета, а сега е „изненадан"? Зам.-министърката на здравеопазването, председател на надзорния съвет и бюджетар с дългогодишен стаж в системата твърди, че предоставените официално от НЗОК цифри за размера на дълга не са верни. Тя знаела ли е или не за дълга и защо нейните данни се различават официалните? Министърът на здравеопазването и бюджетар, т.е. все хора, които може да не са наясно с медицината, но би трябвало да са пределно наясно с цифрите и дълговете, не са ли били?

Извън всичко, приказките за неспазване на процедури, т.е. че е по-правилно да шепнеш на нечие ухо, вместо да говориш на глас, да се примириш, вместо да търсиш изход са доста неуместни. И какво, ако управителят на касата беше споделил проблемите с тези, които знаят за тях, но не правят нищо? Тук става дума за парите, за здравето на хората и мълчанието е противопоказно.

В резюме. При всички случаи е голяма вероятността за умисъл, а ако липсва такава, остава единствено огромна доза некомпетентност и непочтеност.

- Смятате ли, че е политически скандалът между проф. Камен Плочев и Кирил Ананиев?

-Ако под „политически" се разбира някой да прави нещо с цел да подрони имиджа и провали една партия, за да спечели друга, моят категоричен отговор е не. За мен реакцията на управителя на НЗОК е чисто човешка и почтена (единствено в случай, че не е бил съвсем наясно). Когато е разбрал, колко голяма е белята, е реагирал така, както би трябвало да направи един ръководител на независима институция, каквато би трябвало да е НЗОК, а не васална, на институция, която разпределя огромен финансов ресурс и то в полза на здравето на българите. „Скандалът" по-скоро е сблъсък между правилно и неправилно, между правда и неправда.

- Смятате ли, че това е сигнал за нежеланието на управляващите да не внесат ред в хаоса в здравеопазването?

- Стремежът да надскочиш себе си никога не е водил до нещо добро. Оставам тълкуванието на читателите. Но искам да кажа, че този „скандал" трябва да бъде повод премиерът и правителството да поставят в Европарламента следното за обсъждане: Гражданите от една държава да могат да получават спешна помощ в друга държава на ЕС, като същата се заплаща от всяка държава членка на ЕС по една и съща, приета от Европарламента, приемлива и за страните с най-нисък стандарт, една и съща цена. Всякакъв вид друго лечение, което се плаща по закон от съответния здравноосигурителен фонд на страната длъжник, да бъде в размер на стойността, на която се извършва съответната дейност в страната длъжник, а разликата да се покрива от потребителя или друг осигурителен фонд, ако има такъв.

- Какво ще последва, след като се даде мандат да бъде подписан НРД?

- През 2009 г. в НЗОК и МЗ имаше екипи с по-здрава мисъл, направиха се промени, които върнаха част от нашата клинична свобода. След това обаче дойдоха нови ограничения – продължителност на прегледа и пр. Как да отчетем време за един преглед, след като пациентът идва и в резултат на прегледа, назначаваме изследвания, консултации и след тях пак се връща при семейния лекар с резултатите. Защо да преглеждам 10 минути, ако 9 са достатъчни за даден пациент? Как да преглеждам 10 минути, ако за конкретния пациент ми трябват 20 или 30 минути?

За 2018 г. имахме предложение, което да увеличи с 1 процентен пункт миналогодшния бюджет – 25 млн. лв. от 6.6% на и вместо 6,7%. Вместо това бюджетът на НЗОК дава на ПИМП 6,1%. Много е тревожна тенденцията на намаляване на финансирането, въпреки препоръчките на Световната банка, въпреки разписани стратегии, според които финансирането първичната извънболнична медицинска помощ да достигне 12% от парите за здраве. Ние лекари ли ще бъдем или диспечери? Давам пример от последните дни – наредбата за диспансеризацията предвижда за хората с висок повишен риск за ССЗ и диабет да бъдат насочвани от семейния лекар към специалист кардиолог или ендокринолог. За този преглед на ОПЛ щели да платят по 9 лева. Такъв преглед въобще не искаме да има, защото тези хора получават необходимата лекарска помощ и без него. Ние искаме да се повиши цената на самия профилактичен преглед. Само да поясня: за изчислението на сърдечносъдовия риск се вземат възрастта и пола, върху които не може да се повлияе, и коригируемите рискови фактори– високо систолно налягане, измерено по време на прегледа, повишен холестерол, тютюнопушене. Ако е в риск, семейният лекар може да му обясни какво да прави, може да лекува и кръвното и холестерола. Защо трябва да се хаби капацитетът на по-високото ниво, където може да се правят други полезни неща, които общопрактикуващият не може. Същото е и с риска за диабет. Винаги сме предлагали консултациите и изследванията за профилактика и диспансеризация да са извън лимитите. Единствено подкрепяме промяната за жените за гинекологичен преглед с цитонамазка. Само че, ако само половината от жените между 30 и 40 г., които са около 500 хил., се възползват от възможността да отидат на преглед, което би било прекрасно, означава увеличението на бюджета за специализирана помощ да се изчерпи. Това, с посоченото изключение, са псевдореформи, които не водят до нищо. Предложихме в наредбата за диспансеризацията да бъде включено нещо важно: при кръвните изследвания, които се правя при профилактичен преглед или при диспансеризация на хората над 30 г., да се изследва чернодробен показател, който дава сигнал има ли увреждане на черния дроб. Дебело подчертавам, Благодарение на общопрактикуващите лекари бяха въведени мамографските прегледи при жените над 50 г., изследването на простатния специфичен антиген (PSA) при мъже над 50 г. и пр.

- Какъв е проблемът с искането да издавате касовите бележки?

- Не ни е проблем издаването на касови бележки. Проблемът е, че трябва да се правят допълнителни отчети в касата. И касата, и министерството могат да вземат данните си от НАП, където всеки касов апарат има партида. Казвал съм го и преди – най-притеснителното е, че превърнаха касовия бон в еквивалент на медицинска дейност. Никой не го интересува, че лекарят е прегледал възрастния човек, описал е оплакванията му и пр., интересува ги касовият бон, т.е. стотинките. Авторът на тази идея обаче остава анонимен, просто се крие и няма доблестта да си каже. Преди 10 години имаше подобна идея.

Друг парлив въпрос е потребителската такса. Отдавна сме заявили позицията си, че не трябва да има освободени от тази такса. Не сме против да има групи хора, които да са облекчени, но това да не става за сметка на лекарите и сътрудниците им. Всеки трябва да си плати таксата и да получи документ за това, а институцията, която е решила дадени групи хора да бъдат облекчени, да им възстанови средствата. Това са измислени привилегии. Предложихме таксата за деца да е 1 лев, а остатъка, по примера на пенсионерите, да се плаща от държавата през данъците, един вид държавна помощ за тези хора.

- И все пак, ще протестират ли общопрактикуващите лекари и защо?

- Без коментар...за сега.

- Има ли достатъчно желаещи млади медици да станат общопрактикуващи лекари?

- През 2000 г. се създаде ПИМП и ОПЛ. За нас това бе шокова промяна. Над 45% имахме признати специалности и работехме ефективно. Изкомандваха ни да бъдем пазванти, вместо да отваряме вратата толкова, колкото е необходимо. Около 85% от медицинската дейност попада при нас. Връзват ни ръцете, нямаме клинична свобода, не ни позволяват да диагностицираме, да лекуваме определени заболявания, карат ни да правим неща, които нямат общо с медицината. Всичко това се превърна в процес принудителна деквалификация и депрофесионализация.

Затова няма и млади хора, които да искат да работят като общопрактикуващи лекари. А и защо да искат? За да станат писачи на рецепти и да се отчитат и да бъдат контролирани от поне 15 институции? Тази бумащина започна да пречи и да измества медицината. Продължава да е така. През 2015 г. над 25% от семейните лекари бяха над 60 г., а 67% - над 50 г., сега са поне 75%. Прогнозата ни е, че през 2025 г. близо 100% от общопрактикуващите лекари ще са над 50 г. Младите нямат възможност за кариерно развитие, нямат възможност свободно да вършат работата си, да разширяват обема й, да имат възможност да повишават квалификацията си, да прилагат в практиката си нови терапии и методи за диагностика. Тези, които решат да специализират обща медицина, няма от къде да получат възнаграждение. Сключват договори с обучителните практики, но не получават нищо, защото самите практики не могат да отделят средства. Като национален консултант съм предложил промяна в Наредба 1 за специализациите. Ако в първите 2-3 години бъдат зачислени по 40 души, то след няколко години специализиращите ще станат по 120 годишно, като след третата година по 40 души ще се дипламират със специалност. Това е възможно, ако държават плаща за специализацията им. Средствата, които трябва да се заделят не са големи.

Проблем не само недостига на млади семейни лекари, но медицински сестри – има доста практики, в които няма медицинска сестра. На 1 лекар се падат 0,8 сестри. Това ли е представата на политиците за качествена работа на общопрактикуващите лекари?