Какво научихме досега от здравната реформа

Не е възможно да се намали броят на болниците, но е възможно касата да сключва договор само с тези, които предлагат най-добро качество на разумна цена, казва д-р Страшимир Генев

Здравеопазването е една от най-консервативните системи, които трудно се поддават на промени. Също така, че не всички промени, особено тези, които бяха несвързани помежду си, не систематични, доведоха до подобряване здравето на нацията. Резултатите от реформите могат да бъдат позитивни, но както видяхме – и негативни.

Резултатите от здравната реформа

Населението на страната намалява, хората в трудоспособна възраст намаляват, броят на заболелите по някои диагнози, като например злокачествените, се увеличава. Общата и детската смъртност се увеличават, естественият прираст намалява, лекарите и другите медицински специалисти намаляват, броят на болниците и на болничните легла обаче се увеличават. Броят на хоспитализираните пациенти се увеличава, размерът на публичните средства за здраве ежегодно се увеличава и резултатът е, че няма доволни от здравната система – и пациенти, и мениджъри, и изпълнители на болнична помощ.

Къде се намираме по отношение на ресурсите

Броят на болниците у нас по данни на СЗО е 4.83 на 100 000 и е по-висок от средния показател за Европа – 2.91. През 2014 г. българските лечебни заведения разполагат с близо 713 на 100 000, а средно държавите от ЕС разполагат с 521 на 100 000. С най-малко легла разполага Швеция, следвана от Испания, а с най-много е Германия – 822 на 100 000, следвана от Австрия, Унгария и Литва.

Изпълнителите на болнична помощ у нас са 345, колкото и в Румъния, която е с три пъти по-голямо население. Договорните партньори на НЗОК за болнична помощ нарастват в геометрична прогресия – от 145 през 2001 г. до 367 днес. Хоспитализациите в България по данни на Евростат са 32 000 на 100 000 и няма толкова висок процент в друга европейска държава. Тази цифра е почти два пъти по-голяма в сравнение с останалите европейски държави.

Съществува диспропорция и в съотношението между леглата за палиативни грижи и активно лечение. В България дори няма сериозни данни за наличието на тези за долекуване.

Медицинската апаратура

Евростат следи няколко показателя, като компютърно емисионната томография. С най-висока осигуреност по него са Исландия, Дания, Швейцария, като България заема шесто място за 2014 г. По отношение на установките за магнитен резонанс за томография на първо място е Германия, Финландия, Исландия, а ние сме по средата на 18 място. По отношение на ангиографите с най-висока осигуреност са Швейцария, Финландия и Холандия, а България заема четвърто място. Тоест българската здравна система е с високи позиции по осигуреност с високотехнологична апаратура.

Човешките ресурси

По брой лекари България е на шесто място с 399 на 100 000 души. По брой на специалистите по здравни грижи обаче България заема предпоследно място в ЕС преди Гърция. България разполага с 485 специалисти по здравни грижи на 100 000, а Гърция с 247. Съществуват и доста регионални диспропорции в разположението на човешките ресурси. Така например 1/3 от всички лекари работят в София. Една пета от всички специалисти по здравни грижи също са регистрирани в София. За сметка на това в определени области липсват определени специалности – във Видин например няма никакви уролози.

Финансовите средства

Намираме се на едно от последните места по пари на глава от населението за здраве – 504 евро, след нас е само Румъния с 388 евро. Едно друго съотношение е още по-тревожно от това – че съотношението на обществените към кешовите плащания в ЕС е 70:30 средно, а у нас е обратното 35:55. Увеличаването на размера на кешовите плащания води до това, че пациентите имат труден достъп до здравната система и медицинските услуги.

Изводите и препоръките

1. При този голям брой болници и легла, както и съотношението между тези за активно лечение и долекуване показва, че по-скоро финансовите средства се използват неефективно.
2. Не е възможно да се намали броят на изпълнителите на болнична помощ, но е възможно здравната каса да сключва договор само с тези, които предлагат най-добро качество на здравната грижа на една разумна цена.
3. Трябва да се преразгледа основния пакет със здравни услуги, тъй като е разширен и трябва да се преоцени. Той трябва да съдържа само базови дейности, а да се разшири броя на здравното застраховане, като то може да стане задължително и да се въведат данъчни преференции за застрахованите.
4. Да се въведат механизми за оптимизация и повишаване на ефективността на вложените средства за здраве. Например, когато трябва да се заплащат с публични средства нови молекули, изделия или технологии, първо да се извършва тяхната оценка и след това да се финансират.
5. Би следвало Националната здравна стратегия да бъде разработена от всички партии и експерти, а нейното осъществяване да не зависи от поредното управление. Тя трябва да притежава реалистичен план за действие с точен и ясен график за реализация, който да е публичен.