Шумен и Плевен готови със здравните си карти

Картите по места трябва да отразят нуждата от медицински специалисти, болнични легла и апаратура във всяка една от областите на страната, съобразявайки се със здравословното състояние и демографските характеристики на населението. На следващ етап данните ще послужат като основа за изготвяне на новата Национална здравна карта, от която се очаква да зависи откриването на нови болници в страната, както и финансирането с публични средства на съществуващите.
Най-актуалните данни, с които разполагат местните власти, са от 2016 г., става ясно от първите доклади. Обобщената картинка показва

застаряващо население и преобладаващи сърдечно-съдови заболявания.

Хората живеят предимно в градовете, но някои области се състоят от отдалечени села, без бърз и лесен достъп до медицинска помощ. Прирастът почти навсякъде е отрицателен, а на места липсват не само болнични легла, но и лични лекари.
"На територията на област Плевен има доста добро обхващане на всички населени места в първичната медицинска помощ и това ще се запази така в предложението за областна здравна карта. 230 са лекарите в извънболничната специализирана здравна помощ", уверява д-р Ваня Иванова от РЗИ-Плевен, цитирана от регионалните медии. По думите й броят на болничните легла в плевенско, наличната специализирана апаратура и работещите лекари отговарят на нуждите на населението и здравно-демографските данни.
Не по същия начин обаче стоят нещата в Шумен. Областта разполага с 816 легла за болнична помощ и 569 легла за активно лечение, а реално се нуждае от 1183 болнични легла и 781 интензивни. При леглата за дългосрочни грижи, психиатрични, физиотерапия и рехабилитация недостигът е от 155 легла (необходими 402 при налични 247 легла).

Това формира общ недостиг от 734 легла във всички категории,

което поставя под въпрос осигуряването на адекватна здравна помощ за жителите на област Шумен. Недостигат също 21 лични лекари (при 94 налични), 47 специалисти по дентална медицина (на фона на 128 работещи) и 221 професионалисти по здравни грижи (при 192 заети в сектора). Лошата новина за Шумен е, че кадровата криза ще се задълбочава, защото голяма част от медицинския персонал е в предпенсионна възраст и скоро ще напусне системата, но няма кой да дойде на тяхно място, тъй като младите губят интерес към професията или бягат в големите градове и зад граница.
"Планирането на здравната помощ трябва да бъде съобразено със сегашните и бъдещи тенденции в здравния и социалния статус на възрастните хора в шуменско. Анализът на основните причини за умиранията, заболеваемостта и болестността показва водещата роля на хроничните неинфекциозни болести и най-вече на болестите на органите на кръвообращението, болестите на дихателната система и онкологичните заболявания, като се увеличават

потребностите на населението от медицинско обслужване и лекарства,

свързани с лечението им", допълва картинката директорът на РЗИ-Шумен д-р Пепа Калоянова.
Аналогична е ситуацията и в Разград, където също не достигат кадри. Според проекта на здравна карта в областта трябва да има минимум 77 общопрактикуващи лекари при работещи в момента 48, както и 116 стоматолози при 75 в момента. Населението се нуждае и от два пъти повече медицински сестри - поне 120 при 69 налични в момента, както и от поне 175 специалисти в извънболничната помощ при 142-ма сега. От РЗИ-Разград предлагат броят на болничните легла в областта да бъде намален, тъй като не се използват целесъобразно, но комисията по изготвянето на областната карта в Разград реши да запази цифрата, изчислена съобразно методиката на МЗ. В резултат леглата за продължително лечение ще се увеличат от 70 на 83, психиатричните ще станат 70, а тези за рехабилитация - 63, нищо че от РЗИ-Разград предлагат броят им за всяка от категориите да се свие до 40. Една от най-сериозните промени за област Разград обаче касае

спешната помощ в селата Самуил и Завет, където ще има филиали на ЦСМП.

Становището на комисията ще бъде изпратено в Министерството на здравеопазването.
Върху здравната си карта започва да работи и областната администрация в Добрич, която тази седмица се запозна с методиката за изготвянето й, публикувана от Министерството на здравеопазването преди десетина дни. Каква е картинката в областта ще стане ясно следващата седмица, когато местната власт ще коментира конкретните параметри на картата.  
Както clinica.bg вече писа, методиката за изготвянето на новите здравни карти не е по-различна от предишната и по всяка вероятност бъдещата Национална здравна карта, която ще ги обедини, ще последва съдбата на своята предшественичка. В средата на октомври миналата година тя беше окончателно обявена за нищожна от Върховния административен съд, защото не са спазени законовите изисквания по изготвянето й. С възстановяването й спешно се зае екипът на ресорния министър Кирил Ананиев, защото без документа не могат да бъдат начертани никакви бъдещи реформи в сектора.