Интервю

Създаваме болница на персонализираната медицина

19-02-2018 07:37
Не трябва да се делим на частни и държавни структури, а трябва да бъдем равнопоставени по отношение на нашата дейност, казва д-р Явор Дренски Създаваме болница на персонализираната медицина
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Въпреки трудностите в здравната система, в столицата е на път да отвори врати нова голяма болница – разширение на сега съществуващата МБАЛ „Св. София". За дванайсетте години история от нея са изписани над 85 000 пациенти, направени са над 30 000 операции, проплакали са над 4500 новородени. Какви са плановете за развитието й, как ще оцелее на пазара, има ли светлина в тунела за пациентите, ще измести ли частното здравеопазване държавното. С всички тези въпроси се обърнахме към д-р Явор Дренски. Той е бъдещият управител на новата структура.

- Д-р Дренски, каква болница правите и кога ще бъде готова?

- Болница „Св. София" вече от 12 години се грижи за пациентите. Средната използваемост на леглата в нея е над 80%, огромен брой пациенти са минали през нея, много деца са изплакали за първи път тук. Направихме си статистика и се оказа, че за миналата година на фона на общия спад в раждаемостта от 10% ние отбелязваме ръст със 7%. Всичко това показва, че тази болница стигна етапа на своето развитие, в който трябва да се вземе решение дали ще продължава да се развива? Съвсем резонно главните инвеститори и изпълнители на медицински услуги – семейство Мазнейкови, взеха решение да се премине към разширяване на сега съществуващата болница. Визионерско решение, взето в правилния момент, защото болници от рода на 100-200 легла, които не могат да предоставят комплексни грижи за пациента лека по лека в условията на свободна конкуренция ще отпаднат. Това е логично и практиката в развитите страни показва точно това. Всички трябва да се стремим , да решаваме здравния проблем на пациента, независимо от какво естество е. А това могат да направят само многопрофилни болници, в които са представени максимален брой специалности, така че пациентът да не губи време при решаването на здравния си проблем.И точно това е нашата идея.

- Какви са параметрите на бъдещата болница?

- В сега съществуващата болница фигурират почти всички специалности, които ще разгърнем и в новата. Една част от тях работят по-слабо, защото пространството не стига, болницата буквално се пука по шевовете. Към момента в нея има повече от 136 легла, основно са разгърнати дейностите по ортопедия и АГ, освен това гастроентерология, хирургия, хематология, неврология, физиотерапия, офталмолигия. Нямаме инвазивна кардиология, но много добре се развива конвенционалната , която някак си е позабравена от другите лечебни заведения, тъй като пътеките не са добре платени. Затова този пул от пациенти се подхвърля и изхвърля, докато при нас е наблегнато на тях много силно и нашата кардиология се развива в тази насока. Тя ще се пренесе и в новия корпус, където ще има възможност да се развива още повече. Не е необходимо да се насочваме към инвазивна кардиология, тъй като на територията на София и страната има достатъчно много. Когато е необходимо един пациент да бъде лекуван, ще създадем договор с подизпълнител, така че пациентът по никакъв начин да не страда. Екипа, който стои зад целият проект е с разнороден и с дългогодишен опит в здравеопазването. С новия корпус ще имаме възможност да предоставим най-доброто за пациента съгласно последните достижения на медицината.

- Колко ще са леглата с новия корпус?

- В него има място за около 400 легла, така че със сега съществуващите ще станат около 550. За сравнение болниците с толкова легла в столицата са от големината на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда, ВМА, „Александровска". Новата сграда ще бъде изцяло зелена. В нея ще се внедрят всички системи, които позволяват по някакъв начин да се щади околната среда и да се ползва зелена енергия. Тя ще е единствената с подземен паркинг на две нива. 

Новата сграда ще бъде на 8 етажа, със седем операционни зали, десет реанимационни легла, голям медицински център, функционална диагностика, първична помощ и спешен портал, чиито услуги няма да бъдат платени за пациента.

- На каква стойност е инвестицията и кога планирате да отворите врати?

- Общата стойност на инвестицията ще е около 30 млн. евро. Надяваме се, че до края на годината ще сме приключили и ще сме готови да работим.

- Какви нови дейности планирате да разкриете?

- Една от новите дейности, които искаме да създадем, е комплексен онкологичeн център. Но не такъв, който се опитва да излезе с едни гърди напред с апаратура, а с различна организация на работа, която ще подобри качеството на лечение на онкологичните пациенти . Линейни ускорители има достатъчно в София и страната, можем да сключим договор с подизпълнител за тази услуга. Но лечението на болния пациент не е само апаратурата, нито химиотерапията, а цялостната грижа – той да бъде обхванат от момента на диагностицирането му до края - да бъде проследяван, да се видят курсовете на лечението, резултатът от тях, решенията на съответните онкокомисии и.т.н. Това ще е един център, в който пациентът може да получи второ мнение, въпрос на организация и координация е това второ мнение да стане налично много бързо и при това от водещи специалисти в света. Ще предоставяме също така хирургия и химиотерапия по най-съвремени стандарти, както и нещо съвсем ново – персонализирана медицина. Това ще бъде болница на персонализираната медицина. Много често свързват това направление само с онкологичните заболявания, но то е много по-широко. Например, само преди седмица поставихме става, изработена конкретно за нуждите на съответния пациент. Тя беше имплантирана от д-р Мазнейков съвместно с екип от Германия. Ще има и лаборатория за генетични изследвания, както и всички други необходими дейности свързани с прилагането на индивидуален подход при лечението.

- Казахте, че ще провеждате диспансеризация на пациентите с онкологични заболявания, а ще има ли палиативни грижи?

- Да, предвиждаме 70 легла за продължително лечение, рехабилитация и хоспсис или това е цял един етаж. Японците са много силни в тази сфера, така че опитът, който имам в това отношение ще бъде разгърнат в максимална степен.

- Откъде ще вземете кадри?

- Лекарите отиват да работят там, където имат по-добри условия, което не значи само по-добра апаратура и доходи, а и възможност да се развиват професионално, което съществува в тази болница и аз съм го видял с очите си. Отиват там, където могат академично да израстат, да се хабилитират и да предадат своят опит и знания на младите колеги. Ще създадем добра среда на взаимоотношения, уважение и към специалистите по здравни грижи.

- Ще станете ли университетска болница?

- Да, планираме да станем университетска болница или научна организация. Второто дава възможност за специализации и допълнително израстване в академичната сфера.

- Как ще оцелеете с финансирането от здравната каса?

- Много ми се ще в тази насока да видим какво ще предложат министерство на здравеопазването. Г-н Кирил Ананиев анонсира, че иска през 2019 г. да представи нова схема на финансиране, ние приветстваме това, но тя трябва да се направи много внимателно, отчитайки опита, който имаме до този момент, както и световният опит. Убеден съм, че в МЗ са си направили този анализ и ще изберат най-подходящата система за финансиране. Разбира се, първото условие е, тя да е справедлива и този дисбаланс между пътеките да се премахне. След това да се види с какъв ресурс разполага държавата и ако се прецени, че не е достатъчен, да се каже, че пациентите трябва да доплащат. Когато това се приеме официално като политика, доброволните здравни дружества ще получат субстрат за своята работа, защото сега не е много ясно какво правят.

- Колко трябва да е доплащането според вас?

- Това е въпрос на разчет. Примерно за Япония е 70 към 30, като по-малката част е за пациента. По този начин обаче той става част от контролния механизъм на здравеопазването, защото допълнително изостря вниманието си дали тази процедура е нужна или лечението може да мине и без нея. Когато говорим за контрол, много важно е той да е на изхода, а не входа на системата. Защото на входа, колкото и пречки да се слага, винаги се намира начин те да се заобиколят. Но, когато се видят какви са резултатите от дейността, тогава вече е друго. Съществуват системи за финансиране, които отчитат и качеството на услугата , но никой не говори за тях. Прилагането и на акредитационни системи, които да посочат добрите изпълнители , позволява ресурсът да се насочи в правилната посока.

- Болницата трябва да се развива, за да съществува, но не ви ли притеснява средата, в която ще трябва да оперирате?

- Конфуций е казал, че който не напредва всеки ден, изостава всеки ден. В една динамична сфера, като здравеопазването, да се прави опит да се спрат иновациите, е самоубийство. Ако „десижън мейкъртите" в здравеопазването вземат опита, който натрупахме за тези 20 години, може чуствително и относително бързо да се подобри системата. Оптимист съм, и за това, че във всичките тези години на турбулентност, болница като „Св. София" е оцеляла и се е развила, защото пациентите са я избрали. Доброто управление е гаранция, за устойчиво развитие.

- Защо частните болници успяват, докато публичните потъват, само въпрос на мениджмънт ли е?

- Въпрос на много сериозно ръководство. Доказването на един мениджър не е еднократно, то е ежедневно, защото той представя своите резултати пред инвеститорите периодично. Докато при държавните болници какво се случва – конкурс и директорът остава на поста следващите три години. 

Но имаме примери и за много добър мениджмънт на държавни или общински болници, които стоят стабилно на мястото си. Също така в частните структури управлението е много по-гъвкаво, защото бързо се взема решение, ако нещо трябва да се подобри и да се наложи нов начин на лечение.

- И все пак, би ли могла една частна болница на 100% да замести държавната?

- Със сигурност, не би трябвало да ги гледаме от страна на собствеността, а дали могат да предоставят добра грижа за пациента или не могат.

- Но част от контингента на държавните болници е неплатежоспособен и не може да доплаща, частната болница ще го приема ли?

- Да, аз не случайно дадох примера с конвенционалната кардиология, при която пътеката е не добре финансирана, а пациентите не доплащат, защото ортопедията работи добре и балансира точно това отделение. А дали една болница е държавна или частна, ако тя си е поставила за цел да удовлетвори максимално нуждите на пациентите, за тези дейности, които са недофинансирани, ще намери финансиране не от пациента, а от други дейности - например клинични проучвания, което е много стабилно перо в приходите на една болницата, сериозен контрол на разходите е другото задължително условие. И нещата се получават.

- Тоест, според вас е възможно частното здравеопазване в България да поеме и социални функции, които в момента се изпълняват от държавните болници?

- Да, нека да не се плашат, управляващите че може в дадена област да останат без държавна или общинска болница. Би могло съвсем спокойно частната болница да се появи там, особено при положение, че може да получи финансиране от други институции – община, министерство, Църква.

- Ако една частна болница не възприеме тази философия, трябва ли да има право на договор с касата?

- Ако искаме да бъдем равноправни и да не се делим на частни и държавни структури, трябва да бъдем равноправни и по отношение на нашата дейност.


- Каква е прогнозата ви за развитието на болничния пазар в следващите пет години?

- Труден въпрос, много зависи от това каква система на финансиране се избере. Ако наистина се следва опита на развитите страни и се приложи подходяща система на финансиране, като тази, която сме закупили – Австралийските ДСГ, нещата ще влязат в каналните рамки. Десижън мейкърите тогава ще могат много по-лесно да следят нещата си и мениджърите ще могат да планират разходите си, да развиват без ограничения дейностите и по-добрите да останат.

- Частното здравеопазване ли ще стане гръбнака на системата ни?

- 2006 г. Токуда отвори врати и поведе здравната система. Тя бе частна болница, която стана опорна точка в гръбнака на здравеопазването. Не бива той да се асоциира с държавни болници, а с добрите болници, които предоставят качествено здравеопазване.

- Общинските болници вече започват да фалират, докъде ще стигне този процес?

- Там е нужно сериозно преструктуриране. Възможно е общината да го направи или ако не може, трябва да се даде път на частната инициатива.

- Да се опасяват ли пациентите, че в бъдеще ги чака по-лош достъп до здравеопазване?

- Всичко зависи от управляващите . Ако те не се стремят да създават пречки на входа на системата - на появата на нови структури, които да предложат по-добри услуги, тогава няма проблем. Свидетели сме как едно бусче обикаляше в София, за да улесни достъпа на пациента до една клиника, като ходи до Централна гара взема болния и го транспортира. Защо да се притесняваме, че в една община, която е на 20-30 км. до областната болница, няма да се случи подобно нещо. Ще се случи и така пациентът ще има директен достъп до качествено здравеопазване.

- Оптимист ли сте, че скоро ще се решат проблемите в системата?

- Много е важно това текучество на министри да спре. Зарадвах се, когато г-н Ананиев открито декларира, че има желание за диалог. Ако той продължи, когато се изработват определени нормативни актове и се стига до консенсус, това ни гарантира развитие на здравеопазването към по-добро.


Дават още 26 млн. за надлимитна на болниците

Дават още 26 млн. за надлимитна на болниците

Така неразплатената им дейност към момента остава да е едва 78 млн., а резервът на касата се стопи до 50 млн.
Засилват контрола върху недекларирания труд

Засилват контрола върху недекларирания труд

Ще се следи по-стриктно за здравето и безопасността при работа чрез проект за 10 500 000 лв., съобщиха от ГИТ
Да се дадат повече права на ревматолозите

Да се дадат повече права на ревматолозите

Всеки от тях да може да продължава терапията на пациентите, за да не се губи време и пари за пътуване само в пет града, казва Калина Михайлова
Съдът вкарва системата в още по-задънена улица

Съдът вкарва системата в още по-задънена улица

За първи път от години, през тази бюджетът на здравната каса няма да стигне, за да покрие разходите за болнична помощ и то с много. Защо се стигна дотук, какви мерки са нужни,  попитахме д-р Стефан Константинов. 

Общинските болници не са срещу субсидиите от НЗОК

Общинските болници не са срещу субсидиите от НЗОК

Ние не искаме да се махне Методиката за даването им, а да се променят критериите в нея, защото сега са много субективни, казва д-р Неделчо Тотев
Отвориха финансирането за амбулатории

Отвориха финансирането за амбулатории

МЗ разполага с 13 млн. за ремонт или създаване на нови структури, таванът за всяка една е до 43 643 лв.
2066 лв. минимална заплата за сестра

2066 лв. минимална заплата за сестра

Това предлагат здравните власти, за да осигурят възнагражденията в психиатриите и спешна помощ те са поискали 6.6 млн. повече за 2025 г.

МЗ предлага палиативни мерки за сестрите

МЗ предлага палиативни мерки за сестрите

Регулацията на броя им в болниците се отлага, става ясно от проекта на стратегията на ведомството, а това е единственото, което би ги извадило от книгата на изчезващите видове
Икономиката губи 65 млн. лв. от болнични

Икономиката губи 65 млн. лв. от болнични

Те от неотработени дни вследствие на ревматоидни заболявания, всеки втори пациент харчи поне 100 лв. за лечение, съобщиха от АПАЗ
Здравеопазването пак стигна до КС

Здравеопазването пак стигна до КС

Този път магистратите ще трябва да решават дали НЗОК може да определя нива на заплатите на лекарите, както и да дава пари на публичните болници за тях, което ще ускори декапитализацията им
1 2 3 4 5 ... 535 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Ноември 2024 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм