Колкото повече работим, толкова повече губим

Лапароскопската хирургия не е друг вид хирургия, тя е друг начин на мислене, друга философия, казва проф. Георги Тодоров

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Проф. Тодоров, кои са най-сериозните проблеми пред хирургията в България?

- Както изобщо в здравеопазването, така и в хирургията, основният проблем е финансирането. Също голям проблем е недостигът на кадри и по-скоро на специалисти по медицински грижи. Това е много тежък проблем, защото заплащането е ниско и ние не можем да задържим хората в България. Голяма част от нашите млади колеги търсят реализация в чужбина, сестрите също. Разбира се, хората се стремят да постигнат най-доброто, което отговаря на тярхото образование. Тези проблеми не са от вчера, те са откакто започна реформата в здравеопазването, но за жалост все още не се решават. В общата хирургия изключително са подценени клиничните пътеки, което прави нашата дейност губеща. Болниците са дружества по Търговския закон и винаги сме обвинявани, че сме губещи. При такива подценени клинични пътеки няма как да не сме, просто това е заложено априрори. Но се надявам, че в бъдеще нещата ще бъдат оправени.

- Медицинските дружества не участват в преговорите за НРД, но вече имате представители в бордовете по специалности към БЛС. За какви промени настоявахте?

- Да, имаме представител, който участва в преговорите като експерт от страна на българското хирургическо дружество. Защитава нашите интереси, като вече сме дали конкретни предложения. Искаме преразглеждане на доста от пътеките, за да можем да постигнем по-голяма рентабилност в нашата дейност. Сега, колкото повече работим, толкова повече загуби калкулираме. Освен това в нито една от пътеките не е заложен труда на медицинските специалисти. Това са нещата, за които ние се борим. Шансовете ни не са големи, но все пак имаме надежда за промяна.

- Инвазивните методи заплащат ли се от здравната каса?

- Това е другото ни голямо искане. Здравната каса не поема скъпоструващия инструментариум при миниинвазивната хирургия, което налага пациентите да доплащат. Това не е само при интервенционалните методи, а и при отворената хирургия – доста инструменти и консумативи не се поемат от здравната каса. Би трябвало както навсякъде по света, те да влиза в здравния пакет за гражданите. Би следвало касата да се стреми и да бута хирургията и медицината напред, а не обратното. Как да работиш модерна медицина, след като ти ограничават възможностите за това.

- Не трябва ли да се помисли за по-сериозен втори стълб на здравното осигуряване?

- Това се говори доста години и всеки обещава, че ще се случи, но както виждате, не се получава. Както и електронната здравна карта. Това са неща, за които няма политическа воля да се случат.

- Имате ли неизплатена надлимитна дейност в „Александровска"?

- Да, доколкото знам не е изплатена от 2015 г. до сега. Ръководството на болницата активно се бори, за да може да получи тези средства, но мисля, че все още няма резултат.

- Непрекъснато се говори за изтичане на средства. Как да се осъществява по-добре контролът?

- От касата правят проверки, но аз винаги съм казвал, че те са неефективни. Нека да дойдат тук и да работят заедно с нас. Нали целите ни са едни и същи. Какво са се затворили в големите си модерни стаи. Само като видите историите на заболяванията, които се проверяват, можете да кажете дали са работени или не. Аз съм виждал такива, които са чисто нови - непипани купчини документи, които след това се отчитат. Ние ежедневно получаваме сводка, какво сме изхарчили и по този начин се стремим някакси да постигнем ефективност, но за жалост, още веднъж казвам, че с подценяването на клиничните пътеки това не е възможно.

- Какво здравеопазване е нужно на България?

- На България е нужно здравеопазване, при което българите да не искат да ходят да се лекуват в чужбина. Такова здравеопазване ни трябва. Но за да се случи това, първо средствата трябва да се увеличат драстично, да се увеличи събераемостта на вноските, защото знаете, че една голяма част от нашето население не са осигурени за здраве или пък се осигуряват на минимални заплати. Всичко това рефлектира върху здравеопазването. Винаги съм казвал, че основната ни цел трябва да бъде тази – да престанат кадрите да искат да ходят да работят навън и второ пациентите да искат да се лекуват в нашата държава, а не в съседите. За да стане това трябват страшно много пари.

- Кога е отчетно-изборното събрание на Българското хирургично дружество?

- Съвсем скоро изтича мандатът на това ръководство. Хирургическото дружество от няколко години промени устава си и избира председателя си предварително. Следващите две години на този пост ще бъде проф. Бойко Коруков. Важното е, че запазваме традициите в работата, че има приемственост и че се стремим да развиваме модерна медицина.

- Какво свърши дружеството през последните две години?

- Българското хирургическо дружество е много стара организация с големи традиции. Основната му цел е обединяване усилията на българските хирурзи, за да стоят на върха на вълната на съвременните достижения в световната хирургическа наука. С това е свързана и основната ни дейност. БХД организира всяка година националните конгреси по хирургия, където се канят много водещи чуждестранни специалисти, с които нашите колеги да могат да обменят опит и да поддържат контакти. Тази година през октомври ще бъде поредният форум.

- Българската хирургия успя ли да достигне европейските и световните постижения?

- Това е нашата цел. Всеки хирург се стреми да бъде в час. Успяваме, но според мен са малко местата, където могат да се похвалят, че работят хирургия, съизмерима със световните и европейски стандарти. Много скъпо мероприятие е хирургията, а вие знаете, че в нашата страна непрекъснато сме във финансов недоимък. Но все пак още веднъж казвам – всички хирурзи се стремят към това и рано или късно ще го постигнат.

- Какви нови методи използвате във вашата работа в Александровска болница?

- Целта на Втора хирургия на Александровска болница е именно да се превърнем в клиника, специално насочена към миниинвазивната хирургия и да сме съизмерими със световните стандарти. И смятам, че сме я постигнали. Благодарение на нашите дългогодишни усилия, тъй като аз съм от пионерите в лапароскопската хирургия в нашата страна, сега близо 80% от дейността ни е лапароскопска. Можем да се похвалим, че работим във всичките полета на хирургията с миниинвазивните методи, което е нашата гордост и нашата цел.

- При вас се обучават кадрите, затова предполагам, че нямате недостиг на специалисти?

- Ние сме основен обучителен център на Медицинския университет в София и като такива имаме различни курсове и следдипломно обучение за лекари, които искат да навлязат в тези нови хирургични методики. Залагаме изцяло на развитието на младите кадри и винаги имаме по няколко специализанти или дипломанти в клиниката. Така че нашата насоченост е да помагаме на тези хора, за да останат в България и да помагат за развитието на науката тук.

- Често съобщаваме за уникални операции в различни болници. Бихте ли дали пример от вашата работа?

- За нас интересните случаи са ежедневие. Ние имаме много голяма патология, огромен процент от която е онкологична. Това, което последно сме постигнали, е въвеждането на бариатричната хирургия с едни изключително добри резултати в първите 20 операции, които сме направили. Започнахме и панкреатичната хирургия, така че няма смисъл да ви разказвам нещо конкретно. Това са последните ни постиженвия, които сме въвели в нашата практика.

- Колко килограма сваля човек след бариатрична операция и за какъв период от време?

- Бариатричната хирургия е единственият начин за лечение на пациентите с болестно затлъстяване, тъй като те обикновено са направили безкрайно много опити по всякакъв друг начин да свалят излишните килограми. Методът е свързан със значителна загуба на телесно тегло, като подобрява и в много случаи лекува придружаващите заболявания – захарен диабет тип 2, хипертония, сънна апнея, стеатоза и други. Лечението на тези пациенти не е само хирургично. То е комплекстно и тъй като ние сме много голяма болница, можем да предложим този метод на нашия пазар, защото има огромна необходимост от подобно нещо. Няма друго звено, което да го работи цялостно. Няколко са основните методики за лечение на затлъстяването, които се предлагат на пациентите и ние ги правим всички.

- Миниинвазивните методи заместиха ли класическата хирургия?

- Бих казал, че те вече са я изместили. Лапароскопската хирургия не е друг вид хирургия, тя е друг начин на мислене, друга философия в хирургията. Идеята е инвазията към пациентите да бъде възможно най-малка. Аз и в днешно време съм виждал клиники, в които нямат конвенционален хирургичен инструментариум. Или не знаят къде е, забравили са къде са го сложили. Моето виждане със сигурност би могло да бъде доста дискутирано, особено от колеги, които нямат тази насоченост, но ние се целим в това – да прехвърлим цялата си дейност в обема на миниинвазивната хирургия.