Гледна точка

Реекспортът – начин на употреба

15-02-2018 09:48
Докато в България паралелната търговия води до липса на лекарства, в Англия пести милиони на здравните власти и пациенти Реекспортът – начин на употреба
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Като всяко нещо и паралелната търговия има две страни – черна и бяла. Това, коя ще се прояви в една държава, очевидно е избор на нейния бизнес и управление. Или поне това показват фактите.

Близо 1 млрд. евро е директният ефект от спестени разходи на Националната здравна служба (NHS) в Англия за пет години от паралелната търговия. За да си представим ефекта, е достатъчно да кажем, че това е целият бюджет на здравната ни каса за последните две години за медикаменти. Данните са на Британската асоциация на европейските фармацевтични дистрибутори. В нея членуват търговците на едро, които държат 90% от възможностите за преопаковане на продуктите от паралелния внос в страната. Анализът им за ползите от дейността им за държавата, аптекарите и пациентите в нея е изготвен заради опасенията им, че Брекзит може да сложи край на бизнеса им.


Свободният пазар и паралелната търговия

са довели до огромни ползи за английските пациенти през изминалите 40 години, давайки им възможност да се възползват от всички качествени лекарства на възможни най-ниските цени, смятат от британската асоциация. Освен директните ползи от 2 млрд. лв. за пет-годишен период, паралелната търговия там е довела и до индиректни спестявания. Точният им размер няма как да се изчисли, но те са над 100 млн. британски лири на година, категорични са дистрибуторите. На практика толкова са само средствата, които всяка година се приспадат от разходите на английската здравна служба по механизма на „claw back". При него част от разликата в цената на внесените лекарства заради паралелния импорт, не се плаща от властите, тоест те са по-евтини и за държавния фонд. Според британската асоциация медикаментите от паралелен внос в страната са и единствената ценова конкуренция на иновативните медикаменти, които нямат други аналози.

Разходите за тях винаги са най-голямата заплаха

за бюджетите на здравните системи, защото стойностите им са най-високи заради липсата на генерици. При преговорите за финансирането им със здравния департамент тази форма на конкуренция води до понижаване на разходите с поне 3%, казват от британската асоциация.

Друг огромен плюс на паралелната търговия в Англия се оказва задоволяването на нуждите с лекарства, които фармацевтичните компании не желаят да внасят в страната. Заради импорта пациентите там не чувстват недостиг.

Ползи има и за самите аптекари, защото част от разликите в цените на внесените лекарства остават и за тях. Това ги прави икономически стабилни. Отделно паралелната търговия в Англия е създала 3000 работни места.

Цифрите и фактите са доста показателни за позитивната страна на монетата. Благодарение вижданията на родния бизнес и държавата ни обаче в България не само, че не е налична нито една от тези позитивни страни на паралелната търговия, а напротив – имаме пълното проявление на обратната, негативната страна на тази търговия.

Докато в Англия пациентите се радват на задоволени нужди

от медикаменти на ниски цени, у нас непрекъснато се говори за липса на жизненоважни медикаменти за болните хора като инсулини, онкопродукти или за други тежки хронични заболявания. Вместо да намалява обществените разходи за лекарства, у нас има подозрения, че паралелната търговия ги увеличава чрез незаконен реекспорт от болници и аптеки. Въпреки сериозността на проблема, отговорните власти засега не излязоха с категорични данни и становище. Данните на самата каса пък за потреблението на 4 от медикаментите, които са обект на най-голям интерес за реекспорт според заявленията за намерение за износ в ИАЛ не показват медицински необосновано увеличение на потреблението им. За изминалите 5 години броят на пациентите, които вземат cavinton например е почти еднакъв – от над 86 000 през 2012 г. до над 85 хил. през миналата година. При друг от продуктите пък - seretide diskus, пациентите са се понижили от около 48 хил. на близо 24 хил. Ръст се наблюдава при потреблението на humira – броят на пациентите за пет години се е увеличил от 785 на над 3500 през миналата. За това обаче има реални предпоставки, като повечето индикации, за които лекарството започна да се прилага, което повиши възможностите да се предписва на повече пациенти.

Въпреки че тези данни звучат успокоително за това,

че може би няма източване на обществените фондове с нелегален реекспорт или поне то не е голямо, това не означава, че паралелният износ e спрял да причинява злини на пациентите заради липсата на медикаменти за тях. Както и че не носи никаква полза на обществото ни. Броят на лекарствата, които се внасят у нас остава критично нисък, а възможност те да участват в реимбурсиране от здравната каса засега нямат. Тук обаче вината не е само на бизнеса, а и на държавата. Въпреки многобройните желания за промени от търговците на едро, така че да могат да регистрират по-лесно цени у нас и да участват на конкурентен принцип с производителите на медикаменти при договарянето с касата, това не е факт. Затова и досега те внасят трийсетина лекарства за свободния пазар.

Опитите на държавата да въведе някакъв ред в реекспорта преди години завършиха с неуспех в съда. Сега на път е приемането на нови мерки за контрол над паралеления износ, които срещнаха подкрепата на депутатите от всички партии. Според самите търговци на едро и дребно обаче промените едва ли ще успеят ограничат тази търговия. Дано очакванията им се окажат неверни и този път промените ни дадат възможност да видим не черната, а бялата страна на паралелната търговия.


Забраниха износа за 297 лекарства

Забраниха износа за 297 лекарства

Сред тях са редица антибиотици, медикаменти за КОВИД и химиотерапевтици, причината е, че може да има недостиг

Е-системата за реекспорта - 300 хил. лв.

Е-системата за реекспорта - 300 хил. лв.

Здравното министерство публикува правилата за създаването й месец, след като тя вече трябваше да работи

Паралелният внос се увеличи с 25 хапчета

Паралелният внос се увеличи с 25 хапчета

По-малко от месец има ИАЛ, за да пусне системата за проследяване на реекспорта, но едва ли ще спази срока

Паралелните търговци искат ремонт на цените

Паралелните търговци искат ремонт на цените

Има промяна в страните донори на медикаменти, твърдят европейските дистрибутори

Реекспортът е върхът на айсберга

Реекспортът е върхът на айсберга

Електронната проследимост на лекарствата е най-добрият вариант, казва Юлиян Узунов
Контролират реекспорта електронно

Контролират реекспорта електронно

Експертният съвет отпадна, МЗ вече работи по системата за паралелния износ

Депутатите пак подхващат реекспорта

Депутатите пак подхващат реекспорта

Здравната комисия ще обсъжда информационната система и новите правила за паралелен износ на лекарства
Трябват ни регистри и електронна система

Трябват ни регистри и електронна система

Промените в закона за лекарствата, които трябва да ограничат дефицита на медикаменти в страната заради реекспорта, съвсем скоро ще влязат в парламента за второ четене. Доколко удачни са те, ефективна ли е лекарствената политика на НЗОК, попитахме Владимир Афенлиев. 

И БФС да са част от съвета за реекспорта

И БФС да са част от съвета за реекспорта

Лекарствата от забранителния списък за паралелен износ да се доставят само от най-големите търговци, искат от ВОЛЯ

Още глоби за реекспорта на лекарства

Още глоби за реекспорта на лекарства

ИАЛ ще следи дали има недостиг на медикаменти в страната с електронна система, а експертният съвет отпада

1 2 3 4 5 ... 6 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Очаквате ли сериозни реформи от новия здравен министър?

Февруари 2025 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм