Кръвта е безвъзмездна, но продуктите от нея не са

Молекулярната технология за диагностика гарантира много по-голяма сигурност, а още нямаме такава, казва проф. Фани Мартинова

- Проф. Мартинова, какви са проблемите в кръводаряването, които трябва да решава директорът на Националния център по трансфузионна хематология?

- Кръводаряването е най-важният проблем за осигуряването с кръв и кръвни съставки, но не е основният за дейността на един център и най-вече на национален център по трансфузионна хематология. Наистина кръводаряването е в основата на работата ни, но преди това е промоцията и организацията му. Имаме малък екип от двама биолози и технически организатори. Назначаваме човек, който да осъществява връзките с обществеността. Хората трябва да разберат, че кръводаряването е безвъзмездно, но кръвта не е безплатна. След като бъде дарена, тя преминава през специална преработка, за да бъдат отделени червените кръвни клетки, тромбоцитите (или т.н. кръвни плочки, които са свързани с кръвосъсирването) и плазмата, която е два вида – от бързо преработена кръв, в която са запазени факторите на кръвосъсирване и друг вид плазма, която е без тези фактори. Тя се предава на "БулБио", за да бъде преработена в лекарствени препарати (човешкият серумен албумин, венозен имуноглобулин, както и други видове имуноглобулини). За да бъде преработена цялата дарена кръв, се използват съвременни методи и апаратура, консумативи, медицински изделия - сакове, апарати, преси, апарати за утаяване, за центрофугиране и пр. Тоест, чрез получените кръвни съставки се осъществява т.н. компонентна терапия. От една единица дарена кръв могат да се лекуват няколко пациенти и то със съставките, от които имат нужда. В този смисъл промоцията, организацията и провеждането на кръводаряването и преработването на кръвта до кръвни съставки струва пари, и то много пари.

- Преди да заемете директорския пост имаше проблеми с консумативите, те решени ли са?

-Така беше, но в момента нямаме такъв проблем. Получихме и необходимите сакове, както и количествата сакове, които трябва да върнем в Държавен резерв. Получихме и сетове за апаратна афереза, така че получаването на кръвни концентрати за хематологично болни, вече върви регулярно. Освен това, хората имат възможност да даряват кръв и в събота и неделя.

- Преди няколко години се заговори за създаване на национална програма за системата за трансфузионна хематология. Какво стана с нея?

- Миналата година в експертния съвет към МЗ разработихме Национална програма за развитието на трансфузионната система в Република България. В състава на експертния съвет влизат националният консултант, директорите на центровете в Пловдив, Плевен, Стара Загора и Варна, представител на дирекция "Контрол на трансфузионната система" в ИАЛ, колеги от Национална специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания, представител на дирекция "Медицински дейности" от МЗ, а аз съм председател.

Програмата е с финансови разчети за 5 години напред, придружена е с план за действие с основните отговорници, със срокове за осъществяване на всяка дейност. Програмата бе представена на Ръководство на МЗ за сведение при предишния екип на министър Николай Петров.

- Какво се случи с програмата?

- За Национална програма са необходими средства от държавния бюджет. Експертният съвет заседаваше интензивно - веднъж на 2 месеца, като първата ни задача бе да бъде въведена молекулярната технология за изследване на вирусните трансмисивни инфекции. Това е т.нар. НАТ (NAT) технология или молекулярна технология за диагностика на дарената кръв, която в момента е най-съвременната и най-точна при изследванията за наличие на вирусите на хепатит В, С, ХИВ и други особено опасни инфекции. И в момента дарената кръв се изследва за посочените инфекции, но серологичните методи, които използваме, не са толкова чувствителни, а НАТ, за която ви говоря, е много по-прецизна. При серологичните изследвания т.н. „прозоречен период" (периодът, в който има инфекция, но тя не може да се "хване") е по-дълъг (20-25 дни), докато при молекулярната технология „прозоречният период", е много по-кратък - едва няколко дни. В крайна сметка най-важното е сигурността на кръвните продукти, както и навреме да се съобщи на дарителите, показали положителен резултат, с цел да продължат консултации и евентуално ранно лечение. Проблемът с въвеждането на НАТ не решен от години.

- Каква е причината да не бъде решен досега?

- Технологията е доста скъпа – според наши изчисления около 7 млн. лв. са необходими за стартирането й и затова се отлага във времето. Предишният и настоящият екип на МЗ са запознати с проблема. Идеята е в петте центъра по трансфузионна хематология да има малки конфигурации апаратура, а в Националния център да бъдат два апарата. Всеки център ще изследва кръвта на своите кръводарители. При разстоянията до София, при наличната инфраструктура и наличния транспорт, по-добре е всеки център да извършва тази диагностика. Причината е и в необходимостта от бързо извършване на изследванията след даряването на кръвта. НАТ технологията е въведена в почти всички европейски страни, както и в съседните ни Турция, Македония, Сърбия, Албания, а в Гърция е въведена от години. Нещо повече - до края на годината трябва да въведем у нас изискванията на Директивата14/16 на Европейския съюз, която има отношение по качеството на добрата практика в трансфузионната система, според която ползването на НАТ технологията ще бъде задължително. Ако сега се осигури бюджет и започне процедурата по обществената поръчка за закупуване на апаратура и малко количество реагенти и консумативи, ако до есента се купят апаратите и се проведе обучение на специалистите, от началото на идната година технологията може да действа и у нас. След това разходите ще бъдат само за консумативи и поддръжка.

- Българинът добър кръводарител ли е?

- Бюджетната програма на МЗ за осигуряване на кръв и кръвни продукти дава възможност кръводарителите да са около 160 хиляди годишно. В същото време програмата е заложила като брой кръводарители 175 хиляди годишно.

Финансовите средства не са адекватни на изискванията. За съжаление, бюджетът за осигуряване на кръв и кръвни продукти до 2020 г. ще бъде един и същ. За 2016 г. данните сочат, че в България кръводарителите са 23 на 1000 души население, докато в Европа са между 25 и 35 на 1000. Гърция например има над 30 на 1000. 

У нас изключително преобладава родственото кръводаряване - от близките на нуждаещите се. Безвъзмездно кръводаряване има в институти, предприятия, училища на т.нар. „подвижни екипи", организирани от служителите на кръвните центрове. Сега се подготвяме за национални кръводарителски кампании по Цветница и Великден, когато екипи в различните градове провеждат традиционните акции по кръводаряване. От друга страна, проблемът е, че нямаме достатъчно „подвижни екипи", а причината за това е, че нямаме автобус, оборудван с лаборатория и подходящи условия за комфортно кръводаряване. Например, в кръвните центрове в Брюксел и в Мюнхен, (където наскоро бях) както и в други европейски градове, имат по няколко оборудвани мобилни кръводарителски "пунктове", които работят привечер, когато хората излизат от работа и не се използва работният ден за кръводаряване. Разположението им е например на площада в град или в село, а дарената кръв веднага се транспортира в кръвния център и през нощта започва обработката й. На практика имат 24-часов режим на работа, докато ние често каним дарителите от дадена институция да дойдат за даряване в кръвния център. Транспортните ни средства за превозване на медицинските екипи и на дарената кръв са амортизиране, от над 10 години.

- Беше казано, че занапред ще може близки да даряват кръв от друг град. Това случи ли е?

- Да, случи се. Беше написано писмо от зам.-министрите на предишния екип на МЗ, с което бе разрешено такъв вид даряване. Но нещата имат две страни. Това наистина много улеснява близките на болните, особено за тези от провинцията, които имат близки на лечение в София. Но в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането е записано, че кръводаряването трябва да се извършва на територията на всеки от петте кръвни центъра. В крайна сметка, се получи нещо не много добро - повечето пациенти от провинцията идват в София да се лекуват, да се оперират. Ние получаваме бележки, че близкият е дарил в провинцията, но самата кръв не получаваме. Така се намалиха кръводаряванията в националния център и по този начин много трудно можем да задоволяваме нуждите от кръв точно на тези пациенти.

- Налагало ли ви се е да търсите кръв от чужбина?

- През м.г. в първия месец, когато постъпих на работа, наложи се за една пациентка с изключително рядка кръвна група. Преди това й правено кръвопреливане и бе образувала антитела, и затова много трудно можеше да бъде намерена съвместима кръв, за което всичките центрове работиха 2-3 седмици.

Тогава потърсихме съдействие от Центъра в Амстердам, където има замразена кръв - само еритроцити. Там имат листа с най-разнообразни комбинации и бяха готови във всеки момент да предоставят кръвта. Една единица (един сак) за едно кръвопреливане струваше 2700 евро. За нашия случай бяха необходими 3 единици. Събра се експертният съвет, реши се, че е необходимо да бъде доставена тази кръв и поискахме и получихме разрешение от МЗ. Впоследствие обаче не бе осъществена доставката, тъй като изследванията показаха, че пациентката не може да бъде оперирана и не взехме кръвта. Това беше един важен за нас опит и ние вече знаем каква трябва да е организацията, в случай, че друг болен има нужда от специфична рядка кръв.

- Според Вас необходимо ли е да има платено кръводаряване и как да се справим с черния пазар на кръв?

- По принцип имаме платени кръводарители, на които се извършва апаратното кръводаряване - афереза. Има и платени кръводарители с редки кръвни групи. Но за жалост и регистърът на платените кръводарители намалява, защото цената на кръвта е много ниска - 90 лв. за литър. От 2007 г. не е променяна Наредбата за условията и реда за възмездяване и остойностяване на разходите по вземане, диагностика и преработка на кръв и кръвни съставки за стимулирането, организирането и провеждането на дейностите, свързани с кръводаряването и за реда и цените за заплащане на кръвта и кръвните съставки.

Увеличават се разходите за медицински изделия - сакове, консумативи за диагностика на кръвта и пр. С болничните лечебни заведения сключваме договори за снабдяване с кръвни съставки на базата на изразходваната от тях кръв през предходната година. Те имат определени лимити за безвъзмездна кръв и ако ги надвишат, получават платена кръв, но срещу 180 лв., а не 90 лв. Според мен, кръводаряването трябва да бъде безвъзмездно, но всички кръвни съставки трябва да бъдат платени, без лимити. Това е аномалия, която не се оценява не само от обществото, но и от управляващите. Кръвта е човешки продукт, няма изкуствена кръв, освен някои експерименти. Освен това, много скъпи са апаратурата за кръвовземане, диагностиката и обработката на кръвта, високи са разходите по съхраняването и експедирането й. За тези високотехнологични процеси се използва труда на специалисти по трансфузионна хематология, както и медицински персонал с дългогодишен опит и знания. Всичко това не се оценява дори и от медицински специалисти - често вземат кръвни съставки, но ако не се налага кръвопреливане, тази кръв се унищожава или не се съхранява надлежно. Би трябвало да се оцени кръвта като скъпо струващо и безценно лекарствено средство.

- Има ли достатъчно кадри в трансфузионната хематология?

- Радвам се да кажа, че от началото на годината назначихме на работа млади лекари. Все още са без специалност, но се интересуват от нашите дейности. Много бих искала и ще положа усилия да специализират, надявам се да ги заинтригуваме. И в центровете в страната млади колеги проявяват интерес към специалността ни. Възложила съм на учебния отдел да бъде разработена програма за обучение на специализантите така, че да може да провеждаме редовно лекции и колоквиуми и да изпращаме младите колеги на ежегодното Европейско училище по трансфузионна медицина. Между другото, необходимо е и да бъде променено името на специалността от „Трансфузионна хематология" на „Трансфузионна медицина". От цяла Европа само в България специалността се нарича трансфузионна хематология. Създадена е преди 50 години на базата на клиничната хематология, но това са различни специалности. Трансфузионната медицина е специалност, която се включва в спешната медицина, във всички хирургични, травматологични, акушерски и гинекологични, педиатрични специалности и нехирургични състояния, при които се преливат кръвни съставки.

- Говореше се за увеличаване на заплатите на работещите в кръвните центрове. Това случи ли се?

- От май 2017 г. леко са увеличени основните заплати (около 6%), а за т.г. се говори за 15%, но все още не сме ги получили. 

Заплатите ни не са кой знае колко увеличени, но се чувства, че и новозавършили лекари и лекари с повече стаж проявяват интерес към работата в кръвен център. Има интерес и от страна на друг вид специалисти - системни администратори. Проблем е и националната информационна система, която не е доразработена, макар че са усвоени парите за създаването й. Тя не включва връзката между отделните кръвни центрове в страната. Даже в един център не винаги има връзка между отделенията, както няма връзка с болниците, където се прелива кръв, не получаваме обратна връзка за кръвопреливанията, като изключим контакта по телефон и имейлите, но не и чрез системата. Затова казвам, че са необходими системни администратори и повече отговорност от обслужващите информационната система фирми.

- Удовлетворява ли ви новият медицински стандарт по "Трансфузионна хематология", който е публикуван за обсъждане?

- В него са транспонирани насоките на Европейска директива 14/16/ЕС за качеството на дейностите и процедурите, които се извършват в трансфузионната система и изобщо за качеството на добрата практика в кръвните центрове и лабораториите.

Това беше задължително да се случи. Иначе в медицинската част стандартът има нужда от по-широко обсъждане от експертния съвет и специалисти извън него и тогава да се извършат корекции.

Изключително важно за работата ни е да се унифицират дейностите в 5-те центъра по трансфузионна хематология в страната и да се работи с еднаква апаратура, с едни и същи методи и реагенти, да има дублиране на отделните апарати във всеки център, за да не спира работата в случай на аварии. Само така може да бъде въведен и национален външен контрол на качеството по отношение на имунохематологичната диагностика. До момента той не е въведен. Единици са лабораториите от центровете, които участват в международен външен контрол.
Колко струва кръвта у нас, четете утре.