Палиативните грижи са огромен проблем

Имаме изключителен напредък в комплексното лечение на онкоболните, благодарение на стъпките в тази посока, които бяха направени в последните години. Беше инвестирано в модерна апаратура в онкологичните центрове на страната. Въведе се изискване там, където нямат дадена структура, да скрючат договор с близки звена, за да се осигури цялостно лечение на пациентите. Навсякъде в центровете са създадени т. нар. онкологични комисии, в които участват хирурзи, химиотерапевти, лъчетерапевти и се прави план за лечение на съответния онкоболен – кога ще бъде химиотерапията, преди или следоперативно ще се проведе, обемът на хирургичната интервенция и след това лъчелечението със съответните срокове. Знаете, че в момента в „Св. Марина" във Варна се провежда и модерно химиолъчелечение. Това вече е утвърдена практика в терапията на онкологичните заболявания. Всичко това реално се прави в повечето случаи.

Но връзката се губи понякога,

когато по собствено желание пациентът отива на едно място да се оперира, прави химиотерапията на друго, а лъчетерапията – на трето и т. н. Тогава може да се наруши този план, утвърден от съответната онкологична комисия. И още една забележка имам към системата или по-скоро мисля, че трябва да се подобри наблюдението на пациентите, защото те се изпращат в съответния онкодиспансер, имат документи и картони там, но след това започва едно лутане - къде да отидат, за да проследят състоянието си, къде да направят туморния маркер, образното изследване, кой ще им даде направление. Тази връзка, когато е изпълнен вече лечебният пран, следващите контроли при някои от болните се губят. Трябва да наблегнем повече на това, което пък ще стане много по-лесно, ако имаме електронно досие на пациента. Тогава, независимо къде е неговото желание да проведе съответната терапия или последващият контрол, всичко ще бъде описано точно и ясно в досието, така че ще могат да се проследяват процедурите. Наистина имаме много голям напредък през последните години в онкологията, но връзката между лечението, диспансерно наблюдение, пациента и джипито, е скъсана. Тя трябва да се подобри.

Изключително сериозен обаче е проблемът

с палиативните грижи. Причината е в ниско оценената пътека, заради която повечето болници не разкриват такива услуги. Просто не могат да ги финансират. Ако тази пътека бъде реално остойностена, тогава палиативните грижи ще могат да се предоставят на много по-високо ниво, на много повече легла, защото това вече не е само проблем на пациента, а е социален проблем. Такъв болен в семейството води до нарушение на ритъма на живот на всички. Някой трябва да остане вкъщи, но той не може да провежда адекватната грижа, защото не е обучен за това. Започват да търсят медицински сестри за домашно посещение. Много ще се облекчи проблемът с палиативните грижи, ако се увеличи цената на пътеката, а и голяма част от общинските и областните болници ще разкрият такива структури, защото ще бъдат достатъчно финансирани. Въпросът обаче е, че не са предвидени средства за подобни грижи.

Знаете, много възражения имахме по бюджета на касата за 2018 г. и по начина на разпределение на парите, защото не само че няма отделени средства за палиативни грижи, но не са предвидени достатъчно пари и за профилактика. Не е направена връзката между доболнична и болнична помощ. А относно долекуването и палиативните грижи, говоря не само за онкоболните, абсолютно не е обърнато необходимото внимание. Трябва да има повече финанси за това.

Проблемът с лекарствата на пациентите

също беше сериозна тема при разглеждането на бюджета. Имаше спорове дали да се въведе меморандум за новите терапии – нещо, което е добре че се махна, защото не можем да не даваме шанс за живот на тези хора. Увеличават се наистина много средствата за онколечение, но причината е в това, че и медицината напредва много бързо. Идват все нови и нови неща, които трябва да бъдат въведени с цел подпомагането на тези пациенти. Но трябва да подчертаем нещо важно - отново липсата на електронно досие пречи на контрола. Освен това онкомедикаментите могат да се използват по-ефективно с тези роботи, които ги разделят и дозират. Които са в значителна помощ в отделенията по химиотерапия, но за съжаление ги няма навсякъде. Контрол и ефективно използване на финансовите ресурси – това са двете ключови думи в здравеопазването.

Освен това друг

сериозен проблем е блокирането на регистъра

на онкоболните през последните години. Като няма регистър, не може да има и реален контрол. Не можем да кажем колко медикаменти и от кой клас са използвани, защото ние дори не знаем, колко са реално пациентите. Нещата са в един кръг – без регистър не можеш да планираш лекарствата, без тази електронна карта не можеш да контролираш, как са използвани медикаментите от първа и втора линия, защо направо са започнали с по-висок клас препарати. След това пък не можем да ги долекуваме тези пациенти, не можем да им предоставим палиативни грижи. Това е един кръг, при който сега всяка верижка, всяко зрънце трябва да отиде на мястото си, за да може да се получат най-добри резултати.

Нямаме национална програма за борба с рака,

може би единствени в Европа, но по-лошото е, че нямаме и действие в тази посока. Защото все правим едни стратегии и програми, съгласуваме ги с много добри намерения, но реално погледнато те не са финансово обезпечени. А когато не е предвидено финансиране, остават само на хартия. Да, трябва да има такава програма и мисля, че непременно ще обърнем внимание на това. Защото там е и изключително важният въпрос за профилактиката, за ранното откриване на заболяванията, което ще доведе до намаляване поне на случаите от 3 и 4 стадий, когато казваме, че сме безсилни за лекуване на тези пациенти. Разбира се, не мога да кажа, че в момента нищо не се прави. Има програми за профилактика за рак на гърдата, на простатата, но не са обединени в един документ. А в тази национална програма, освен чисто медицински задачи, се вкрлючват и социални аспекти, защото всичко зависи и от начина на живот, от начина на хранене. Въпросите в социалната сфера също са много важни.