Спекулира се, че парите за здраве са малко

Българската логика – повече средства в публичен фонд = по-добър краен ефект, е невярна, казва Аркадий Шарков

Разходите за здравеопазване в Света нарастват ежегодно, докато през 1996 г. са се отделяли около 8,4% от БВП за здравеопазване, сега този процент е нараснал до 10%. Това се дължи на множество фактори, сред които напредъка на медицинските технологии, новите открития в сферата на фармацията и все по-бързо растящата продължителност на живота. Всяка една от държавите се стреми да оптимизира тези разходи, поради факта, че разходите за здравеопазване нарастват с високи темпове. Страните, които не са гъвкави в своята здравна реформа, обикновено са изправени пред предизвикателството ежегодно да дотират своите фалиращи здравни системи.

Ситуацията в България не е по-различна - постоянно се спекулира, че парите за здравеопазване са недостатъчни, като за пример се дава средното европейско ниво на разходи за здравеопазване, което е приблизително 10%. Подобна спекула създава възможност за ежегоден растеж на бюджета на НЗОК, без той да бъде аргументиран икономически и финансово. Липсата на реформи, която съпътства увеличението на бюджета също е належащ проблем и именно там се крие разковничето – в оптимизацията на разходите за здравна помощ.

Друг е проблемът с желанието на определени заинтересовани страни – да бъде увеличена здравната вноска - осигурителната тежест, с която са обременени българските граждани, както и техните работодатели, се отразява върху заплатите на всеки един от нас, както и върху пазара на труда. Според едно от последните допитвания от страна на Европейската централна банка към българския бизнес – основна причина за това бизнесът да се налага да съкращава работници е постоянно растящото осигурително бреме.

Какви са данните?

За да има по-ясна картина, освен Великобритания и САЩ са избрани държави, които се считат за лидери в сферата на качественото здравно осигуряване. От таблицата се вижда, че България се нарежда на предпоследно място по разходи за здравеопазване, като % от БВП, в края на класацията е единствено Сингапур, за която се счита, че притежава най-добрата здравна система в Света. По отношение на продължителността на живота, която е основен фактор, показващ качеството на здравеопазване в дадена държава, България се нарежда последна сред тези държави, като тук средната продължителност на живота при раждане е 74 навършени години. Водеща в тази класация е Швейцария със средна продължителност на живота от 83 г. Неонаталната смъртност е друг фактор, в който България отново е водеща по отношение на мъртвородени на 1000 живи раждания (4,3), САЩ се приближават до това число с (3,9) смъртни случая, а най-ниската неонатална смъртност е в Сингапур (1,1). По отношение на % доплащане от страна на пациентите Сингапур води класацията с приблизително 55% доплащане, България е следващата държава с 44% доплащане от джоба, за сравнение във Великобритания е 9,7%, а най-ниския % доплащане се вижда в Холандия 5,2%.

Ако вземем предвид демографските и икономически фактори като годишен ръст на населението, ще видим, че на Стария континент сред изброените държави България е с негативен прираст от -0,57%, следвана от Холандия с 0,36% и Великобритания с 0,75%. Друг фактор е БВП на глава от населението, от изброените държави с висок стандарт България е с най-ниското БВП на глава от населението – около 17 406$, водещ в класацията е Сингапур с 84 593$.

Какво е важно да знаем?

Всяка една от изброените държави има различна здравна система, която функционира по различен начин. Сравнението между техните системи е изключително трудно, дори при така съществуващите публични данни. Водещите държави по качество на здравеопазването в този списък са Сингапур, Холандия и Швейцария – дори при тях забелязваме диспропорции по отношение на % доплащане, естествения прираст и разходите за здравеопазване (най-вече). Фактороопределящото в случая е, че всяка една от тези държави има по-малък дял държавно участие в здравноосигурителния модел и не се уповава на местната българска логика– повече пари в публичен фонд = по-добро здравеопазване, а именно обратното. Време е също така, българските политици и хората, които взимат решения в здравната сфера, да ги базират както на данни, така и на сравними фактори като еднаквост и прилика на здравните системи.

Можем ли от така изброените данни да кажем, че България води Сингапур в разходите за здравеопазване като % от БВП? Можем. Процентът доплащане за България е с 10% по-нисък от този в Сингапур също така. Данните, представени по този начин могат да покажат съвсем различна картинка на родния читател, която естествено няма да бъде икономически логична, именно защото не можем да сравняваме несравними здравни системи.

В заключение

В статистиката има едно правило – трябва да се сравняват ябълки с ябълки, в момента в който сравниш ябълка с портокал – резултатът излиза коренно различен от реалността.