Смяната на времето пъди съня

Въпросът с отпадането на смяната на времето се поставя вече няколко години от различни страни в Европейския съюз. Статистически данни, изследвания, тестове са доказали, че идеята, родена преди десетилетия, днес не само, че не носи ползи, но и вреди. „За съжаление решението на ЕС върви много бавно, тъй като има сериозен отпор от определени лобита в Брюксел. Не на всички се нрави идеята смяната на времето да се премахне. В допълнение бюрокрацията е толкова тежка, отношението на част от администрацията е безотговорно и така дебатите и решенията по този казус се бавят с години", казва Георги Христов.

Историята

Всеки от нас е чувал, че идеята за смяната на времето се е породила от желанието на определени държава да се спестява електроенергия. Всъщност историята е малко по-различна. Въвеждането на лятно часово време е възникнала спонтанно и без някаква предварителна сериозна подготовка за това. Болният Бенджамин Франклин заминал за Париж да се лекува.

Визитка Георги Христов е инженер-икономист. Дълги години работи като съветник на министъра в Министерството на снабдяването и държавните резерви. Инициира подписки, дискусии и писма във връзка с необходимостта от отпадане на смяната на времето. Интересите му са свързани с енергетика и здравеопазване. Действащ експерт към Гражданско движение „ДНЕС".

Днес малко хора знаят, че семейството му се е занимавало с производство на свещи. Докато Франклин се разхождал всяка сутрин из центъра на града, той забелязал, че по улиците горят свещи. По това време те са били използвани за осветление. В същото време в Лондон млад англичанин, страдащ от безсъние, направил почти същото откритие. Той се запитал какво може да се направи, за да се спестят толкова много свещи. Така се родила идеята за смяната на стелките. „През 1916 г. по време на Първата световна война Германия е първата държава в Европа, която прави тази смяна. Почти веднага я следват Англия и Франция. През 70-те, 80-те години на миналия век се появява и твърдението, че корекцията на времето спестява много електроенергия, както и други ресурси. Тогава никой не е коментирал здравето на хората. Днес обаче установяваме, че икономическите ефекти са малки, а вредите за човек – огромни", допълва още Христов.

Вредите

„Доказано е, че през нощта човек произвежда хормона мелатонин, който е изключително важен за нашия организъм. Някои го наричат дори хормон на дълголетието. Пикът на производството му е около 2-3 часа през нощта. Изследванията сочат, че след определена възраст синтезирането му започна сериозно да намалява.
Смяната на времето влияе негативно върху производството на мелатонин, а това рефлектира върху целия организъм. Имунитетът намалява. Стресът се повишава сериозно. Има данни, които сочат, че инфарктите и инсултите се увеличават с почти 50%. След тази смяна хората страдат от недоспиване, умора, разконцентрираност, раздразнителност, отпадналост, чувство за дезориентация. Трудовите злополуки са много повече от обичайното. Психичните разстройства се изострят", казва още Георги Христов.

По-чувствителни към смяната на времето са децата, възрастните хора и хората с хронични заболявания. Повечето от нас се пригаждат към промените в рамките на един месец, като по-бързо се приспособяват хора на 30-35 години, които не работят в стресова среда.
По данни на Световната здравна организация смяната с лятното часово време предизвиква безсъние при 40 и 45 на сто от населението на Европа, включително и България. Хората се чувстват непълноценни, неудовлетворени от това, което правят и това често води до депресивни състояния.

„Когато сменим стрелките, всички влакове трябва да останат за един час на някоя гара, за да влязат в разписание. Проблем се получава и при смените на лекарите. Навсякъде, където има графици или някаква специфична организация страда", допълва още експертът. Данните на електроразпределителните дружества сочат, че икономията, която идва от лятното часово време е едва 54 стотинки на човек. „Това е смешно малко. Не може да сравняваме тези ползи с разходите за лекарства, за намалена работоспособност и какво ли още не, които са резултат от смяната", казва Георги Христов.

Изходът

„Разместването на стрелките е нездравословно и не е икономично. В България са направени редица изследвания, доказващи това", допълва Христов. За съжаление процедурата, идваща от Брюксел е бавна и тромава. 

„Подготвихме още едно писмо до ресорния министър Лиляна Павлова, която отговаря за българското европредседателство. 

В него сме изложили всички мотиви България да поиска и да застане твърдо против тази смяна. Важно е именно през следващите пет месеца да обявим нашата позиция по въпроса и да я отстояваме", обяснява Георги Христов. Той е убеден, че най-доброто, което може да се направи е навсякъде в Европейския съюз да бъде оставено зимното часово време. „Това е природното време, дадено от Господ. Дори българската църква излезе с писмо против смяната на часовниците", допълва още той. И след години борби е възможно смяната на стрелките най-накрая да спре. Членовете на Европарламента призоваваха Европейската комисия да направи задълбочена оценка на Директивата на ЕП и Съвета относно разпоредби за лятното часово време и ако е нужно, да изготви предложение за ревизия. Миналата година Литва заяви, че ще поиска от Европейския съюз да отмени закона за смяна на часовото време, защото за повечето хора е неприятно два пъти в годината да трябва да местят стрелките на часовниците си. Поляците също не искат да въртят стрелките на часовника.  По-рано тази година и Финландия призова ЕС да се откаже от лятното часово време. От Българска страна няма официална позиция.