Помирение

Сблъсъкът „лекар-пациент“ – изходът възможен

08-02-2018 08:59
Мая
Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com
Сблъсъкът „лекар-пациент“ – изходът възможенПроблемите идват от различията в разбирането на болестта, казва д-р Антония Григорова

Малки и големи скандали, побои, разправии или морални дилеми - всички ние ежедневно сме изправени пред различни конфликти. За жалост едни от най-болезнените и трудните са тези между лекар и пациент. Рядко у нас говорим за медицинска етика и морал, но те са изключително необходими особено във време, в което пошлостта взема връх. За управлението на конфликти, за начините за справяне с кризисни ситуации, разговаряме с д-р Антония Григорова, експерт по управление на конфликти в медицинската практика.

Преди да говорим за решението, първо трябва да идентифицираме конфликта – да го разберем и усетим. „Важно е човек да осъзнае къде е неговото място в ситуацията, да запази самообладание и да реагира адекватно. Как става това зависи до каква степен той, самият проявява емпатия – идентифицира се с поведението и емоциите на другия, до каква степен осъзнава и контролира собствените си емоции в този момент и как може да повлияе върху емоциите на другия", казва д-р Антония Григорова. За съжаление повечето от нас свързват конфликта с нещо лошо – скандал, разправия, дори физическо насилие. Реално конфликтът представлява разминаване в индивидуалните възприятия на хората за реалността. Ние не сме еднакви и е нормално да


мислим и интерпретираме света по различен начин.


Било за това как се правят нещата (когато имаме обща цел), било заради разминаване в интересите (когато единият иска едно, другият друго), било за това, че един смята нещо за правилно, а другият - не. Именно това са причините да се появи сблъсъка, който сме свикнали да наричаме конфликт.
„Може да си го представим като айсберг. Над водата – видимата част на конфликта са споровете, които се базират на факти. При тях има открито противопоставяне срещу поведението на другия, придружени са от силни емоции, вербална агресия, дори насилие.

Визитка

Д-р Антония Григорова се занимава с формално и неформално обучение за усъвършенстване на комуникативните умения на медицинските специалисти в лечебните заведения и управление на конфликти с пациентите и техните близки/законни представители.

Сертифициан медиатор, вписан в Единния регистър на медиаторите в МП.

Като магистър по медицина, организационно поведение и интегративна биоетика се интересува се от въвеждането на етично консултиране в българската здравна система.

Под водата на айсберга има още две нива на конфликта – едното е въз основа на мотивите и интересите - защо ти постъпваш така, а другият по различен начин. Тогава конфликтът е по-дълбок и много често по-обширен. Той е невидим, но „чака" искрата, която лесно ще го превърне в открит сблъсък. Затова тези сблъсъци се определят като „дисфункционални конфликти" – те трайно разрушат човешките взаимоотношения.

Има два начина за решаването им. При първия се намесва трета страна (съд, арбитраж), която по някакви общоприети правила отсъжда кой е прав и кой не - едната от двете страни е печеливша, а другата губеща. Вторият начин е чрез медиация – медиаторът подпомага конфликтуващите да открият допирни точки между интересите си и на тази база сами да видят най-доброто и за двете страни решение. В този случай и двете страни са печеливши.

Най-надълбоко под водата, в основата на айсберга са конфликтите на ценностите. При тях се определя как човек

възприема и отличава правилното от неправилното.

Сблъсъците на ниво ценности са най-трудни за управление, защото трудно ги идентифицираме, възприемаме и осъзнаваме. Именно на ниво най-често се развиват конфликтите между медиците и пациентите. „Те се управляват най-трудно, защото тук става въпрос морал и етика във взаимоотношенията. В медицината често етиката се възприема като въпрос на възпитание и образование, а не като умение да се вземат предвид интересите, ценностите и правата на пациента в конкретна ситуация" разказва още д-р Григорова. Проблемите между медиците и пациентите идват от

различията в разбирането на болестта.

Медицинските специалисти я виждат като съвкупност и симптоми – неща, които могат да се измерят и проследят в динамика, в хода на лечение... За пациента болестта е преживяване, което заплашва целия му интегритет като личност. Болестта засяга неговото физическо, психическо и духовно състояние. „Това разминаване в разбирането за болестта се преодолява чрез предоставяне на достатъчна по количество и поднесена по подходящ начин информация. Недостатъчната или недоразбрана информация поражда несигурност и страх в пациента. Агресията, която наблюдаваме е крайна проява на подобна несигурност и неефективна защита в конфликтни ситуации. Зад нея се крие безпомощност, безсилие, страх и невъзможност за справяне със ситуацията", допълва лекарката.
Според д-р Григорова призивите „Да спрем агресията" и черните списъци на агресивните пациенти няма да подобрят взаимоотношенията между медиците и пациентите. Няма да спрат и случаите на насилие в лечебните заведения. „Налага се медицинските специалисти да променят подхода си към пациентите чрез обучение. Не става въпрос за експертни медицински познания, а за подобряване на моралната чувствителност и комуникативните умения" обяснява още тя.
По време на образованието, повечето българските медицински специалисти са обучавани в духа на т.нар. „патернелистичен подход" към пациента. При него


лекарят е прав, а болният трябва да е послушен.


Медицинското лице се държи като надзорник, като баща. Тук мотото е: „Ако нещо може да се направи с медицински средства, то трябва да се направи – защото е медицински добро." Другият по-различен подход към пациента изисква на първо място да се вземат предвид ценностите му – неговата личност, как той възприема болестта, какво е неговото разбиране за медицински добро. Той има право на избор и преценка дали, това което му предлага лекарят е най-подходящо.
„Като изключим спешните състояния, има няколко варианта за прилагане на този т.нар. пациент-центриран подход. При първия лекарят само информира пациента какво му е и какво предстои да се направи. Болният сам взема решение дали да се довери на базата на своите ценности и познания. Това е и идеята за т.нар. информираното съгласие, което за съжаление в България се възприема като документ, а не като процес за вземане на автономно решение. Другият вариант на поведение е лекарят да влезе в ролята на съветник – информира пациента кое е най-добро за него в конкретната ситуация, но отново оставя той сам да вземе решение. На трето място е т.нар. обсъждащ модел взаимоотношения лекар-пациент – лекарят дава на пациента няколко алтернативни варианта за поведение и търси активна обратна връзка, чрез която да постигнат общо решение. Разбира се, това е идеалният модел и той е трудно приложим – всичко зависи от личната преценка на компетентността на пациента да взема решения сам за себе си в конкретната ситуация", разяснява д-р Григорова.

Вече няколко месеца тя посещава различни лечебни заведения в страната и провежда


обучения по комуникация и управление на конфликти


в медицинската практика.
„На практика това са обучения по етика на взаимоотношенията в лечебните заведения – сблъсъците в интересите, ценностите и правата. Казва се, че етиката започна там, където свършва законът, защото той често закъснява спрямо бързопроменящата се среда на съвременната високотехнологична медицина и ни изправя в ситуации, в които не знаем как да реагираме", разяснява д-р Григорова.
Обученията, които прави са в групи за решаване на казуси от практиката – реални и измислени. „Посещавам лечебните заведения, където ръководството вече проявява чувствителност към подобряване на удовлетвореността на пациентите от предоставяната медицинска грижа. Най-често това са болниците в частния сектор и то тези, за които предоставянето на високо качество на медицинската дейност е конкурентно предимство. В идеалния случай обучението е в смесена група – включени са лекари, професионалисти по здравни грижи, психолози, социални работници, представители на ръководството. Предимството е, че по този начин проблемът може да се разгледа от различни гледни точки. Чрез анализ и оценка на всички възможни алтернативи се стига до приемливо за всички етично решение. По време на тези срещи професионалистите се учат един от други – те са от различни професии и специалности, имат различен жизнен и професионален опит, намират се на различни нива в йерархията. Докато защитават своите позиции и аргументи, те създават нови идеи, решения и модели за поведение в трудни етични ситуации ", обяснява още тя.
В случай, че ръководството проявява необходимата чувствителност към идеите, които се раждат в хода на подобни дебати – то придобива ефективни инструменти за управление на качеството на медицинската дейност, за повишаване на удовлетвореността на пациентите и за намаляване на нивата на професионалния стрес. „В началото целта е да провокирам медицинските специалисти да изследват обичайния си индивидуален стил на поведение в специфични казуси и да разпознаят своите скрити резерви и печеливши стратегии", разказва д-р Григорова. На втория етап лекарите и сестрите се поставят в определена ситуация на риск от възникване на конфликт с пациента или неговите близки. Те


трябва да го усетят, но от различна гледна точка.


„На този етап в момента в България е много трудно да се работи с хетерогенни групи професионалисти поради висока властова дистанция между лекарите и останалата част от болничния персонал. За момента провеждам обучението на хомогенни групи – отделно лекари, отделно професионалисти по здравни грижи и т.н. А смисълът е да се усети сблъсък на различни гледни точки, който да провокира търсене на общи етични решения.

В чужбина това се прави в специални болнични етични комисии. У нас те изпълняват различни от тези функции, но според резултатите от едно изследване, което проведох преди две години сред 101 медицински специалисти, 51% от анкетираните никога не са се обръщали за съвет или становище при решаване на етични конфликти", разказва д-р Григорова.

Най-трудните за решаване етични конфликти са в областта на акушерството и гинекологията, асистираната репродукция, онкологията, хосписните грижи, лечението на болката, изкуственото поддържане на живота, трансплантациите на органи и тъкани, клинични изпитвания, телесните подобрения, смяна на пола и т.н. С подпомагането на процеса на вземането на етични клинични решения се занимава т.нар. клиничната етична консултация. Тя обаче все още не е интегрирана в нашата здравна система. „Потребността от тази услуга е свързана с навлизането на все по-нови технологии в медицината и проблемите, свързани с недостига на здравни ресурси. С иновациите в медицината, все повече се разчита на тях и се къса връзката между лекар и пациент.

В България клиничната етика няма традиции - медицинска етика се преподава като задължителна дисциплина в медицинските университети едва от края на 90-те. Тя е част от образованието в началните курсове, когато студентите все още не са се сблъсквали с реалните проблеми на пациентите. „В този смисъл дисциплината малко или много се пренебрегва, защото се смята, че е въпрос на възпитание, че


ценностите на лекаря, поведението му и общата му култура


вече са изградени.
Въпреки големите спорове около това кога студентите трябва да изучават медицинска етика, по света все повече се е налага практиката тя да се включва в рамките на обучението в по-горните курсове при различните специалности", казва д-р Григорова.
Обучението след университета – по време на заетост в практиката, се утвърждава като по-ефективно, защото вместо суха теория медицинските специалисти се изправят пред реални казуси. „На този етап частните болници са по-отворени, защото те градят и качество, и имидж. Разбира се, въпросът е и финансов, но реално цената, която лечебното заведение ще заплати в резултат на ниско качество и лоша репутация е много по-висока, отколкото цената на обученията на персонала. За момента съпротивата на медицинските специалисти към обучение по етика и комуникация с пациента е напълно очаквана – в частните болници работят лекари и сестри, които са свикнали на стария модел взаимоотношения с пациента", казва д-р Григорова.

„На този етап усилията са насочени към това да направя обученията по-провокативни. Опитвам се да покажа, че не съм преподавател, не съм съдия, нито надзорник на хора с висока медицинска експертиза. Ролята ми е да подпомагам процеса така, че те сами да достигнат до най-доброто за всички решение. За момента нещата се случват по-гладко при професионалистите по здравни грижи. Те са изложени на по-сериозен риск от конфликти с пациента и професионален стрес – хем изпълняват нареждания, хем виждат реалния проблем, хем се сблъскват с желанията на близкити", обяснява д-р Григорова. Тя е наясно, че на фона на скандалите около фалити на болници, липса на лекарства и честата смяна на здравни министри, медицинската етика и морал не са приоритет в здравната система. Необходимостта от тях е възникнала през 70-те години в САЩ, когато пациентите са започнали да съдят болниците. Лечебните заведения са разбрали, че при всеки съдебен процес губят и пари, и престиж. Затова са започнали да обучават своите кадри, за да не се стига дотам.
У нас макар и бавно здравните заведения започват да вървят по същия път. Обученията, които прави д-р Григорова изискват време. „Започнах с обучения в болниците като същевременно идеята е да ги консултирам при вземане на трудни етични решения и да медиирам конфликти с пациентите. Бавно и последователно нещата ще се наредят", уверена е тя.



Старт на делото срещу бияча в Шейново

Старт на делото срещу бияча в Шейново

Обвинен е за нанасяне на лека телесна повреда на акушер-гинеколога д-р Албена Гагова
Ще огласяваме всеки случай на насилие

Ще огласяваме всеки случай на насилие

Тревогата за близките не може да е повод за агресия към медиците, казват от БАПЗГ
Пак набиха медицински работник

Пак набиха медицински работник

Лаборантка в добричката болница е била нападната от криминално проявен
Лекар с комоцио след нападение

Лекар с комоцио след нападение

По случая се води досъдебно производство, но все още няма задържани
Паник-бутони срещу насилници и в УМБАЛ „Св. Георги“

Паник-бутони срещу насилници и в УМБАЛ „Св. Георги“

Болницата е разработила комплексни мерки за превенция на посегателствата над медици
Затвор за нападател над спешни медици

Затвор за нападател над спешни медици

Присъдата е на Районния съд в Омуртаг, но подлежи на обжалване пред Търговищкия окръжен съд
Нов случай на агресия срещу медици

Нов случай на агресия срещу медици

Мъж преби сестра в болницата в Кюстендил, полицията се намеси

Насилието е въпрос на лоша комуникация

Насилието е въпрос на лоша комуникация

Нужно е обучение, но и пациентите трябва да бъдат по-спокойни, казва проф. Николай Габровски
Не бийте доктора, той ви е приятел

Не бийте доктора, той ви е приятел

Най-новата песен на Графа ще се бори с насилието над медици в кампанията на БЛС
Окупираха болница заради смъртта на бебе

Окупираха болница заради смъртта на бебе

Детското отделение на болницата в Асеновград е изпотрошено, по случая е назначена вътрешна проверка
1 2 3 4 5 ... 7 »

 

 

ОНКОЛОГИЯ

ИН ВИТРО

НЕВРОЛОГИЯ

КАРДИОЛОГИЯ

 

Кои са болниците, където може да намерите помощ в случай на нужда, може да научите тук. 

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Ще бъде ли спасена Националната кардиологична болница?

Февруари 2018