Искам думата

Промените няма да ограничат реекспорта

12-02-2018 07:27
Clinica.bg

press@clinica.bg
Промените няма да ограничат реекспортаРешение на липсите на лекарства е отстъпките в цените да се плащат от притежателите на разрешение за употреба на НЗОК, смятат от Асоциация Хипофиза
Разглеждането на проекта за промени на закона за лекарствата започна. В четвъртък депутатите от парламентарната здравна комисия му дадоха официално зелена светлина, като го приеха единодушно на първо четене. Основните промени в него засягат реекспорта на лекарства и хроничните липси на медикаменти, до които той води. Какво смятат за тях гилдията, вижте в следващите дни. Днес публикуваме гледната точка на част от пациентите в лицето на Асоциация "Хипофиза".
Като пациенти адмирираме всички активности за ограничаване на недостига на лекарства на българския пазар. Считаме обаче, че предложените промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина няма да решат съществуващия проблем. Опитът на други държави като Румъния, в които същите мерки се прилагат от години, показва, че те нямат ефект. Списък със забранени за износ лекарства съществува и в Румъния, там също се докладва регулярно липсата на лекарства, но проблемът продължава да се задълбочава, въпреки че за разлика от България, Румъния има развито електронно здравеопазване.

 

Предлага се разработване на информационна система

само за целите на проследяване на движението на лекарствата - активност, която ще доведе до допълнителна административна тежест на участниците в лекарствоснабдяването и ще е с нулев ефект за целите за обезпечаването на лекарства за българските пациенти.

Информацията се подава последващо, не в реално време и на база на нея не би било възможно ИАЛ да прецени липсва или не определено лекарство в момента.

Данните, получени по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), публикувани на сайта на Асоциация Хипофиза показват, че 2/3 от фирмите деклариращи износ на лекарства в системата Интрастат, не подават уведомления за износ в ИАЛ. В т.ч. не влиза износът към страни извън ЕС и тези, които са под прага, който ги задължава да декларират в Интрастат.


Гласуваните на първо четене в парламентарната

здравна комисия промени ще дадат възможност тази практика да продължи, тъй като са предвидени съвместни проверки единствено с НЗОК, а не с НАП и Агенция "Митници".

Като партньор в тези проверки ползата на НЗОК също е спорна, тъй като изискана от нас информация по ЗДОИ за активни протоколи за 15 медикамента, които не са за масова употреба, за срок от 9 месеца беше изготвена за 24 дни, а месец по-късно още чакаме да ни бъде представена в опаковки - начина по който касата плаща.

Това е изходната информация за нуждите на българските пациенти, на база на която ще се установи че има недостиг, и се очаква ИАЛ да разполага с нея в срок по-кратък от 5 дни, за да успее да вземе решение за спиране на износа. Това, от което се нуждае българското здравеопазване, е интегрирана информационна система, която освен движението на лекарствата, да следи и какво плаща НЗОК, за кой пациент. Система, която да има връзка с вече съществуващите информационните системи на НАП и митниците.


Нереалистичен е и заложения срок от 4 месеца за изграждането и.


Изключена е възможността пациентите да докладват липсата на лекарства. Те са заинтересованите лица да го правят. Това трудно ще се случи от аптеките, които неофициално имат едни и същи собственици с търговеца на едро, или работят основно с един търговец .

В Експертния съвет за изготвяне на списък на лекарствените продукти, за които може да се ограничава износът, също не в включен представител на пациентите, в него участват представители само на институциите – изключен е дори Българският фармацевтичен съюз.

Не е уредена процедура която да задължи аптеките да издават документ при отказана заявка. От аптеките се очаква да докладват събитие, за което няма никакво доказателство, че се е случило.


Освен, че пациентът не разполага с писмен отказ

да му бъде доставено лекарство, с такъв не разполага и аптеката, тъй като практиката е заявките към складовете да се правят по телефона.

Повишаването на паричните санкции също няма да реши проблема. Например и в момента съществува санкция за неподаване на уведомление за износ в ИАЛ, започваща от 50 000 лева, но явно тя не се налага.

И сега съществуващата нормативна уредба задължава притежателите на разрешение за търговия на едро, които извършват дейността си на територията на Република България да осигуряват снабдяването на достатъчни количества лекарствени продукти за задоволяване на здравните потребности на населението на Република България ( чл. 207 (1) т. 6 в от ЗЛПХМ). Въпреки, че сме подавали конкретни такива сигнали такава санкция не е налагана. Все още чакаме отговор за сигнал за такъв търговец на едро подаден от нас на 11,01,2018 до ИАЛ.


Докато лекарствата стигат до търговците на едро на цени,

които ги правят атрактивни за реекспорт, проблемът ще продължи да съществува. Една от мерките които се прилагат е Dual pricing ( двойно ценообразуване). Прилага се в Испания от 1990 г. Тя позволява на притежателите на разрешение за употреба да договарят с търговците на едро две цени – едната е за реимбурсираните от здравните фондове лекарства, а другата е за свободния пазар.

Испания е референтна държава на България и там цените се понижават месец преди това да се случи в България. Т.е. ситуацията там е сходна.

Друго решение е отстъпките да не отиват в търговците на едро, а да се плащат от притежателите на разрешение за употреба на НЗОК. Това обаче, би било решение само за част от лекарствата, за които се дава отстъпка. Възможно решение е НЗОК пак да плаща най-ниската цена в ЕС , но това да става под формата на отстъпки от цената, договорени с притежателите на разрешението за употреба

Оставаме в очакване направените промени да са в полза на българският пациент, а не на корпоративни интереси!


За Асоциация Хипофиза

Ваня Добрева

За Център за защита на правата в здравеопазването

Стойчо Кацаров

За Сдружение за развитие на българското здравеопазване

Живка Бояджиева



Реекспортът е върхът на айсберга

Реекспортът е върхът на айсберга

Електронната проследимост на лекарствата е най-добрият вариант, казва Юлиян Узунов
Контролират реекспорта електронно

Контролират реекспорта електронно

Експертният съвет отпадна, МЗ вече работи по системата за паралелния износ

Депутатите пак подхващат реекспорта

Депутатите пак подхващат реекспорта

Здравната комисия ще обсъжда информационната система и новите правила за паралелен износ на лекарства
Трябват ни регистри и електронна система

Трябват ни регистри и електронна система

Промените в закона за лекарствата, които трябва да ограничат дефицита на медикаменти в страната заради реекспорта, съвсем скоро ще влязат в парламента за второ четене. Доколко удачни са те, ефективна ли е лекарствената политика на НЗОК, попитахме Владимир Афенлиев. 

И БФС да са част от съвета за реекспорта

И БФС да са част от съвета за реекспорта

Лекарствата от забранителния списък за паралелен износ да се доставят само от най-големите търговци, искат от ВОЛЯ

Още глоби за реекспорта на лекарства

Още глоби за реекспорта на лекарства

ИАЛ ще следи дали има недостиг на медикаменти в страната с електронна система, а експертният съвет отпада

140 млн. опаковки са предмет на реекспорт

140 млн. опаковки са предмет на реекспорт

Пазарът на Стария Континент е около 4.5 млрд. евро или под 3% от общия, смятат паралелните търговци

Отлагат закона за реекспорта с месец

Отлагат закона за реекспорта с месец

Междувременно депутатите умуват за промени в броя на списъците и в срока за доставка на лекарства
Реекспортът – начин на употреба

Реекспортът – начин на употреба

Като всяко нещо и паралелната търговия има две страни – черна и бяла. Това, коя ще се прояви в една държава, очевидно е избор на нейния бизнес и управление. Или поне това показват фактите.

Има нужда от промени за реекспорта

Има нужда от промени за реекспорта

За съжаление текстовете, внесени от МЗ, няма заложени ефективни механизми, казват от Инициативния комитет от магистър-фармацевти
1 2 3 4 5 ... 6 »

 

 

ОНКОЛОГИЯ

ИН ВИТРО

НЕВРОЛОГИЯ

КАРДИОЛОГИЯ

 

Кои са болниците, където може да намерите помощ в случай на нужда, може да научите тук. 

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Май 2018