Ограничават рекламата на вредни храни

Промените са наложителни, за да може ЕС да се пребори със затлъстяването сред децата, което води след себе си редица хронични заболявания в сряла възраст. "Новите правила имат не само здравен, но и финансов аспект, защото

издръжката на здравните системи става все по-трудно.

Около 70% от средноевропейските разходи в момента са за лечение на хронични заболявания", отбеляза Джон Райън, директор "Обществено здраве" в Европейската комисия. Ето защо ограниченията, касаещи маркетинга на вредните храни са заложени и в проектопромените на българския Закон за храните, който е внесен за обсъждане в Народното събрание, добави заместник-министърът на земеделието Цветан Димитров.
Обществените поръчки за доставка на храни в учебните заведения също ще бъдат подложени на по-строг контрол, категорични са експертите. На европейско равнище се обсъжда качеството на продуктите, обект на търгове, да бъде въведено като втори критерий, след цената, за класиране на подадените оферти. По този начин няма да се допуска децата в детските заведения и училищата да се хранят нездравословно. Единствените опасения са, че това може да вдигне цената на доставките. "Има решение. Разходите могат да бъдат намалени, без това да се отразява на качеството, ако държавите-членки се обединят и обявяват

единни обществени поръчки за училищното хранене",

предложи Джон Райън. По думите му европейският пазар на храни генерира средно 7 млрд. евро годишно и постигането на по-ниски цени при доставките е напълно постижимо.
У нас действат две програми за училищно хранене - "Училищен плод" и "Чаша топло мляко". Всяка от тях се финансира с по 20 млн. лв., половината от които са европейски средства, отчете зам.-министър Димитров. През 2017 г. те са обхванали 430 000 деца до 4 клас от над 3 400 учебни заведения в цялата страна. За да се подобри качеството на доставяните храни, без това да се отразява негативно на държавния бюджет, Министерството на земеделието планира да съкрати пътя им до училищата, като даде предимство на производителите. Другата идея е да се въведе изискване в търговете да участват само продукти, произведени по българските стандарти, тъй като са под контрола на държавата.
Промените, които трябва да настъпят в детското хранене на национално ниво, няма да бъдат обсъждани само в Министерството на здравеопазването, но съвместно и с бизнеса, добави ресорният заместник-министър Жени Начева. Целта е да се следва европейската политика за

намаляване на солта, захарта и трансмазнините

в производството на всички храни. Освен това здравословното хранене на подрастващите ще бъде включено и в програмите за профилактика на общопрактикуващите лекари, които ще започнат да ги прилагат още тази година с влизането в сила на новия Национален рамков договор от 1 април, отбеляза още Жени Начева.