Трябва да се остойности реално медицинската услуга

Не искаме общинските болници да са привилегировани, а да не се ограничава изкуствено работата им, казва д-р Пламен Цеков

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Не можем да кажем, че проблемите са еднакви пред всички общински болници, защото те са различни като структура, големина, нива на компетентност, оттук идват и различията. Предвид законодателството, което действа в момента, болниците, които са първо ниво на компетентност, имат редица ограничения по отношение на дейността и приходите си. Затова те не са достатъчни, за да покрият изискванията към тях за брой специалисти, оборудване.

Но разликата между първо и второ ниво е огромна. При първо ниво е ограничен броя на клиничните пътеки (КП), по които болниците могат да работят. Те разчитат преди всичко на местното население и патологията, която то генерира без да могат да обхванат всички пациенти заради административните спънки. Оттук болниците първо ниво, които са около 20-30, изпитват сериозни затруднения в приходната част и не могат да се разплащат с доставчиците си.

- Да разбираме ли, че проблемите не са за всички общински болници, а само за тези, които са първо ниво на компетентност?

- В момента най-големият проблем е при тях. Има болници в големите градове, които нямат такива затруднения, защото имат достатъчно персонал и са второ, дори трето ниво. Например онкологичните центрове също са общинска база, но нямат подобни проблеми и лекуват онкоболните от няколко региона.

- Казахте, че болниците от първо ниво са около 20, какъв контингент население обслужват?

- Не всички общински болници първо ниво членуват в нашето сдружение, ние имаме информация за тези 20. Но се смята, че всички общински болници обслужват около 2.1 млн. души население. Но има една уговорка, че не всички жители избират услугите на тези болници. На част от тях обаче им е отнето правото да предлагат една услуга през изкуствено завишени стандарти, които никъде не сме видели по какъв принцип се формират – дали по закона за стандартизация, дали по чисто медицински механизми и какви са те.

- Кои са най-завишените изисквания в стандартите, които пречат на тези болници да работят?

- Основното е изискването за брой специалисти и то на основен трудов договор най-вече в областта на интерната, където е най-масовата патология, на неврологията. Дори болниците да имат всички тези специалисти не могат да ги натоварят, защото нямат толкова пациенти. А всъщност лечението не се различава, без значение дали имаш двама невролога на основен договор или трима.

- Доколко искате да паднат изискванията в стандартите, ще се гарантира ли качеството за пациентите?

- Трудно ще ми е да кажа до какво ниво трябва да се свалят. Това е въпрос на експертен разговор, в който трябва да седнат всички заинтересовани страни, да огледат изискванията, защото дори не знаем какви са критериите, по които сега са формирани.

На нас ни се казва, че научните дружества по специалности се събират и решават. Но по закон стандартите се обнародват от министерство на здравеопазването и е редно там под егидата на министъра, заедно със заинтересованите страни, да се обсъдят правилата преди да се качат на сайта на министерството.

- Тези 20 болници в кои региони се намират?

- В цяла България са. Има в Централна и Северна България, както е „Велики Преслав", има в Северозападна България, както е Белоградчишката болница. Има болници в региона на Варна, в Южна България.

- Нужни ли са тези болници на хората, няма ли други лечебни заведения, които да поемат функциите им?

- Това, което наблюдаваме в последните години е едно преформатиране на болничната помощ в България. В почти всички областни градове вече има частни болници, а в няколко в 7-8 големи града имаме свръх концентрация за сметка на общинските болници, където част от леглата се изтеглят. Но няма гаранция, че населението, което живее в местата, където болничната помощ намалява, може да достигне до останалите модерни болници, защото достъпността им е поставена под съмнение.

- Дори да се снижават стандартите, колко време ще оцелеят тези болници заради кадровата криза?

- В тази насока подготвихме и представихме в здравна комисия един теоретичен модел за промяна в подхода на определяне на основните параметри в болничната помощ. Той засяга както броя специалисти, които са нужни за работа в едно заведение, така и финансирането му. Ние сме наясно, че не може да бъдат фаворизирани определени болници, когато всички работят на пазарен принцип и ние не искаме това, а ясни критерии за остойностяване на медицинския труд. Когато това стане факт и се знае, че разходите за преминал болен се покриват на 100%, ще се види кои болници могат няма да изпаднат в неплатежоспособност, както и кои болници няма да успеят да се справят. Тогава трябва да се прецени кои болници наистина са необходими и те трябва да получат подкрепа по механизма за труднодостъпни региони, защото няма друго лечебно заведение наблизо. Тогава, както сега на джипитата се плащат пари за труднодостъпни региони, ще стане ясно на колко болници трябва да се осигури такова финансиране. Те може би ще бъдат 10-15, може и пет да са. Но в момента ние нямаме реално остойностяване, а изкуствено администриране на процеса, като той е най-тежък за болниците.

- Сега няма ли подобна финансова помощ за болниците в труднодостъпните региони?

- Има я, тя е глътка въздух за някои лечебни заведения, но е твърде недостатъчна за да могат болниците да съществуват. Доколкото знам, сумата за всички е 6 млн. лв. за тази година. Там, където се получава, има ефект от нея, но очевидно дългите години, в които общинските болници са били недофинансирани, са докарали нещата дотам, че те са натрупали значителен отрицателен резултат, който няма как да бъде преодолян с тези средства.

- Лимитите ли оказаха най-неблагоприятно влияние върху общинските болници, защото големите дългове се натрупаха последните две години при тях?

- Очевидно това има отражение, но не може да преценим доколко лимитите са оказали негативен ефект. Това, което имаме като информация е, че до 30% от задълженията биха се изплатили, ако надлимитната дейност се даде. Надлимитната дейност за лечебните заведения от нашето сдружение, които са ни подали информация, е около 6-7 млн. лв. 

Не искаме някой да остава с погрешното впечатление, че настояваме общинските болници да са привилегировани. Ние искаме да ни се заплаща това, което изработваме и да се преразгледат стандартите, да се съобразят с действителните потребности, а не да служат за рестрикции.

Иначе, на фона на липсващата специализация това неминуемо означава, че част от общинските болници в следващите година-две ще преустановят своето съществуване.

- От години здравните власти предлагат част от тях да се преобразуват в заведения за долекуване или центрове с няколко стационарни легла, защо не става?

- Най-вероятно и това е вариант, но трябва да се обсъди, преформатирайки една болница в нещо друго, дали услугата за населението ще се запази на същото ниво. Дали спешна помощ, която в момента ползва като консултанти специалистите в болниците ще може да си ги осигури такива и по какъв механизъм. Дали населението, което е ползвало тази болница, ще има равноправен конституционен достъп до медицинска помощ, защото не е все едно и също болницата да ти е на 20 км. и 80 км. Това преструктуриране трябва да се прави не само върху анализ за материалната база и кадровите ресурси, но и за равнопоставеността до медицинската помощ на населението.

- С тази натовареност, която имат общинските болници в момента могат ли да гарантират качеството на услугите си?

- Когато те търси даден пациент и разчита на теб като специалист и лечебно заведение, значи нещата вървят. Освен това ние имаме редица институции, които следят за качеството на медицинската помощ, за наличността на персонала, квалификацията му. Всички институции в България са оторизирани да ни проверяват.

- Болниците са свръх концентрирани в някои региони, а броят им е голям за страната, какво е бъдещето?

- Мисля, че е малко преувеличено, че болниците са много. Като брой може би звучат много, но производствената единица в тях е леглото, а ние имаме 35 000 легла за активно лечение, което е съизмеримо с всички държави от нашия мащаб.

- Броят на леглата може да не е по-голям, но фрагментирането им в отделните болници води до своите усложнения заради нуждата от кадри и не само, това не е ли проблем?

- Да, но ние не можем да ги концентрираме изкуствено. Преди месец вървеше дебата за отказ от издаване на разрешение за нови болници и управляващите заявиха, че това не може да се случи, защото няма как да се лишат гражданите от свободна стопанска инициатива. В бъдеще ще продължат да се създават болници, както е било винаги след Освобождението през 1878 г. Има и такива, които преустановяват съществуването си. Въпросът е да намерим баланса, как да съществуват с ресурса, който отделя обществото и да му дават необходимото качество. Ние смятаме, че това става със създаването на нови клинично-терапевтични ръководства, промяна на стандартите, детайлно остойностяване на медицинската услуга. Когато имаме нормални цени, ще е ясно коя болница отговаря на критериите и може да работи с финансиращия орган, болниците, които не могат - няма да работят.

Там, където са обществено значими, ще се търси начин да съществуват – дали с допълнителна субсидия, дали по друг механизъм, ще се види. Но това, което липсва сега е реалната себестойност на медицинския продукт и оттук идва колизията.

- Вие правили ли сте остойностяване?

Ние имаме макросметки, които показват, че не е нужен по-голям ресурс за болнична помощ от този, който имаме в момента. Но ни е нужна помощ, за да извършим всички изчисления, трябва да се намесят икономисти, мениджъри, финансисти, с които не разполагаме. Ако се промени модела, със същите пари, ще се получи по-добър краен продукт. Проблемите са еднакви от години, но не намират решение, затова смятаме, че е нужен дебат по тези въпроси. Надяваме се той да се случи, но не сме много обнадеждени. Най-вероятно ще търсим контакт с лидерите на партиите, защото имаме експертен потенциал, но не и нужните лостове в една парламентарна държава, за да осъществим промени.