Интервю

Трябва да се остойности реално медицинската услуга

05-02-2018 07:15
Не искаме общинските болници да са привилегировани, а да не се ограничава изкуствено работата им, казва д-р Пламен ЦековТрябва да се остойности реално медицинската услуга
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Съдбата на общинските болници е във фокуса на обществото през последните няколко месеца. В петък на нея парламентът посвети и няколко часов дебат, в който да изясни проблемите на лечебните заведения и да начертае път за решаването им. Под въпрос ли е бъдещето на регионалните клиники, защо се стигна дотук, има ли изход и какъв е той, попитахме д-р Пламен Цеков. Той е бивш управител на НЗОК и настоящ директор на МБАЛ "Д-р Стойчо Христов" в Севлиево.
- Д-р Цеков, кои са най-големите проблеми пред общинските болници?

- Не можем да кажем, че проблемите са еднакви пред всички общински болници, защото те са различни като структура, големина, нива на компетентност, оттук идват и различията. Предвид законодателството, което действа в момента, болниците, които са първо ниво на компетентност, имат редица ограничения по отношение на дейността и приходите си. Затова те не са достатъчни, за да покрият изискванията към тях за брой специалисти, оборудване.

Болниците, които са първо ниво на компетентност, имат редица ограничения по отношение на дейността и приходите си

Но разликата между първо и второ ниво е огромна. При първо ниво е ограничен броя на клиничните пътеки (КП), по които болниците могат да работят. Те разчитат преди всичко на местното население и патологията, която то генерира без да могат да обхванат всички пациенти заради административните спънки. Оттук болниците първо ниво, които са около 20-30, изпитват сериозни затруднения в приходната част и не могат да се разплащат с доставчиците си.

- Да разбираме ли, че проблемите не са за всички общински болници, а само за тези, които са първо ниво на компетентност?

- В момента най-големият проблем е при тях. Има болници в големите градове, които нямат такива затруднения, защото имат достатъчно персонал и са второ, дори трето ниво. Например онкологичните центрове също са общинска база, но нямат подобни проблеми и лекуват онкоболните от няколко региона.

- Казахте, че болниците от първо ниво са около 20, какъв контингент население обслужват?

- Не всички общински болници първо ниво членуват в нашето сдружение, ние имаме информация за тези 20. Но се смята, че всички общински болници обслужват около 2.1 млн. души население. Но има една уговорка, че не всички жители избират услугите на тези болници. На част от тях обаче им е отнето правото да предлагат една услуга през изкуствено завишени стандарти, които никъде не сме видели по какъв принцип се формират – дали по закона за стандартизация, дали по чисто медицински механизми и какви са те.

- Кои са най-завишените изисквания в стандартите, които пречат на тези болници да работят?

- Основното е изискването за брой специалисти и то на основен трудов договор най-вече в областта на интерната, където е най-масовата патология, на неврологията. Дори болниците да имат всички тези специалисти не могат да ги натоварят, защото нямат толкова пациенти. А всъщност лечението не се различава, без значение дали имаш двама невролога на основен договор или трима.

- Доколко искате да паднат изискванията в стандартите, ще се гарантира ли качеството за пациентите?

- Трудно ще ми е да кажа до какво ниво трябва да се свалят. Това е въпрос на експертен разговор, в който трябва да седнат всички заинтересовани страни, да огледат изискванията, защото дори не знаем какви са критериите, по които сега са формирани.

В последните години има едно преформатиране на болничната помощ, в почти всички областни градове има частни болници, а в няколко - свръх концентрация

На нас ни се казва, че научните дружества по специалности се събират и решават. Но по закон стандартите се обнародват от министерство на здравеопазването и е редно там под егидата на министъра, заедно със заинтересованите страни, да се обсъдят правилата преди да се качат на сайта на министерството.

- Тези 20 болници в кои региони се намират?

- В цяла България са. Има в Централна и Северна България, както е „Велики Преслав", има в Северозападна България, както е Белоградчишката болница. Има болници в региона на Варна, в Южна България.

- Нужни ли са тези болници на хората, няма ли други лечебни заведения, които да поемат функциите им?

- Това, което наблюдаваме в последните години е едно преформатиране на болничната помощ в България. В почти всички областни градове вече има частни болници, а в няколко в 7-8 големи града имаме свръх концентрация за сметка на общинските болници, където част от леглата се изтеглят. Но няма гаранция, че населението, което живее в местата, където болничната помощ намалява, може да достигне до останалите модерни болници, защото достъпността им е поставена под съмнение.

- Дори да се снижават стандартите, колко време ще оцелеят тези болници заради кадровата криза?

- В тази насока подготвихме и представихме в здравна комисия един теоретичен модел за промяна в подхода на определяне на основните параметри в болничната помощ. Той засяга както броя специалисти, които са нужни за работа в едно заведение, така и финансирането му. Ние сме наясно, че не може да бъдат фаворизирани определени болници, когато всички работят на пазарен принцип и ние не искаме това, а ясни критерии за остойностяване на медицинския труд. Когато това стане факт и се знае, че разходите за преминал болен се покриват на 100%, ще се види кои болници могат няма да изпаднат в неплатежоспособност, както и кои болници няма да успеят да се справят. Тогава трябва да се прецени кои болници наистина са необходими и те трябва да получат подкрепа по механизма за труднодостъпни региони, защото няма друго лечебно заведение наблизо. Тогава, както сега на джипитата се плащат пари за труднодостъпни региони, ще стане ясно на колко болници трябва да се осигури такова финансиране. Те може би ще бъдат 10-15, може и пет да са. Но в момента ние нямаме реално остойностяване, а изкуствено администриране на процеса, като той е най-тежък за болниците.

- Сега няма ли подобна финансова помощ за болниците в труднодостъпните региони?

- Има я, тя е глътка въздух за някои лечебни заведения, но е твърде недостатъчна за да могат болниците да съществуват. Доколкото знам, сумата за всички е 6 млн. лв. за тази година. Там, където се получава, има ефект от нея, но очевидно дългите години, в които общинските болници са били недофинансирани, са докарали нещата дотам, че те са натрупали значителен отрицателен резултат, който няма как да бъде преодолян с тези средства.

- Лимитите ли оказаха най-неблагоприятно влияние върху общинските болници, защото големите дългове се натрупаха последните две години при тях?

- Очевидно това има отражение, но не може да преценим доколко лимитите са оказали негативен ефект. Това, което имаме като информация е, че до 30% от задълженията биха се изплатили, ако надлимитната дейност се даде. Надлимитната дейност за лечебните заведения от нашето сдружение, които са ни подали информация, е около 6-7 млн. лв. 

Ще продължат да се създават болници, въпросът е да намерим баланса, как да съществуват с ресурса, който отделя обществото и да дават нужното качество

Не искаме някой да остава с погрешното впечатление, че настояваме общинските болници да са привилегировани. Ние искаме да ни се заплаща това, което изработваме и да се преразгледат стандартите, да се съобразят с действителните потребности, а не да служат за рестрикции.

Иначе, на фона на липсващата специализация това неминуемо означава, че част от общинските болници в следващите година-две ще преустановят своето съществуване.

- От години здравните власти предлагат част от тях да се преобразуват в заведения за долекуване или центрове с няколко стационарни легла, защо не става?

- Най-вероятно и това е вариант, но трябва да се обсъди, преформатирайки една болница в нещо друго, дали услугата за населението ще се запази на същото ниво. Дали спешна помощ, която в момента ползва като консултанти специалистите в болниците ще може да си ги осигури такива и по какъв механизъм. Дали населението, което е ползвало тази болница, ще има равноправен конституционен достъп до медицинска помощ, защото не е все едно и също болницата да ти е на 20 км. и 80 км. Това преструктуриране трябва да се прави не само върху анализ за материалната база и кадровите ресурси, но и за равнопоставеността до медицинската помощ на населението.

- С тази натовареност, която имат общинските болници в момента могат ли да гарантират качеството на услугите си?

- Когато те търси даден пациент и разчита на теб като специалист и лечебно заведение, значи нещата вървят. Освен това ние имаме редица институции, които следят за качеството на медицинската помощ, за наличността на персонала, квалификацията му. Всички институции в България са оторизирани да ни проверяват.

- Болниците са свръх концентрирани в някои региони, а броят им е голям за страната, какво е бъдещето?

- Мисля, че е малко преувеличено, че болниците са много. Като брой може би звучат много, но производствената единица в тях е леглото, а ние имаме 35 000 легла за активно лечение, което е съизмеримо с всички държави от нашия мащаб.

- Броят на леглата може да не е по-голям, но фрагментирането им в отделните болници води до своите усложнения заради нуждата от кадри и не само, това не е ли проблем?

- Да, но ние не можем да ги концентрираме изкуствено. Преди месец вървеше дебата за отказ от издаване на разрешение за нови болници и управляващите заявиха, че това не може да се случи, защото няма как да се лишат гражданите от свободна стопанска инициатива. В бъдеще ще продължат да се създават болници, както е било винаги след Освобождението през 1878 г. Има и такива, които преустановяват съществуването си. Въпросът е да намерим баланса, как да съществуват с ресурса, който отделя обществото и да му дават необходимото качество. Ние смятаме, че това става със създаването на нови клинично-терапевтични ръководства, промяна на стандартите, детайлно остойностяване на медицинската услуга. Когато имаме нормални цени, ще е ясно коя болница отговаря на критериите и може да работи с финансиращия орган, болниците, които не могат - няма да работят.

Без промени, част от общинските болници в следващите година-две ще преустановят своето съществуване

Там, където са обществено значими, ще се търси начин да съществуват – дали с допълнителна субсидия, дали по друг механизъм, ще се види. Но това, което липсва сега е реалната себестойност на медицинския продукт и оттук идва колизията.

- Вие правили ли сте остойностяване?

Ние имаме макросметки, които показват, че не е нужен по-голям ресурс за болнична помощ от този, който имаме в момента. Но ни е нужна помощ, за да извършим всички изчисления, трябва да се намесят икономисти, мениджъри, финансисти, с които не разполагаме. Ако се промени модела, със същите пари, ще се получи по-добър краен продукт. Проблемите са еднакви от години, но не намират решение, затова смятаме, че е нужен дебат по тези въпроси. Надяваме се той да се случи, но не сме много обнадеждени. Най-вероятно ще търсим контакт с лидерите на партиите, защото имаме експертен потенциал, но не и нужните лостове в една парламентарна държава, за да осъществим промени.


МС одобри отчетите на НЗОК

МС одобри отчетите на НЗОК

Единият е за изпълнението на бюджета, а другият за дейността на фонда за 2023 г.
И „Св. Наум

И „Св. Наум" остава със стария си шеф

Акад. Иван Миланов остава директор на лечебното заведение за още един мандат, показват резултатите от конкурса на МЗ
Лекар открива 50-тото НС

Лекар открива 50-тото НС

От партиите в него зависи дали най-накрая ще се сложи ред в сектора или властта ще продължи да толерира неоправданото изграждане на нови лечебни заведения и дейности

40% от българите с ИТМ над норма

40% от българите с ИТМ над норма

Близо 500 милиона лева здравни разходи генерират на бюджета заболяванията, свързани със затлъстяването
Още средства за кръвни центрове и психиатрии

Още средства за кръвни центрове и психиатрии

Те ще са за заплати, уверение за това са получили от синдикат „Защита" по време на срещата си със здравния министър д-р Галя Кондева, съобщи Красимир Митов
Занимават депутатите с бюджета на НЗОК

Занимават депутатите с бюджета на НЗОК

Проф. Момчил Мавров предлага две решения – механизъм за контрол на разходите, ако се налага и чрез намаляване на цените на КП, или актуализация на бюджета на фонда

Все повече легла в болниците

Все повече легла в болниците

През миналата година те са се увеличили с 1017, спрямо 2022 г., а сестрите у нас са намалели с 257 души до 28 570, показват данните на НСИ
Няма да се огънем за детската болница

Няма да се огънем за детската болница

ДАНС започна проверка на Обществения съвет на Националната детска болница по сигнал на "Търговска лига", а от частната "Мама и аз" призоваха властите той да бъде разпуснат. Има ли атака срещу детската болница, попитахме доц. Боряна Аврамова.
Здравната комисия остава без знакови имена от ПП

Здравната комисия остава без знакови имена от ПП

Заради изборните резултати в новия парламент не влизат доц. Васил Пандов, Росица Пандова и доц. Антон Тонев
Над 70 организации в подкрепа на детската болница

Над 70 организации в подкрепа на детската болница

Сплашването на Обществения съвет е недопустимо, казват те, успоредно с това продължават и словесните престрелки от страна на „Търговска лига"

1 2 3 4 5 ... 509 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия парламент в здравеопазването?

Юни 2024 Предишен Следващ