Законът за реекспорта тръгна

С 20 гласа „за" депутатите в парламентарната здравна комисия приеха промените на първо четене

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

С промените се дава възможност да се ограничи износът на медикаменти, ако те се окажат дефицитни за страната ни. За тази цел Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) ще поддържа регистър със застрашените продукти и ще мониторира наличността им. Освен това за срок от 4 месеца ще трябва да изгради електронна система, с която да прави това по-лесно и обективно.

Поздравяваме министерство на здравеопазването,

заяви проф. Георги Михайлов от БСП. Той допълни, че левицата има някои забележки, които се надява да бъдат взети предвид на второ четене. Сред тях е увеличаването на санкциите за нарушителите на правилата при реекспорта, какво и обмислянето на мерки за нелегалния износ. Предложенията на БСП за криминализиране на тази част от реекспорта бяха отхвърлени само преди седмица.

Ще подкрепим законопроекта и тук, и в зала, защото смятаме, че това е правилната посока, въпреки че преди няколко години ГЕРБ не ни подкрепи, когато внесохме почти същите текстове, каза и д-р Нигяр Джафер от ДПС. Тя припомни, че президентът Росен Плевнелиев тогава наложи вето на промените. 

"За" предложенията за по-голям контрол

над паралелния износ се обявиха и от гилдията.

Българският фармацевтичен съюз подкрепя законопроекта и е участвал в изготвянето му, имаме само три допълнения, които се надяваме да се вземат под внимание, каза проф. Илко Гетов, председател на съсловната организация.

,Подкрепяме текстовете, имаме само две предложения, заяви и Деян Денев, директор на АрФарм. Иновативните компании, чиито продукти на практика са най-честия обект на ппаралелен износ, настояват да се въведе изискване фармацевтите да пазят копие от рецептите известно време след продажбата на медикаментите. Така ще може да се повиши контрола и да се види дали има реален пациент срещу съответния медикамент или той е станал обект на нелегална търговия. Другото им условие е производителите да не се задължават да поддържат резерв от медикаменти, защото нямат такава възможност. Нецелесъобразно е, защото 50% от тях не търгуват с лекарствата тук, а ги предоставят веднага на търговците на едро, обясни Деян Денев.

Експертите обаче имат и известни съмнения

доколко реалистично е изпълнението на всички заложени мерки в проекта. Проф. Татяна Бенишева, председател на Българската асоциация за лекарствена информация например смята, че е възможно ИАЛ да не успее да създаде електронна платформа за 4 месеца. Същото опасение имат и от Инициативния комитет на магистър фармацевти. „Трябва да има тясна корелация между аптеки, НАП, НЗОК и Митниците, без това няма да могат да се засекат количествата и да се ограничи реекспорта. Ако ИАЛ успее да направи системата за 4 месеца, е добре, но междувременно какво ще се случи", попита Аделина Любенова.

Очаквано несъгласие с философията на законопроекта изразиха от асоциацията на паралелните търговци (БАРПТЛ).

Приветстваме въвеждането на по-високи санкции

за нарушителите, но законът може да не реши проблемите с липсите на медикаменти, за сметка на това ограничава свободното движение на стоки, обясни Боряна Маринкова, директор на БАРПТЛ. Според нея трябва да се създадат условия за осъществяване на спешни вътреобщностни доставки, когато има недостиг. Така ще се реши проблема, а лекарствата трябва съответно да излизат от забранителния списък за износ.

Въпреки че паралелните търговци смятат,

че промените ще ограничат свободното движение на стоки и на тази база могат да бъдат атакувани в съда, изпълнителните власти не са съгласни с тезата им. Този път дори министерството на икономиката е внесло положително становище за предложенията. И въпреки че промените в закона няма да са панацея за недостига на лекарства и свръхреекспорта у нас, те наистина ще бъдат малка крачка напред.