Късно се сетиха за проверки

Не съм доволна от реакцията на Министерството на здравеопазването, защото аргументацията, че е текла кореспонденция с болницата във Виена, не отговаря на истината. Разполагам с цялата документация на мъжа ми и с досието му в Комисията за лечение в чужбина (КЛЧ) и там такава кореспонденция няма. Ако дори приемем, че е вярно, не мога да се съглася с мотива, защото в правомощията на КЛЧ не се включва да преценява дали даден пациент е годен за трансплантация или какъв ще е изходът от операцията. Тя има само и единствено задължението да одобри или да откаже финансиране.

За мен този аргумент е съшит с бели конци, за пореден път.

Проф. Клепетко е докторът, с който се срещнахме през юни миналата година и с който аз влязох в контакт месец по-късно, след като разбрах, че той трябва да оперира мъжа ми. Видяхме се с него в България, той го прие като пациент и изпрати оферта, с която потвърди, че се заема с нашия случай. Именно с нея кандидатствахме за финансиране пред Комисията за лечение в чужбина. Затова отговорът му до Министерството на здравеопазването за мен е необясним. Допускам че, поради факта, че има много пациенти, му се смесва информацията. Освен това никой не е видял писмото, с което министерството е изпратило запитването. Считам, че отговорът му се определя от начина, по който му е зададен въпросът. Не знам какво и как са го питали, но причината съпругът ми да не стигне до трансплантация, е забавянето от страна на МЗ, а не отказ от болницата във Виена.
Когато отидохме на 20 декември, проф. Клепетко и целият му екип действително изразиха съмнения, че състоянието, в което се намира съпругът ми половин година по-късно, може да застраши изхода от трансплантацията. Но въпреки това, два дни по-късно по имейл потвърдиха, че ще го трансплантират при условие, че отслабне и стартира лечение на остеопорозата си. Имам имейл и кореспонденция с тях от 5 януари до смъртта на съпруга ми, в която те

поемат ангажимента да го включат в списъка на Евротрансплант

като крайно спешен. Вече бяха излезли кръвните резултати за съвместимост и целта беше веднага да започне да му се търси донор, за да се пристъпи към спешна трансплантация, ако имаме късмет. 
Няколко пъти се опитвах да се свържа с Министерството на здравеопазването и да си организирам среща, но това е невъзможно. Единствената ми комуникация е със секретарката на Комисията за лечение в чужбина, а тя не е експерт. Опитах се да присъствам на едно от заседанията, на които се разглеждаше случаят на съпруга ми, но не само не ме допуснаха, дори не получих отговор на молбата си. Тези хора не търсят комуникация. След като подадох жалба и им поставих ултиматум да платят до 5 октомври, защото иначе ще се свържа с медиите, след като заведох дело на 7 ноември, след като обявихме протест на 8 ноември, тогава подписахме договора и тогава ни одобриха. Отне им един месец да го приведат в действие.

Протестът ми е, че няма нито един срок, който да са спазили

Няма едно правилно извършено действие от тяхна страна в срок и по закон.

Не знам какъв ще бъде резултатът от назначената проверка в Комисията за лечение в чужбина, но за мен късно се сетиха да се проверяват. Надявам се да има наказани и да има някаква справедливост.

Категорично няма да оставя случая така. На делото ще му дам, колкото време е необходимо – да съм жива и здрава. Ще посветя цялата си енергия, сили, гняв и болка и ще го доведа до край. Ако не в България, то в Страсбург.

 

Няма да им дам възможност да потулят случая

 

Планирам следващи действия, но ще ги запазя в тайна, за да не са подготвени за тях.

Това, което беше редно да се случи в тази ситуация, беше някой да поднесе публични съболезнования, извинения и съжаления. Да кажат, че разбират какво са причинили, довеждайки до смърт съпруга ми със своите действия или бездействия. Досега обаче не съм чула подобно нещо от никого.