Налага се нов мироглед за човека и смисъла на живота

Демагогия е да се поставя дискусията за насилието и джендър-концепцията за пола на една плоскост, казва отец Стоян Бербатов

Мая
Ковачева
kovachevamaya@yahoo.com

- Отец Бербатов, темата за Истанбулската конвенция се дискутира надълго и нашироко през последните седмици. Какво е вашето мнение?

- Изказаха се много мнения по темата, различни и противопоставящи се позиции. Най-важното, според мен, което трябва да се каже, бе оповестено в Становището на Светия Синод по този проблем, както и в някои от добилите популярност статии в електронните медии. Те изясниха в дълбочина какъв всъщност е проблемът от богословска и от социо-философска гледна точка по отношение на Истанбулската конвенция.
За нас въпросът не е дали да се приеме закон против домашното насилие. Това не подлежи на съмнение. Проблемът е, че покрай тези общоразбираеми, задължителни и необходими мерки срещу насилието, се вмъкват понятия и идеи, които от една страна са трудно разбираеми за обикновения човек, а от друга са недоизказани. Чрез някои текстове се въвеждат термини и понятия, които в последствие биха могли да се превърнат в удобен параван за насаждането на една идеология и тенденция в живота ни, която е в противоречие с всички нормални модели на човешко поведение и традиционни ценности.

- За неправилен превод или недочитане на конвенцията говорим?

- Въпросът не е лингвистичен или правен, ясно е, че всички сме против насилието в каквато и да е форма. Ние не сме за това да се разпространява и толерира насилието над жени. Ние не подкрепяме някакви житейски, обществени и социални практики, характерни за места по света, с които нашата култура няма нищо общо. Не това е проблемът.

Демагогия е да се поставят дискусията за насилието и джендър-концепцията за пола на една и съща плоскост. Въпросът е антропологичен, отнася се за това през какъв фокус се гледа на човека и дали спорните членове от Конвенцията не дехуманизират човека, превръщайки го от Божие творение в самодостатъчен и овластен да се „самоидентифицира", дори против природата си, социален конструкт. Няма съмнение, че ни се налага нов мироглед по отношение на най-важните въпроси – какво е човекът и какъв е смисълът на неговия живот. Нашето съществуване не се ограничава в това да се превъплъщаваме в една или друга социална роля. Нашият живот се основава на установени традиционни схващания за смисли, норми и ценности, на изградени поведенчески модели. По никакъв начин не може да се каже, че условията са се променили до такава степен, че трябва да променим и нашето разбиране за предназначението на човека в този свят. Ние можем и сме призвани да надграждаме и усъвършенстваме социо-културната среда. В никакъв случай обаче не можем да приемем една изкуствено създадена проблематика да дискриминира човешката съвест. Тук е разковничето. Ако трябва да има дебат, то той да е в тази плоскост.
- Смятате ли, че ставаме бездуховно общество?

- Неетично е според мен да се поставят подобни диагнози. Не можем да кажем колко хора са духовни и бездуховни, а най-малкото някой може да определи себе си в една от тези категории.
Днешният свят се движи подтикван от различни обществено-социални, философски, политически процеси, някои от които по един или друг начин се опитват да отрекат досегашното развитие на света, да му дадат нова посока. Стана съвсем ясно, че езикът на тази Конвенция е езикът на т.нар. постмодернизъм. Деструктивен език, който разрушава всичко традиционно, всичко свято, всичко нормално, всичко логично. Език, който се опитва с новоизмислени думи, термини, неологизми да ни накара да възприемаме нещата от света по друг начин. Съвсем различен от начина на мислене, който ни е завещан от класическата философия, богословието и историята. Това е проблемът. Спорните текстове на Конвенцията се включват в процес на разруха, на деструкция на всичко, което човечеството досега е изповядвало. Не случайно всички религиозни изповедания са против конвенцията.
Учудващо е по какъв начин се дискутира конвенцията от тези, които я защитават без да искат да влязат в този нормален дебат върху езика, върху смисъла, върху философията на текстовете.
Говори се също така, че противниците на конвенцията са противници на Европа и европейските ценности. Не, ние сме именно тези, които искаме да върнем духа на Европа, защото Европа го е загубила, неглижирайки такива огромни проблеми. Слава на Бога, че нашето общество намери в себе си тези изстинали интуиции за добро, за човечност, за предназначение на човека. Тази Конвенция провокира нашето общество да покаже наяве тези свои позабравени позиции и идеи и може би критерий за неговата духовност е ангажираността му да ги защитава.

- Но все пак светът се развива. Смятате ли, че един ден дали под натиск, дали по собствено желание ще приемем гей браковете?

- Доколко съм запознат съществуват два вида право – традиционно и конституционно. Традиционното право променя законите тогава, когато живият живот го налага, тогава когато вече има нови форми на функциониране на обществото. Конституционното право приема закони, които сякаш изпреварват събитията. И тази Конвенция прави точно това - иска да ни каже, че в бъдеще нещо може да се случи. Защо трябва предварително да се узаконяваме нещо, което някъде било факт? И защо и тук трябва да се случи. Нашето общество се изправи срещу това предварително да ни се налагат закони, за които няма консенсус.

По отношение на гей браковете - ние сме християни. Библията е това, което формира нашата идентичност, формира ни като личности. Можем ли да кажем, че Христос и апостолите не са имали пророчески дух и не са видели „развитието на обществото", та сега се налага да променяме евангелската истина? Винаги във всяко едно време тази форма на съжителство е била в противоречие на Божествените норми, най-общо казано. Защото човечеството никога, в нито една култура и традиция не е възприемала това за нормално. Фактът, че има гласност по тези въпроси, че се говори за тях, че обществото като цяло е толерантно към присъствието на тази „другост" около нас, по никакъв начин не означава, че трябва да променим нашето традиционно усещане за етиката на общностното живеене.
Има и един друг аспект на целия този дебат и това е проблемът за правата на човека. Духът на конвенцията е насочен към защитата на едни въображаеми права на несъществуващи малцинства. Много лукаво несъстоятелната и в същността си обществено деструктивна „джендър" проблематика се пришива към казуса за насилието над жени. Това е част от този истеричен процес за преформатиране на концепцията за правата на човека – от защита на природните, социални и политически права фокусът се измества към протекция на всевъзможни самообявили се за потиснати „малцинства" . Осъществява се своеобразен терор върху правата на мнозинството самостоятелно да определя дневния ред на своето съществуване, въвежда се агресивна диктатура на малцинствата.

Спорните текстове в Конвенцията извадиха на бял свят много проблеми и е хубаво, че те предизвикват всеки един от нас да заеме позиция. Тук не може да си бездушен (равнодушен), или както казва Евангелието – топлохладен. Тук или имаш позиция, или нямаш. Или искаш един проблем да се разбере и разтълкува в дълбочина, или чакаш бурята да отмине, да се снишиш и да останеш незасегнат. Има много хора, които до момента не изказват своята позиция и в обществото се задава въпроса защо видни интелектуалци, хора на духа, на изкуството, на културата, на вярата, нямат позиция по този въпрос. Това е много тревожно.

- Какво мислите за призива да се отправят молитви срещу приемането на Истанбулската конвенция?

- Църквата призовава народа към всеобщи молитви, когато сме изправени пред огромни опасности – епидемия, война, пожари. Препоръките на Светия синод по повод Конвенцията са естествени, ако приемем, че нейното влияние, нейната негативна тежест са съизмерими и представляват такава заплаха. Ние трябва да реагираме в духа на времето. В нашите богослужебни книги няма „молитва против конвенция", но църквата винаги е проявявала съобразителност и в духа на времето извършва едно или друго молитвено действие, за да е в полза на вярващите. В началото се учудих на този призив, но като се замислим по-дълбоко, подобно начинание има своите основания да се направи.

Чрез молитвите ние показваме позиция, проявяваме дълбоката си вяра, че без Божията воля нищо не се случва в този свят. Църквата реагира умно и бащински. Този призив показва, че в Светия синод има усещане за духа на времето.

- Църквата получи много обвинения, че се меси в работата на държавата. Къде е границата?

- Ако става въпрос за отношението на Църквата към Конвенцията, то трябва да обвиним всички - и мюфтийството, и Католическата Църква, и протестантските деноминации, че се месят в работата на държавата. Нашата държава е светска, има строго разделение на властите и Църквата по Конституция няма никакво право, нито задължение да се бърка в държавните дела. Но никой не може да ѝ отнеме правото да има отношение по един или друг въпрос. Една критична позиция по даден проблем не означава намеса в работата на държавата. Както примерно настояването на нашия висш клир да се въведе вероучение в училищата не е намеса в работата на държавата, а пастирска грижа за младите хора. Също така и държавата, въпреки че е е отделена от църквата, често е е съпричастна към обществените прояви на църковно живеене. Няма нищо лошо в това да има синхрон на една по-друго ниво, хората да обменят свои мисли, идеи и да си сътрудничат, да си помагат. Църквата не се бърка в държавните дела, защото знае, че това може да бъде пагубно за нея. Църквата е тук, за да спасява хората от греха и смъртта и да ги насочва към осмисляне на живота си. В този контекст, когато говорим за Конвенцията, трябва още веднъж да кажем, че не сме съгласни по този начин да се интерпретират едни или други състояния и дадености на човека, на неговия дух, душа и тяло. Не приемаме човешката личност по този грозен начин да се замества от социален конструкт.