Български лекари част от световно проучване

Изследването е ръководено от проф. д-р Алисън Холидей от Оксфордския университет и президент на Европейското дружество по съдова хирургия. Екипът от български специалисти, водени от проф. д-р Веселин Петров, ръководител на клиниката по съдова хирургия, д-р Чавдар Бъчваров и проф. д-р Силва Андонова, национален консултант по интервенционална неврология,

прилагат високоспециализирания метод

при пациенти със стеноза на каротидната артерия, който предотвратява бъдещи смъртоносни и инвалидизиращи инсулти. Първият етап на проучването ACST 1

 

доказа, че каротидната операция (carotid endarterectomy - СЕА) е по-ефективна

 

и осигурява по-голяма продължителност на живот в сравнение с най-доброто медикаментозно лечение. Резултатите бяха публикувани в списанието Lancet, което е с втори най-голям импакт фактор в света – 56. Проф. Петров е цитиран в списанието участник от България. Научното проучване ACST 2 има за цел да съпостави оперативното лечение СЕА със стентирането на каротидните артерии, като резултатите отново се публикуват в престижно списание, а от тях се формират световните гайдлайни за поведение при тази патология. Участниците от България проф. д-р Веселин Петров и д-р Чавдар Бъчваров бяха представени на първа страница на официалния сайт на проучването като специалисти, постигнали много високи научни резултати до момента.

 

„Целта на каротидната операция е да се предотвратят неблагоприятните последствия

 

от стеноза на каротидната артерия поради атеросклеротична болест, т.е. исхемичен инсулт. Както при всяка профилактична интервенция, се изисква внимателна оценка на относителните ползи и рискове от процедурата при всеки пациент индивидуално. Ние в УМБАЛ „Св. Марина" във Варна успешно прилагаме за овладяване на каротидните стенози и

 

нова процедура, наречена перкутанна транслуменална ангиопластика (ПТА)

 

и стентиране", коментира проф. Веселин Петров. При стеноза на каротидната артерия се появяват плаки по вътрешната повърхност на артериите (лумен), като ги стеснява или свива. Парчета от плаката могат да емболизират дистално и да причинят смърт на мозъчната тъкан. Понякога плаката причинява първични симптоми, които са временни или преходни инсулти, известни като преходна исхемична атаки (ПИА, ТИА). По дефиниция преходните исхемични атаки са с продължителност по-малко от 24 часа, а ако са по-дълги – те стават малки или големи инсулти.