Лице

Раждането е най-великото тайнство

26-01-2018 07:46
Лиляна
Ламбева
l_lambeva@abv.bg
Раждането е най-великото тайнствоАкушерката Мая Бонева е превърнала двора си във вълшебна градина, чието вдъхновение пренася и в ежедневието

В делник или празник хората, които помагат на лекарите да вършат работата си добре остават на втори на план. Без тях обаче не може да премине нито една операция, нито едно раждане. Затова решихме да ви ги представим. Какво е да дадеш път на новия живот, за да дойде на бял свят, кое е хубавото и лошото в ежедневието на акушерката, как си избрал тази професия, разказва Мая Бонева. Тя е главна акушерка в столичната АГ болница „Св. София".

„Да си акушерка не е просто професия. Да си акушерка е призвание. Това е привилегията да посрещаш новия живот, да чуеш пръв гласа на бебето, да видиш благодарните очи на майката. Не всеки може да отдаде себе си на грижата за другия. На грижата за двама едновременно. Ние го правим всеки ден!" Така Мая Бонева, главна акушерка в столичната АГ болница „Св. София" обяснява изборът си на професия. Според нея са необходими специални качества, за да можеш да практикуваш. Изисква се благородство, всеотдайност и огромно сърце. Нужно е отговорно отношение към хората. Човек трябва да е готов непрекъснато да учи и да се усъвършенства. Да е психически и физически устойчив, защото работата е свързана с много трудности и нощни дежурства - просто бебетата се раждат по всяко време. Има тежки ситуации и тогава трябва да си изключително концентриран. Случайно попаднал човек, професията го изхвърля, категорична е Мая. Допълва, че когато си главна акушерка, отговорностите са много повече, като на първо място са дейността на специалистите по здравни грижи и помощния персонал по отношение на грижите за пациентите. Част от задълженията на главната акушерка е и обучението на младите колеги, тъй като болницата е база на МУ – ФОЗ. Въпреки това, обичаш ли професията си, нищо не ти пречи.

„Денят минава динамично, защото болницата работи 24 часа

в денонощието. Просто ражданията не могат да се планират. Болницата за мен е като един жив организъм. Тук непрекъснато кипи живот. Във всеки момент се случва нещо, но най-важното, разбира се, е раждането на малкия човек", усмихва се акушерката.

Разказва, че мечтаела да стане лекар, но не я приели в Медицинския университет и за да работи в същата среда, решила да се насочи към акушерството. „Когато започна обучението, когато влязох за първи път в родилна зала, просто си дадох сметка, че тук е моето място", откровена е г-жа Бонева. И така вече 35 години. Работи първо в Майчин дом, след това продължава в „Св. София". Целият й трудов стаж минава в родилна и операционна зала – в интензивните сектори, където е най-трудно и най-отговорно.

„Преди години „бабата", която е помагала на родилките, е била една от най-уважаваните жени в селото. Сега, като че ли по-малко внимание се обръща на акушерките. Често ме питат, какво точно правим? Акушерката е професионалист, компетентен както да извършва редица манипулации, така и да отнема част от притесненията, страха, болката и недоверието на бъдещата майка.

Това е човекът, на който жената разчита

Раждането не е нещо, което се случва за миг. То е процес, през който трябва някой да хване ръката на родилката, да я успокои, да й каже добра дума, да й даде вяра, че всичко ще мине добре. Самото присъствие внушава спокойствие", обяснява Мая. Според нея акушерките искат просто да им се даде възможност да вършат това, за което са учили. Винаги до родилката е имало жена, която да й помага в този момент.

Единственото, което й тежи, е че трудът на акушерката е недооценен. Затова и млади хора не проявяват желание към тази специалност, а тя е жизненоважна. „Това е много сериозен, обществено значим проблем, защото ние вече сме твърде малко. Акушерките са изчезващ вид", притеснява се Мая Бонева. Казва, че професията е изправена пред редица проблеми, а от решаването им зависи бъдещето й. Затова по повод Деня на родилната помощ - 21 януари от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и Алианса на българските акушерки предупредиха, че ако не се вземат спешни мерки, ще се стигне до сериозен недостиг на специалисти по здравни грижи. „Застаряването на акушерките и липсата на свежи попълнения увеличават обема на работа и нарушават баланса на труд и почивка. В същото време ниските възнаграждения принуждават колегите да работят на две-три места, а това води до преумора, до изпепеляване", споделя Мая.

Въпреки това е категорична -

трудно е, но пък е хубаво, когато резултатът е добър 

Тогава идва и удовлетворението. „Преди десетина дни моя близка роди. След това, когато видях как е прегърнала бебенцето си, как му се радва и целува ръчичките му и как за нея целият свят е съсредоточен в това малко същество, разбрах, че не мога да напусна никога тази професия. Защото ние всеки път съпреживяваме, заедно с майката. Няма как човек да опише с думи каква буря от емоции, каква радост е, когато се роди дете", убедена е акушерката. И допълва, че тя също обича да гушка новородените бебета. За нея те са най-специалните пациенти.

Обяснява, че са доста факторите, които демотивират акушерките. На първо място е ниското заплащане, заради което младите хора отиват там, където се получават по-високи възнаграждения. Други пък записват специалността само защото знаят, че тя им отваря пътя към чужбина. Там, дори да работят като болногледачки, ще взимат много повече. Мая също се е изкушила преди години да замине, но докато подготвяла документите, минало доста време и се отказала. Днес не съжалява.

„Точно тогава дойдоха внуците и се радвам,

че не пропуснах тези важни моменти в живота на моите деца. Имам четири прекрасни внука и се надявам някой от тях да последва моя път и да избере професията на акушерката. Разбира се, при други условия", смее се тя. Защото, според нея, е крайно време да се повиши социалният статус на професията. „За да стане това, на организациите, които ни представляват, предстои да извървят доста дълг път.

Иначе само ще си приказваме около Бабинден, но нищо няма да се промени. А скоро няма да има кой да помага на родилките", казва главната акушерка на болница „Св. София".Категорична е, че бъдещите майки не трябва да се доверяват на интернет или на неквалифицирани хора, защото непрофесионалните съвети могат да навредят на родилките. Да ги наплашат или пък да ги убедят да раждат вкъщи – тенденция, която се забелязва напоследък и която крие много рискове. „Мисията на акушерката е да бъде до родилката в грижите за нея и за бебето, казва Мая и допълва, че в никакъв случай не става въпрос за изземване на лекарските задължения. „Ние сме един екип и работим заедно, в името на живота", категорична е тя.

Мая споделя, че е доста ангажиран човек, но намира време и за почивка. Най-добре се чувства, когато се занимава с градинарство. Има малка вила в с. Борика, близо до Ихтиман и там е превърнала двора в цветно царство. Обича да слуша музика, да чете книги, да се занимава с внуците. Защото децата са всичко. Те осмислят живота. Затова на Бабинден е пожелала на колежките си да са здрави, позитивни, да продължават да работят с хъс и да има много бебета. За да я има и България.



Липсва ни връзката с родилките

Липсва ни връзката с родилките

Какви са проблемите на кушерките, защо нямат решение, как преминава деня им, броени часове преди Бабинден, попитахме една от тях - Гергана Велева. 

Фармацията като призвание

Фармацията като призвание

Най-важното лекарство е любовта и милосърдието, смята Надя Хаджиева

Една осъществена мечта

Една осъществена мечта

Пациентът не бива да става роб на диабета, казва проф. Цветалина Танкова
Да „опитомиш” диабета

Да „опитомиш” диабета

Хормоните движат света, убедена е ендокринологът проф. Ивона Даскалова
С ритъма на диабета

С ритъма на диабета

Работата ми е много, но е изключително смислена, казва проф. Мария Орбецова
Състраданието лекува диабета

Състраданието лекува диабета

Имаме всички медикаменти, но губим връзката си с пациентите, казва проф. Жулиета Геренова
В лабиринта на правилната диагноза

В лабиринта на правилната диагноза

Ендокринологията е като едно търсене, като разследване в медицината, казва д-р Наталия Темелкова
Посветена на децата с диабет

Посветена на децата с диабет

Те не лъжат, затова да работиш за тях е удоволствие, казва доц. Радка Савова

Диабетът се лекува със сърце

Диабетът се лекува със сърце

Терапията не е само медикаменти за контрол на кръвната захар, нужен е индивидуален подход, казва доц. Живка Бонева
Диабетът като учител за живота

Диабетът като учител за живота

В момента, в който задраскаме думата „страх", всичко се подрежда, казва майката на малкия Денис
1 2 3 4 5 ... 8 »

 

 

ОНКОЛОГИЯ

ИН ВИТРО

НЕВРОЛОГИЯ

КАРДИОЛОГИЯ

 

Кои са болниците, където може да намерите помощ в случай на нужда, може да научите тук. 

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Ще бъде ли спасена Националната кардиологична болница?

Февруари 2018