Няма да има кой да работи в болниците

Един от най-големите проблеми в системата е финансирането й, казва проф. Татяна Червенякова

- Проф. Червенякова, кои инфекциозни болести са сериозна заплаха към момента за България?

- Заплаха звучи твърде сериозно. Инфекциозните болести имат цикличност с различни заболявания в различните месеци на годината. Към настоящия момент пациентите, които посещават амбулаторния кабинет или се хоспитализират, са предимно с грип. Едно от усложненията в хода на грипа е мозъчен адем, енцефалит. Т.е. засяга се централната нервна система. Доброто е, че тези усложнения са редки - под 1-1.5%, но независимо от това, имаме такива пациенти. Циркулиращите в момента вируси не са от пандемичен тип и не биха предизвикали сериозна и висока заболяемост.

В болницата ни имаме в момента и доста случаи с варицела. Преди седмица дори се бяхме притеснили, защото в един от бежанските лагери имаше варицела, но случаите, които приехме, останаха само три и очевидно взетите мерки са ограничили тази въздушно-капкова инфекция.

Към момента не виждам особен риск от нови вируси, както беше Зика, например. В момента това, което държи нащрек инфекционисти и епидемиолози е появата на морбили в Гърция. Но ние имаме опит с морбилната епидемия от преди няколко години, с възникналите през 2017 г. огнища в Северна и Южна България. Това са "внесени" инфекции - в Европа има и варицела, и морбили, а възможността хората по-често да пътуват винаги носи риск за една здравна система от зараза от инфекциозни заболявания, защото те се предават по въздушно-капков път. Но когато една система е добре организирана и работеща и когато обхватът на ваксинираните е висок, както например у нас, за морбили е 95%, това е добра защита за населението, защото ограничава заразата. И дори да бъде внесена някоя инфекция, тя ще бъде ограничена до единични случаи. Така че винаги има риск от повишена заболяемост и от епидемии, но синхронът между всички специалисти, РЗИ-тата, епидемиолозите би трябвало да ограничи случаите.

- Какво е нивото на профилактика у нас?

- Държавата е разписала много добър имунизационен колендар. От личен опит ще кажа, че съм проследила имунизационните календари в Англия и някои други европейски страни и мога да кажа, че българският е един от най-добрите. Още повече, че продължават дискусиите за неговото разширяване. За мен е много голям успех въвеждането през 1992 г. на ваксината против хепатит Б. През всичките тези години виждам как това заболяване рязко намаля - то бе с изключително висок леталитет в детска възраст - до 50%.

Сега се обсъжда въвеждането на ваксинация и профирлактика срещу варицела. Най-вероятно това ще стане от 2019 г. Наистина има повишена заболяемост от варицела. Това заболяване протича много тежко при хора над 18 г. Безспорно има усложнения и в детска възраст, но те имат благоприятен ход. Но вероятността родителите да се заразят от децата си и да заболеят тежко от първична вирусна пневмония, менингит, менинго-енцефалит не е малка, а някои може да имат и летален край, ако не е започнато своевременно противовирусно лечение.

България бележи успех с ранното въвеждане на някои ваксини. Друг е въпросът как се изпълняват. Неведнъж сме дискутирали защо все пак остават неимунизирани контингенти. Но това са въпроси, които касаят икономическо състояние, отдалеченост на насереното място. Има цели райони, в които майките казват: "Трябват ми 5-10 или 20 лева за пътуване до града, за да бъде ваксинирано детето". В рискови ситуации медицински екипи отиват на място и извършват ваксинациите, за да бъдат потушени огнищата, които биха били източник на зараза.

- А антиваксиналните движения?

- Те наистина са интересен феномен. Често дори в едно семейство вижданията са различни. Например брат и сестра - той имунизира децата си, тя не имунизира своите. Но факт е, че медицинската наука няма друго решение на проблема с инфекциодните заболявания. Ще дам пример с дифтерията и тетануса: ако децата не са ваксинирани, би станало страшно. Една ваксина дори да даде странични реакции (аз досега усложнения от ваксина не съм виждала) като повишена температура, зачервяване, някои симптами на заболяването, но в лека форма, защото се дава убит ваксинален щам, чиито белтъци трябва да изработят антитела. Много мнения съм чувала, но в крайна сметка се питам какво аз бих направила на моите деца, след като знам какви са последиците и усложненията от инфекциозните болести, след като знам какви са рисковете от една ваксина.

- И какво бихте направила Вие?

- Не бих си позволила при наличие на ваксина, да не ваксинирам децата и внуците си. Тези деца ще пътуват и не бива да бъдат подложени на риск от зарази. В чужбина не приемат в училищата и университетите си хора, които могат да бъдат рискови за разпространение на заболяване. За мен неваксинирането при наличието на ваксини е неграмотност. Това е най-страшното.

- Вътреболничните инфекции в България имат ли широко разпространение?

- Не бих казала, но по принцип са факт, документират се. Контролът у нас е сериозен. В нашата болница са в рамките на приетите за Европа норми, но и болничният престой тук е кратък, тъй като заболяванията са остри, няма хирургични манипулации. Към настоящия момент вътреболничните инфекции не са съществен проблем за инфекциозните заболявания.

- Защо никой не строи частни инфекциозни болници или не разкриват инфекциозни отделения?

- Много е скъпо и трудно и не са икономически изгодни при системата с търговски дружества. Както казах, при инфекциозните болести има цикличност и периоди на повишена или на по-ниска заболяемост. Тази инфекциозна болница е достатъчна, за да обслужва региона на София и Западна България. Може да се помисли, а и такива разговори са водени, да се обедини Инфекциозна болница с инфекциозното отделение на "Св. Анна" и когато нашият основен централен корпус бъде готов, да бъдат на едно място, защото важни са не само сградният фонд и оборудването, но и кадрите и най-вече тяхното обучение.

- В специалността ви има ли проблем с кадрите?

-Инфекционистите са може би най-ниско платените. В нашата болница средната заплата на лекар е 900 лв. Те трябва да бъдат мотивирани. Не е възможно само по клинични пътеки, които са и нископлатени, да бъде осигурено заплащането на труда плюс разходите на едно лечебно заведение. Инфекциозна болница е от изключителна важност в опазването на общественото здраве. Хората трябва да бъдат ценени за това, което могат и да им се дава възможност да се развиват.

- Имате ли млади колеги?

- Имаме и ще пуснем още специализантски места. Но моето мнение е, че един лекар се изгражда за много години. За да бъде работещ инфекционист, необходими са поне 10 години работа и обучение. Защото част от инфекциозните заболявания като ботулизъм, тетанус, бруцелоза и др. не се виждат толкова често. Затова е необходимо време, за да може младият човек да види всичко от инфекциозната патология и да се научи.

Не е на необходимото ниво познаването на инфекциозната патология от общопрактикуващите лекари. Колкото и обучителни курсове да провеждаме, хората са ограничени във времето, ограничени са и финансово. Кадровият проблем е сериозен изобщо по отношение на медицинските специалисти у нас. Вече всички говорят за това, но нищо не се променя. Няма политика по този въпрос. Чувам, че лечебни заведения „внасят" медицински сестри от Украйна и други страни, но това не е политика. Утре ще има болници, ще има най-модерно оборудване в тях, но няма да има медицински специалисти, които да работят. Младите трябва да бъдат мотивирани, иначе чужбина ги грабва.

- Какво липсва?

- Ръководства за поведение. Дали ще ги наречем методически рекомендации, както се наричаха в миналото, или гайдлайн, или препоръки за лечение, лечението трябва да се води по тях - стъпка по стъпка, по разписани правила. Например на времето за лечението на гноен менингит се започваше с тройна комбинация докато се изолира причинителят и на втория-третия ден лечението се коригира в зависимост от причинителя. Сега невролозите лекуват по един начин, инфекционистите – по друг. Няма цялостни правила при лечението на инфекциозните болести, независимо че има клинични пътеки, които донякъде заместват правилата, но не следват реалността. Например в клиничната пътека за грип пише, че трябва да се дава на пациента противовирусен препарат, но как да му го дадем, след като пациентът е постъпил в болница на 8-ия ден от грипа, а препаратът трябва да се взема до 36-ия час от първите прояви на болестта? В този случай няма ефект от препарата, няма смисъл да се товари организмът на болния, да не говорим и за финансовата страна, защото става въпрос за скъп препарат.

Медицинските стандарти остаряват във времето. Нашият например е от преди 7-8 години и вече са настъпили много промени. Тази бавна актуализация води до противоречия на написаното с действителността. Не бива да има месечни лимити да инфекциозните заболявания, а ако има, нека да са годишни. Нали наредбите и законите са, за да отговарят на реалния живот? Не е виновен един или друг, цялата ни здравна система боледува. Необходима е сериозна промяна със стабилен политически гръб. Контролът върху парите и изпълнението на клиничната дейност е строг и се осъществява от доста институции, но техният контрол е документен. Едно е да се проверяват документи, съвсем друго е с дни лекарят да е до леглото на болния и да преценява дали в даден момент да го консултира с един или друг специалист.

- Има ли нужда от промени във финансирането на системата?

- Това е един от недостатъците на системата ни. И конкретно на инфекциозните болести. Утре ще останем без кадри. И не само в нашата специалност. Проблем е и нееднаквото заплащане на специалисти в различните области. Болезнен е и моделът на търговски дружества. Убедена съм, че всички – от работещия лекар до министърана здравеопазването, знаят проблемите, но няма промяна, а са необходими радикални мерки. Едно добра здравна система иска време, тя се основава на опита на поколения. И още нещо: когато толкова често се сменят министри и екипите им, трудно е да се води диалог, не може да се прави политика.

- Как са поставени в чужбина колегите ви инфеционисти?

- В Америка, в Англия това са мниго добре платени специалисти. Но там инфекционистът има други функции. Например определя антибиотичната политика в лечебното заведение съвместно с микробиолога и възоснова на изработения план се избягва антбиотичната резистентност.

Много е трудна консултативната помощ по отношение на пациентите с придобина имунна недостатъчност поради неразбиране от колегите извън нашата специалност. Нещата се променят много динамично по отношение и на диагностиката, и на лечението на това заболяване. Затова Българското дружество по инфекциозни болести реши да проведе обучителен курс за медицински специалисти по проблемите на ХИВ и СПИН. Това е възможност да се видим с колеги от хемодиалзните центрове, колеги по вътрешни болести, хирурзи и др. и да им разкажем до къде е стигнала медицината по отношение на това заболяване. А и останах с впечатление, че колегите са искали, имали са нужда точно от такава информация, която ще им бъде дадена от вирусолог, клиницист, епидемиолог. Независимо от недостатъците на системата, не мога да не призная, че лечението у нас е много добро ниво. Например лечението на хепатит Ц. Огромният напредък в лечението СПИН.