Меню
Фактите

Комплексното онколечение остава мит

22-01-2018 08:37
Едва 25% от центровете осигуряват всички медицински дейности за хората с туморни заболяванияКомплексното онколечение остава мит
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com
Комплексното лечение на онкологичните заболяване е задължително, за да има нужния ефект. У нас обаче, въпреки нарастващия брой на центровете, където се извършва, то остава мит.

Едва 25% от всички болници и диспансери, където се лекуват пациентите с туморни заболявания, предоставят пълна гама от медицинските дейности. Това показват данните на здравната каса за 12 месеца – декември 2016 г. до декември 2017 г., в отговор на въпрос на clinica.bg. Общо 40 са били болниците и диспансерите, в които са се лекували пациентите през миналата година у нас. Едва в единайсет от тях се извършват и четирите дейности по лечението на онкологичните заболявания – химиотерапия, лъчелечение, диспансерно наблюдение и палиативни грижи. Tочно проследяването на пациентите обаче е изключително важно след приключване на активното им лечение.


В България съпоставката между различните дейности

говори за пълна липса на адекватно наблюдение. През 2017 г. пациентите на химиотерапия са били 31 878. В същото време броят на диспансерните прегледи, които са извършени на хора с онкологични заболявания в страната, са едва 11 005. Въпреки че лечебните заведения, където се извършва химиотерапия са 40, тези, в които се правят диспансерни прегледи са 30. Реално обаче бройката е по-малка, защото в 12 от тях за цяла година са извършени по-малко от стотина прегледи. По закон клиниките, които извършват активно лечение на пациенти с онкологични заболявания, са длъжни, ако не предоставят сами дадена услуга, да сключат договор за осъществяването й с друго лечебно заведение. Цифрите обаче недвусмислено говорят, че има проблем осигуряването на комплексното лечение по този начин.

Още по-малък е броят на болниците, които осигуряват възможност за палиативни грижи за пациентите им, чието състояние се е влошило. Онкоклиниките с договор с касата по тази пътека са 20, а броят на пациентите, които са преминали по нея 2181.


Причината, поради която лечебните заведения

не желаят да сключват договор с касата по двете дейности е липсата на голяма печалба за тях. Цената на амбулаторната процедура за диспансеризация при онкологични заболявания е 130 лв. За пациент с нужда от палиативни грижи пък касата дава по 51 лв. на ден. Според клиниките обаче тази сума не може да покрие разходите им, затова и до ден днешен те не искат да се занимават с хора в подобно положение. Безспорно повечето пътеки за активно лечение са с доста по-високи цени – за лъчелечение касата дава от 5.4 хил. лв. или 3.7 хил. за 20 процедури, до 1850 лв. за три дни престой, цената за брахитерапия пък е 1100 лв. Цената на пътеката за лекарствено лечение е 470 лв., а на амбулаторната процедура - 150 лв. Още по-големи са самите разходи за медикаменти, които плаща касата. През миналата година те достигнаха 327.6 млн. лв.

Доколко обаче са били максимално оправдани,

след като няма кой дори да проследи ефекта от лечението в дългосрочен план върху пациентите, е съвсем друг въпрос. Добрата новина е, че след години борба имаме 21 онкологични центъра, където се провежда лъчелечение и пациентите няма нужда да чакат за него. През миналата година през тях са минали 15 601 души.

Тази година текат нови преговори за рамков договор, в който ще се заложат условията и цените, по които лекарите ще работят. Дано в тях да има промени, които да помогнат на пациентите с онкологични заболявания да получат комплексното лечение, от което се нуждаят. Нищо, че годините досега ни опровергават.

Къде, какво лечение предоставят онкоклиниките, вижте тук.


МС одобри отчетите на НЗОК

МС одобри отчетите на НЗОК

Единият е за изпълнението на бюджета, а другият за дейността на фонда за 2023 г.
И „Св. Наум

И „Св. Наум" остава със стария си шеф

Акад. Иван Миланов остава директор на лечебното заведение за още един мандат, показват резултатите от конкурса на МЗ
Лекар открива 50-тото НС

Лекар открива 50-тото НС

От партиите в него зависи дали най-накрая ще се сложи ред в сектора или властта ще продължи да толерира неоправданото изграждане на нови лечебни заведения и дейности

40% от българите с ИТМ над норма

40% от българите с ИТМ над норма

Близо 500 милиона лева здравни разходи генерират на бюджета заболяванията, свързани със затлъстяването
Още средства за кръвни центрове и психиатрии

Още средства за кръвни центрове и психиатрии

Те ще са за заплати, уверение за това са получили от синдикат „Защита" по време на срещата си със здравния министър д-р Галя Кондева, съобщи Красимир Митов
Занимават депутатите с бюджета на НЗОК

Занимават депутатите с бюджета на НЗОК

Проф. Момчил Мавров предлага две решения – механизъм за контрол на разходите, ако се налага и чрез намаляване на цените на КП, или актуализация на бюджета на фонда

Все повече легла в болниците

Все повече легла в болниците

През миналата година те са се увеличили с 1017, спрямо 2022 г., а сестрите у нас са намалели с 257 души до 28 570, показват данните на НСИ
Няма да се огънем за детската болница

Няма да се огънем за детската болница

ДАНС започна проверка на Обществения съвет на Националната детска болница по сигнал на "Търговска лига", а от частната "Мама и аз" призоваха властите той да бъде разпуснат. Има ли атака срещу детската болница, попитахме доц. Боряна Аврамова.
Здравната комисия остава без знакови имена от ПП

Здравната комисия остава без знакови имена от ПП

Заради изборните резултати в новия парламент не влизат доц. Васил Пандов, Росица Пандова и доц. Антон Тонев
Над 70 организации в подкрепа на детската болница

Над 70 организации в подкрепа на детската болница

Сплашването на Обществения съвет е недопустимо, казват те, успоредно с това продължават и словесните престрелки от страна на „Търговска лига"

1 2 3 4 5 ... 517 »
открийте болница
Банер
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия парламент в здравеопазването?

Юни 2024 Предишен Следващ