Липсва ни връзката с родилките

Заради това бременните слушат хора без нужното образование, а това може да е опасно, казва акушерката Гергана Велева

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

- Г-жо Велева, как изглежда работата на една акушерка в днешно време на фона на протести и финансови проблеми в болниците?

- За нас работата не се променя по никакъв начин. Скоро се занимавах с едно проучване във връзка с продължаващото ми обучение за мотивацията на медицинските специалисти и в частност на акушерките. Според него мотивацията не е свързана с финансите, като основа. Тя е съвсем различна – характер, вътрешно усещане, желание за грижа. Така че дали имаме финансови несполуки, това по никакъв начин не променя работата ни. Поне при мен е така. Разбира се, ще е много по-лесно, ако сме добре платени. Със сигурност ще се промени вътрешното ни чувство за удовлетворение.

- Сдружението на професионалистите по здравни грижи настоява за 1300 лв. основна заплата. Това адекватно ли е за труда на тези специалисти в Бългаия?

- Би било по-адекватно от това, което в момента получаваме. Защото сега заплатите ни са доста по-ниски. От друга страна работата ни не е еднаква при всички – има професионалисти по здравни грижи в лицето и на сестри, и на акушерки, които работим в по-интензивни сектори, и колеги, които работят в по-спокойни сектори и заплатите ни не е редно да бъдат еднакви. Някои от нас работят на графици с нощни дежурства, други не, някои имат хирургичен и интензивен труд, други не. Различна е работата ни, така че и възнагражденията няма как да са еднакви. Но да кажем, че 1300 е по-адекватно от сегашните между 500 и 900 лв.

- Прилага ли се всъщност това диференцирано заплащане за медицинския персонал, за което говорите?

- Интензивните сектори са една идея по-добре платени, но с много малка разлика. Възнагражденията се определят от ръководствата и няма разписани правила за диференцирано заплащане. Бихме искали, например, допълнителните обучения и квалификации, които имаме, също да се отразяват на заплатата, но това не е така. Има хора, които остават завинаги на едно място в работата си – завършват, отиват да работят някъде и до там се приключва с продължаващото им обучение. И такива, които имаме желание да се обучаваме, да отделяме от времето и средствата си, от силите и енергията си, за да се развиваме. Не е нормално да бъдем равни при заплащането.

- Съществуват ли достатъчно възможности за професионално израстване и квалификация на медицинските сестри и акушерки в България?

- И да, и не. Има програми за продължаващо обучение, има допълнителни квалификации и това на места бива оценявано, на места – не. Ако аз продължавам да се обучавам, това по никакъв начин не променя заплатата ми. Само моите знания и умения, защото ме обогатява лично. Затова казвам, че мотивацията ни за работа е далеч от чисто финансовата страна на нещата.

- Какви дейности могат да извършват самостоятелно професионалистите по здравни грижи?

- Има една наредба, която определя какво можем и какво не можем да правим. Пробемът е, че нямаме право да скючваме договор със здравната каса и реално няма кой да финансира тези дейности. И ако вие сте бременна, а аз имам право да проследявам вашата нормална бременност като акушерка, вие трябва да си платите лично на мен тази услуга, защото в противен случай грижата ми за вас ще бъде чисто благотворителна от моя страна. Другият вариант е да работя под шапката на лекар и той да получава финансирането, а на мен да ми плаща заплата, както се случва всъщност.

- Няма ли да се получи дублиране с работата на лекарите?

- Тук не става въпрос за това акушерките да отнемат работата на акушер-гинеколозите. Нашата работа е твърде различна. Ние се грижим за нормална физиологично протичаща бременност при жените, а лекарите – за такава с отклонения. Нашата работа е да разкажем на жената как да се храни, как да се облича, какво е добре и не е добре да прави през бременността, за да бъдат тя и бебето й здрави. Да обсъждаме тревогите и очакванията й, да я подготвим за нормалното протичане на бременността, за раждането, за следродилния период, за срещата с бебето, за първите грижи. В същото време здравната каса финансира проследяване на бременност по избор на майката и тя може да избере между общопрактикуващ лекар и акушер-гинеколог. Моите уважения към джипитата, но те са лекари по обща медицина.
Аз лично смятам, че една акушерка е много по-добре подготвена и би била много по-полезна на бременната жена от общопрактикуващ лекар. А и представете си ситуация, при която вие сте бременна, отивате пред кабинета на джипито, където има 20 болни, които чакат за рецепта или болничен. Не ми изглежда нормално.

- Има ли последствия, заради това, че не можете да отваряте свои кабинети?

- Заради нуждата на жените да разговарят за бременността и раждането, се появяват трети лица, които да ги подготвят за това. Такива са, например, дулите или всички онези граждани без медицинско образование, които отварят училища за родители, и това по никакъв начин не се регулира. Всеки, който пожелае, може да отвори такова училище, без да е медицинско лице. И може да събере 20-30 бременни и да им каже буквално каквото си пожелае за бременността и раждането. И това не е забранено от закона. Безумно е според мен немедицински лица да откриват училища за родители и да дават съвети. На практика никой не знае какво се говори на бременните.

- Какви проблеми създава тази практика?

- Пациентките, бременните, раждащите научават някакви неща за бременността и раждането, които не винаги са съвместими с реалността. Имат претенции, отивайки в болницата да раждат, какво да им се или какво да не им се прави. И това не винаги е най-правилното за тях и тяхното бебе. Другата последица са ражданията, които се появиха в домовете, извън лечебни заведения, по желание на бременните. Появи се още повече подхранване на недоверието към медицинските специалисти и сигурна съм, че жените в някаква степен са объркани на кого точно да вярват. Това са само част от последствията.

- Какво се случва, когато една заблудена родилка попадне в болницата?

- Ако имаш време да информираш пациентката, защото не винаги остава време за това, всичко е наред. Но когато няма време и тя е отказала венозен път или процедура, заради което губи кръв, това усложнява не само нашата работа, но и самото раждане. Понякога, например, имаме причина да отворим околоплодния мехур или пък виждаме, че се налага оперативно родоразрешение, а тя отказва. Това създава риск за живота на бебето. Но това е най-малкият проблем, когато те попаднат в лечебно заведение. Там ние ще се справим някак – трудно или лесно, ще се справим. По-страшното е, когато си остават вкъщи и излагат бебетата си на риск. По-страшно е, когато дойдат с вече родените си деца и имат обширни разкъсвания или пък децата в първите часове не са прегледани, не са положени грижи за тях и е усложнено тяхното здраве. Слава Богу не са много тези случаи, но ги има.

- Има ли друга подобна негативн тенденция?

- Да, имаме проблем с кърменето. Жените не осъзнават, че най-доброто нещо, което могат да правят за бебето си в първите часове и дни от живота му е да го кърмят. Много е лесно и удобно да си купим мляко, да го разбъркаме и да го дадем. Но много по-полезно и за двамата - и за майката, и за бебето е да се кърмят. Вероятно тук липсваме ние акушерките. И контакта ни с жените. В женските консултации преди 20-30 години акушерката е подготвяла бременната за раждането и за кърменето. И изобщо не е стоял въпросът да кърми или не. Не кърми само, ако има противопоказания за това. А сега е точно обратното – трябва да убедим жените, че е полезно да кърмят децата си.

- Как изглежда работата на една акушерка в едно отделение – за колко болни се грижи, каква работа върши?

- Различно е, зависи от отделението. Акушерките работят в гинекологични отделения, в отделенията за патологична бременност, в родилното, където са вече родилите жени, в неонатологията, където са бебетата, и в родилна зала, в приемен спешен кабинет или кабинет за женска консултация. В отделенията по патология или родилни отделения средно около 20-30 жени са тези, за които се гржи една акушерка. Това е образно, защото не във всяка болница е така. Родилната зала на Майчин дом има 8 отделни родилни зали, т.е. осем жени могат едновременно да раждат, две стаи за активно наблюдение, където настаняваме бременни жени с усложнена бременност, при които може да се наложи изключително спешно раждане, има и две операционни, които обслужват плановите цезарови сечения. И за всичко това плюс бебетата, които се раждат, се грижим три акушерки. Средно около 10 раждания за смяна имаме. Обикновено една е тази, която води раждането, една поема бебетата и една следи интензивното, но когато се наложи, работим и трите заедно.

- А как е на Запад?

- Също е твърде различно, но там акушерките, които рабоят в родилна зала, водят ражданията сами. Лекар идва и се намесва само, ако акушерката прецени, че няма да се справи с това раждане, защото то минава в усложнено, патологично и се налага намесата на лекар. Ние тук също можем да израждаме, но тук задължително водим раждането заедно с лекар, дори при нормално раждане. И там една акушерка се грижи за една раждаща. За бебето се грижи друга акушерка.

- Какво друго ви липсва в работата, в сектора?

- Нямаме контакта с жените. Всъщност, регламентирането на дейностите ни ще покрие по-голямата част от липсите. Изцяло работата би се променила. Ние сме го развалили това, което сме го имали едно време и сега искаме да го върнем, а то е трудно. Акушерката трябва да контактува с бременните и родилките. На нея това й е работата. Това е най-общо това, което ни липсва.

- Кое е това, което ще задържи сестрите в България и те ще спрат да търсят реализация в чужбина толкова масово?

- То се отнася не само до сестри, акушерки или специалисти по здравни грижи, то се отнася до лекарите и въобще до всички в бранша. Не знам дали е на първо място финансовата част и удовлетворение, но другото, което ни демотивира е липсата на уважение и признание за труда и усилията. Искаме да се регламентира точно и ясно какво можем и какво не можем и то да е съобразено с компетенциите ни. Не искаме да отнемаме ничия друга работа, искаме да си вършим нашата така, както умеем най-добре и без да сме възпирани от необмислени административни документи.