Бабинден

Липсва ни връзката с родилките

19-01-2018 07:47
Слава
Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com
Липсва ни връзката с родилкитеЗаради това бременните слушат хора без нужното образование, а това може да е опасно, казва акушерката Гергана Велева
Броени часове преди деня на родилната помощ, по-известен като Бабинден, в страната ни на фокус се поставиха проблемите сред хората, които трябва да са най-близко до бъдещите майки – акушерките. Какви са те, защо нямат решение, как преминава деня на една акушерка у нас, ще има ли кой да помага на бременните жени занапред, попитахме Гергана Велева. Тя е акушерка в родилната зала на "Майчин дом".

- Г-жо Велева, как изглежда работата на една акушерка в днешно време на фона на протести и финансови проблеми в болниците?

- За нас работата не се променя по никакъв начин. Скоро се занимавах с едно проучване във връзка с продължаващото ми обучение за мотивацията на медицинските специалисти и в частност на акушерките. Според него мотивацията не е свързана с финансите, като основа. Тя е съвсем различна – характер, вътрешно усещане, желание за грижа. Така че дали имаме финансови несполуки, това по никакъв начин не променя работата ни. Поне при мен е така. Разбира се, ще е много по-лесно, ако сме добре платени. Със сигурност ще се промени вътрешното ни чувство за удовлетворение.

- Сдружението на професионалистите по здравни грижи настоява за 1300 лв. основна заплата. Това адекватно ли е за труда на тези специалисти в Бългаия?

- Би било по-адекватно от това, което в момента получаваме. Защото сега заплатите ни са доста по-ниски. От друга страна работата ни не е еднаква при всички – има професионалисти по здравни грижи в лицето и на сестри, и на акушерки, които работим в по-интензивни сектори, и колеги, които работят в по-спокойни сектори и заплатите ни не е редно да бъдат еднакви. Някои от нас работят на графици с нощни дежурства, други не, някои имат хирургичен и интензивен труд, други не. Различна е работата ни, така че и възнагражденията няма как да са еднакви. Но да кажем, че 1300 е по-адекватно от сегашните между 500 и 900 лв.

- Прилага ли се всъщност това диференцирано заплащане за медицинския персонал, за което говорите?

- Интензивните сектори са една идея по-добре платени, но с много малка разлика. Възнагражденията се определят от ръководствата и няма разписани правила за диференцирано заплащане. Бихме искали, например, допълнителните обучения и квалификации, които имаме, също да се отразяват на заплатата, но това не е така. Има хора, които остават завинаги на едно място в работата си – завършват, отиват да работят някъде и до там се приключва с продължаващото им обучение. И такива, които имаме желание да се обучаваме, да отделяме от времето и средствата си, от силите и енергията си, за да се развиваме. Не е нормално да бъдем равни при заплащането.

- Съществуват ли достатъчно възможности за професионално израстване и квалификация на медицинските сестри и акушерки в България?

- И да, и не. Има програми за продължаващо обучение, има допълнителни квалификации и това на места бива оценявано, на места – не. Ако аз продължавам да се обучавам, това по никакъв начин не променя заплатата ми. Само моите знания и умения, защото ме обогатява лично. Затова казвам, че мотивацията ни за работа е далеч от чисто финансовата страна на нещата.

- Какви дейности могат да извършват самостоятелно професионалистите по здравни грижи?

- Има една наредба, която определя какво можем и какво не можем да правим. Пробемът е, че нямаме право да скючваме договор със здравната каса и реално няма кой да финансира тези дейности. И ако вие сте бременна, а аз имам право да проследявам вашата нормална бременност като акушерка, вие трябва да си платите лично на мен тази услуга, защото в противен случай грижата ми за вас ще бъде чисто благотворителна от моя страна. Другият вариант е да работя под шапката на лекар и той да получава финансирането, а на мен да ми плаща заплата, както се случва всъщност.

- Няма ли да се получи дублиране с работата на лекарите?

- Тук не става въпрос за това акушерките да отнемат работата на акушер-гинеколозите. Нашата работа е твърде различна. Ние се грижим за нормална физиологично протичаща бременност при жените, а лекарите – за такава с отклонения. Нашата работа е да разкажем на жената как да се храни, как да се облича, какво е добре и не е добре да прави през бременността, за да бъдат тя и бебето й здрави. Да обсъждаме тревогите и очакванията й, да я подготвим за нормалното протичане на бременността, за раждането, за следродилния период, за срещата с бебето, за първите грижи. В същото време здравната каса финансира проследяване на бременност по избор на майката и тя може да избере между общопрактикуващ лекар и акушер-гинеколог. Моите уважения към джипитата, но те са лекари по обща медицина.
Аз лично смятам, че една акушерка е много по-добре подготвена и би била много по-полезна на бременната жена от общопрактикуващ лекар. А и представете си ситуация, при която вие сте бременна, отивате пред кабинета на джипито, където има 20 болни, които чакат за рецепта или болничен. Не ми изглежда нормално.

- Има ли последствия, заради това, че не можете да отваряте свои кабинети?

- Заради нуждата на жените да разговарят за бременността и раждането, се появяват трети лица, които да ги подготвят за това. Такива са, например, дулите или всички онези граждани без медицинско образование, които отварят училища за родители, и това по никакъв начин не се регулира. Всеки, който пожелае, може да отвори такова училище, без да е медицинско лице. И може да събере 20-30 бременни и да им каже буквално каквото си пожелае за бременността и раждането. И това не е забранено от закона. Безумно е според мен немедицински лица да откриват училища за родители и да дават съвети. На практика никой не знае какво се говори на бременните.

- Какви проблеми създава тази практика?

- Пациентките, бременните, раждащите научават някакви неща за бременността и раждането, които не винаги са съвместими с реалността. Имат претенции, отивайки в болницата да раждат, какво да им се или какво да не им се прави. И това не винаги е най-правилното за тях и тяхното бебе. Другата последица са ражданията, които се появиха в домовете, извън лечебни заведения, по желание на бременните. Появи се още повече подхранване на недоверието към медицинските специалисти и сигурна съм, че жените в някаква степен са объркани на кого точно да вярват. Това са само част от последствията.

- Какво се случва, когато една заблудена родилка попадне в болницата?

- Ако имаш време да информираш пациентката, защото не винаги остава време за това, всичко е наред. Но когато няма време и тя е отказала венозен път или процедура, заради което губи кръв, това усложнява не само нашата работа, но и самото раждане. Понякога, например, имаме причина да отворим околоплодния мехур или пък виждаме, че се налага оперативно родоразрешение, а тя отказва. Това създава риск за живота на бебето. Но това е най-малкият проблем, когато те попаднат в лечебно заведение. Там ние ще се справим някак – трудно или лесно, ще се справим. По-страшното е, когато си остават вкъщи и излагат бебетата си на риск. По-страшно е, когато дойдат с вече родените си деца и имат обширни разкъсвания или пък децата в първите часове не са прегледани, не са положени грижи за тях и е усложнено тяхното здраве. Слава Богу не са много тези случаи, но ги има.

- Има ли друга подобна негативн тенденция?

- Да, имаме проблем с кърменето. Жените не осъзнават, че най-доброто нещо, което могат да правят за бебето си в първите часове и дни от живота му е да го кърмят. Много е лесно и удобно да си купим мляко, да го разбъркаме и да го дадем. Но много по-полезно и за двамата - и за майката, и за бебето е да се кърмят. Вероятно тук липсваме ние акушерките. И контакта ни с жените. В женските консултации преди 20-30 години акушерката е подготвяла бременната за раждането и за кърменето. И изобщо не е стоял въпросът да кърми или не. Не кърми само, ако има противопоказания за това. А сега е точно обратното – трябва да убедим жените, че е полезно да кърмят децата си.

- Как изглежда работата на една акушерка в едно отделение – за колко болни се грижи, каква работа върши?

- Различно е, зависи от отделението. Акушерките работят в гинекологични отделения, в отделенията за патологична бременност, в родилното, където са вече родилите жени, в неонатологията, където са бебетата, и в родилна зала, в приемен спешен кабинет или кабинет за женска консултация. В отделенията по патология или родилни отделения средно около 20-30 жени са тези, за които се гржи една акушерка. Това е образно, защото не във всяка болница е така. Родилната зала на Майчин дом има 8 отделни родилни зали, т.е. осем жени могат едновременно да раждат, две стаи за активно наблюдение, където настаняваме бременни жени с усложнена бременност, при които може да се наложи изключително спешно раждане, има и две операционни, които обслужват плановите цезарови сечения. И за всичко това плюс бебетата, които се раждат, се грижим три акушерки. Средно около 10 раждания за смяна имаме. Обикновено една е тази, която води раждането, една поема бебетата и една следи интензивното, но когато се наложи, работим и трите заедно.

- А как е на Запад?

- Също е твърде различно, но там акушерките, които рабоят в родилна зала, водят ражданията сами. Лекар идва и се намесва само, ако акушерката прецени, че няма да се справи с това раждане, защото то минава в усложнено, патологично и се налага намесата на лекар. Ние тук също можем да израждаме, но тук задължително водим раждането заедно с лекар, дори при нормално раждане. И там една акушерка се грижи за една раждаща. За бебето се грижи друга акушерка.

- Какво друго ви липсва в работата, в сектора?

- Нямаме контакта с жените. Всъщност, регламентирането на дейностите ни ще покрие по-голямата част от липсите. Изцяло работата би се променила. Ние сме го развалили това, което сме го имали едно време и сега искаме да го върнем, а то е трудно. Акушерката трябва да контактува с бременните и родилките. На нея това й е работата. Това е най-общо това, което ни липсва.

- Кое е това, което ще задържи сестрите в България и те ще спрат да търсят реализация в чужбина толкова масово?

- То се отнася не само до сестри, акушерки или специалисти по здравни грижи, то се отнася до лекарите и въобще до всички в бранша. Не знам дали е на първо място финансовата част и удовлетворение, но другото, което ни демотивира е липсата на уважение и признание за труда и усилията. Искаме да се регламентира точно и ясно какво можем и какво не можем и то да е съобразено с компетенциите ни. Не искаме да отнемаме ничия друга работа, искаме да си вършим нашата така, както умеем най-добре и без да сме възпирани от необмислени административни документи.



Очи в очи с КОВИД-19

Очи в очи с КОВИД-19

Винаги съм работила спешност, защото това беше мечтата ми, каза д-р Дияна Димитрова
За здрава ценностна система

За здрава ценностна система

Не съм колебал нито за миг да стана доброволец, в ситуация като тази, в която се намира страната ми
Любовта е над всичко

Любовта е над всичко

Моето хоби е образната диагностика, каза д-р Ваня Страхинова
Красивият ловец на лъжи

Красивият ловец на лъжи

Най-много мразя да ме лъжат, за това избрах професия, която се бори с лъжите, казва инспектор Весела Крумова
Четвърто поколение медик

Четвърто поколение медик

Винаги съм искал да бъда хирург, колебанието беше във вида хирургия, казва д-р Димитър Пенчев
Богатството на сивите нюанси

Богатството на сивите нюанси

Мечтая доброто да се случва, все повече между нас, каза проф. Росен Коларов
Посланичката на любовта

Посланичката на любовта

Музата, която ме е споходила е любовта във всичките й измерения, казва д-р Джина Дундова- Панчева
Една дарена икона и един спасен кръст

Една дарена икона и един спасен кръст

Всеки понеделник и петък влизам в храма на Александровска болница, освен за семейството ми се моля и за моите пациенти, казва д-р Найден Кандиларов.
Чудесата на зрелия избор

Чудесата на зрелия избор

Човек, трябва да избира професия със сърцето си, казва Станислава Базовичка
Планинска легенда

Планинска легенда

В планината солови акции няма, това е отборна работа на добре смазана машина, казва планинския спасител Иван Драгошинов
1 2 3 4 5 ... 16 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Коя е най-голямата опасност за хората по време на настоящата пандемия

Април 2020