Искат 1,2 млн. за кардиодефибрилатори

За да бъдат напълно безплатни устройствата, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) се нуждае от още 1,2 млн. лв. в бюджета си, изчисляват специалистите. Сумата е достатъчна, за да покрие разходите на поне 120 допълнителни дефибрилатора годишно така, че

около 250 души да получават съвременна терапия

при внезапна сърдечна смърт всяка година. "Все повече пациенти се насочват за това лечение и това е добра тенденция, защото няма медикаменти, които да осигурят адекватна протекция", категоричен е доц. Светослав Йовев, завеждащ сектор "Електрокардиостимулация" в УМБАЛ „Св. Екатерина".
Цената на един дефибрилатор варира между 10 000 и 14 000 лв., но средният годишен разход за пациент се изчислява на близо 2 000 лв., тъй като средният живот на батерията е приблизително 5 години. "Простите сметки показват, че това е много по-ефективно и евтино от продължителното взимане на медикаменти", коментира и д-р Васил Трайков, председател на Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България. По думите му такива устройства у нас се поставят в 8 болници. Клиничната пътека, по която се финансират обаче, е

по-неизгодна от поставянето на стентове,

затова и имплантирането на дефибрилатори все още не се практикува толкова масово, добави доц. Йовев. В момента НЗОК дава 6 000 лв. за едно устройство, като останалото се поема от самите пациенти.
България е на първо място по внезапната сърдечна смърт в Европа. Статистиката сочи, че само един от десет пациенти, страдащи от синдрома, може да стигне жив до болницата. Рисковите пациенти са хората с камерни аритмии и камерна тахикардия, както и тези, които вече са преживели веднъж внезапна сърдечна смърт. За тях вероятността да загинат в близките две години е от порядъка на 15-20%. Единственото лечение с доказана полза е поставянето на кардиовертер-дефибрилатор. Терапията с него намалява ритъмната и общата сърдечна смъртност между 30% и 40%, твърдят специалистите.