Понятието „трети пол“ е пълен абсурд

Споровете около Истанбулската конвенция бяха провокирани от неграмотни политици, казва доц. Румен Бостанджиев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Понятието „трети пол" е пълен абсурд. На всички езици думата „пол" означава разполовявам, разделям на две. Със същото значение е и латинската дума "sex" – разсичам на две. Трети пол би означавало да разполовим цялото на три ?!?

Категорично в съвременната наука понятие „трети пол" не съществува. За неговото изобретяване принос имат няколко нашенски неграмотни политици, превърнали невежеството си в знаме за евтин популизъм.

- Каква е разликата между "gender" и "sex", кой би бил адекватният им превод на български език?

- Понятието „gender" e утвърдено в научната литература от шестдесетте години на миналия век, докато пола е доста по-популярен термин. Прието е с думата „пол" или „секс" да се означават биологичните полови характеристики на индивидите, които ги определят като принадлежащи към мъжкия или към женския пол.

Биологичният пол е изграден на няколко надграждащи се в онтогенетичното развитие нива. Определяща за биологичната полова принадлежност е комбинацията от полови хромозоми – ХУ при мъжките индивиди и ХХ – при женските.

Така определеният при оплождането хромозомен или генетичен пол води до диференциране във вътреутробното развитие на различен тип полови ендокринни жлези (гонаден пол). В резултат от дейността на тези жлези по време на ембрионалното развитие се диференцират и развиват двата типа репродуктивни органи и системи – мъжката и женската. След раждането се развиват и т.н. вторични полови белези, които различават телата на мъжете от тези на жените.
На всяко от изброените нива на биологичното диференциране на пола са възможни отклонения, които най-общо се наричат – интерсексуални състояния. Индивидите в такива състояния обаче категорично не са „трети пол". След раждането индивидите от мъжки и женски пол започват да развиват своите психологични качества и характеристики под влияние не само на биологичната си определеност, но и на различното възпитание, което получават в семейството и социалната среда. Така се изграждат характеристиките „мъжественост" и „женственост", които са различни за различните култури и се променят в различните исторически епохи. Традиционно мъжествеността се свързва с действена активност, смелост и твърдост, докато женстеността се асоциира с нежност, чувствителност, подкрепа. Съвременните психологични проучвания показват, че най-добри възможности за адаптация и развитие дават психологичните характеристики, които съчетават традиционната мъжественост и женственост. Силният и чувствителен мъж, както и нежната, но предприемчива жена са пример за ролеви модели които разчупват канона на мачизма и заучената женска безпомощност и зависимост. Паралелно с полово ролевата идентификация в подрастващите се развива и субективното усещане за принадлежност към единия или другия пол (полова идентичност), което обикновено е в съзвучие с биологичния пол и съответстващите му полово ролеви изисквания и очаквания, характерни за дадената общност. В много редки случаи е възможно чувството за полова принадлежност да се разминава с телесния пол. 

Тези състояния се наричат транссексуалност и се дължат на диференциране на определени мозъчни структури в посока, противоположна на телесния пол, което се случва преди раждането и не е въпрос на личен избор. Транссексуалното състояние също не е трети пол. Обикновено лицата в това състояние успяват да се адаптират успешно в половите роли, съответстващи на техния психичен пол, особено след промяна на гражданския пол, което става по съдебен ред въз основа на съдебно-сексологична експертиза. Темата за полово специфичните ролеви модели и норми в обществото (джендъра) става актуална във връзка с борбата за равноправие на жените. Основните елементи в противопоставянето на традиционните за патриархалното общество джендърни изисквания е очакването социалната роля на жената да бъде ограничена единствено до домакинството и майчинството. Друг джендърен предразсъдък поставя жената във второстепенно и подчинено положение спрямо мъжа. Именно тези джендърни стереотипи са обект на внимание във въпросната Истанбулска конвенция, тъй като те са източник на домашно насилие и насилие над жени. Тази тематика няма нищо общо с фантазиите на неграмотните нашенски политици за „узаконяване на еднополовите бракове".

- Съществува ли пол, различен от биологичния?
- Както вече изясних, полът е сложен феномен, който включва няколко аспекта – биологичен, психичен и социален. За всеки интелигентен човек е ясно, че различните аспекти на пола не са различни полове. Психичният или социален пол не са „трети пол" - те са важен аспект на това, което характеризира двата пола.

- Напоследък се говори все повече за отреждането на еднакви права и задължения на двата пола, това удачно ли е?
- А на какво основание на женския пол следва да се „отнемат" права?Ако това е целта на противниците на Истанбулската конвенция, те следва да се аргументират открито и ясно. В миналото жените и у нас и по света са били лишени от правото да гласуват, от право да работят на държавна работа, от право да заемат ръководни длъжности, от право на наследство и пр. Векове наред жената е третирана като собственост на мъжа (на баща си или на съпруга си), които са имали право да я продават или да я убият при изневяра. И днес дори и у нас в семейните и двойковите отношения властват патриархални предразсъдъци, които мотивират за насилие над жени и именно това е причината да се търсят мерки за противодействие, което се прави в Истанбулската конвенция. Противниците на тази конвенция са противници на равноправието между мъжа и жената и защитници на насилието и дискриманицята на жените.
- Нормално ли е да се припокриват напълно вижданията ни за социалната и културна идентичност на мъжа и жената, защо?

- „Социалната и културна идентичност" са нещо уникално за всеки човек, без оглед на неговия пол. Тъй като мъжете и жените са напълно равнопоставени според нашето законодателство, няма причина в социалната или културната им идентичност да съществуват стигми на полова основа.

- Отреждането на еднакви "социални роли" на двата биологични пола би ли могло да доведе до различно възприятие на разбиранията ни за тях, защо?

- Никой не говори за „еднакви социални роли" , а за социална равнопоставеност – еднакъв достъп до образование, до социална активност и професионално развитие. Единствената корекция на съществуващите социални роли, за която се пледира в Конвенцията е свързана с дискриманацията и малтретирането на жените като норма.
- До какви промени би довело във вижданията ни за тях?

- Тук навлизаме в територията на фантастиката и болното въображение на някой нашенски политикани. Техните пророчества биха звучали смехотворно, ако зад тях не прозираше вулгарен мачизъм.
- Според вас споровете около "Истанбулската конвенция" са като борбата за правото на жените да гласуват преди век или биха довели до различни последствия?

- Споровете около Истанбулската конвенция не са по същество. Те бяха провокирани от неграмотни, необразовани и манипулативни политици, които се опитаха да прокарат откровена лъжа – „третия пол". Навярно тези политици тестват обществото ни за това до каква степен е податливо на такива евтини провокации. Обичаен е и стремежът да се подхранват несъществуващи страхове, за да може на техен фон някой да се направи на ревностен защитник на „традиционния морал и ред".
- Защо тази конвенция се препъна в България - въпрос на езиков превод или на културни различия, какви?

- Конвенцията въобще не се е „препънала" в България. Конвенцията ясно разграничи нечистоплътното политическо присъствие във всички сектори на политическия спектър, но едновременно показа, че у нас все още има образовани и умни хора, които ползват чужди езици и са на ясно с научната терминология. Тези хора трудно могат да бъдат излъгани по този елементарен начин. Дори и да предположим, че първоначално някои хора за били затруднени в интерпретацията на не особено популярни понятия поради не най-сполучливия превод, общественият дебат у нас даде предостатъчни възможности за всеки непредубеден и интелигентен човек да разбере за какво точно става въпрос.

- Какво е бъдещето на половете у нас и в света - ще стават ли жените все "по-силни", а мъжете все "по-нежни"? Кой е по-силният пол?

- Задаването на подобен въпрос изразява „войнстваща" нагласа в отношенията между мъжете и жените. Какво налага да търсим борба за власт в тези отношения и да се питаме кой е силният и кой е слабият. Очевидно е, че преди да сме мъже или жени, ние преди всичко сме хора. Като мъже и като жени ние сме различни, но ние имаме равни човешки права. Ние непрекъснато се нуждаем едни от други, но не за да се бием, малтретираме и подчиняваме, а за да се подпомагаме и да сме щастливи заедно. Това няма как да се случи ако едните се чувстват „по-силни" и се опитват на налагат своята власт и контрол над „по-слабите". Убеден съм, че съвременният мъж само би спечелил ако приеме жената до себе си като равнопоставен партньор, а не като враг.