Лобизмът е проблемът на здравната ни система

- Доц. Стойков, как започна новата година в Акушеро-гинекологичното отделение на болницата в старопрестолния град? Колко бебета се родиха?
- През първите пет дни на годината проплакаха 18 бебета, така че започваме добре. Обикновето имаме по три раждания на ден, а сега сме над нормата (смее се).
- Запази ли се и през 2017 г. тенденцията българките да раждат все по-късно?
- Запазва се тази тенденция, защото средната продължителност на живота постепенно се увеличава в световен мащаб и ражданията се изтеглят по-напред във времето. Това е нормално. Още повече, че младите жени първо искат да завършат образованието си, да започнат кариерното си развитие, да се издържат сами, разбира се ако това е възможно в България, и след това се замислят за продължаването на рода.
- Успявате ли да овладеете манията да се ражда чрез секцио?
- Ако една бъдеща майка реши да роди с цезарово сечение, аз никога не се противопоставям на това, защото с жена не може да се спори. Дали ще го направи при мен, или при отказ ще отиде при колегата, щом си е избрали този вариант, със сигурност ще роди по този начин. Всякакви опити да бъде убедена, колко е добро нормалното раждане, няма да успеят. Още повече, че в дългогодишния ми опит в акушерството съм установил, че всички проблеми се получават по време на нормално раждане, а не при секцио.
- Завърнахте се преди две години във Велико Търново, за да възродите АГ отделението, което не беше в много добро състояние. Как изглежда то днес?
- Вече имаме всичката необходима апаратура, която сме поискали от главния лекар, който е уникален мениджър. Ремонтите също приключиха, така че базата ни е реновирана и имаме перфектни условия за работа и идеални битове условия за бебетата и родилките. По-добри са, отколкото в частните болници.
Имаме перфектни условия за работа и идеални битове условия за бебетата и родилките |
- Какви нови методи за диатностика и лечение прилагате?
- Имаме всички модерни 3D и 4D апарати за ултразвукова и кардиотокографска диагностика. В АГ хирургията правим всичко, което се прави по света – еднодневна хирургия, лапароскопии и т. н.
- Имате ли достатъчно акушер-гинеколози?
- Акушер-гинеколози имаме достатъчно. В момента работя и със 7 специализанти, като ние сме създали школа, обучаваме ги според нашите изисквания и се надяваме след това да останат в отделението. В неонатологията обаче има проблеми със специалистите.
- Къде се крият причините за постоянния недостиг на лекари в определени специалности в цялата страна?
- Анестезиология, педиатрия, неонатология, патоанатомия – това са специалностите, в които има недостиг на кадри не само в България, а и в световен мащаб, защото работата е тежка, отговорна, рискова, а в същото време не е добре платена. В България, знаете, че тези специалности са неатрактивни и от тази гледна точка желаещите да ги завършат са малко.
- В малките болници вече се закриват структури, заради липса на лекари, като в Смолян, например. Не се ли дължи това на непрекъснатото откриване на нови болници в големите градове, които „изтеглят" цели екипи?
- Не мисля, че само това е причината. Виждате, че има дефицит не само в медицината, а и във всички клонове на индустрията и науката в България. Просто няма хора. Променената е структура на населението. Страната ни е със застаряващо население и броят на работещите е по-малък от броя на пенсионерите. Нормално е да няма достатъчно кадри. Ако завършат медицина 400 млади лекари и 200 от тях емигрират, а в същото време трябва да се пенсионират още 300, ясно е, че ще има недостиг. Освен това в големите градове в частните болници заплащането е по-атрактивно и е нормално младите хора да се насочат натам.
Нормално е да няма достатъчно кадри, завършват 400 млади лекари - 200 от тях емигрират |
- Какво трябва да се направи, за да останат младите лекари в България?
- Според мен трябва заплащането да е адекватно. Ако се доближим по този показател до останалите държави в ЕС, нещата ще са други. И ако старите лекари, които имат известен опит и са водещи в дадени специалности, не са такива егоисти и не казват: „След мен и потоп, няма да отварям очите на маймуните, за да не затворят те моите", а предават безрезервно знанията и уменията си, ситуацията ще се промени. Младите сега знаят перфектно английски, както ние преди насила учехме руски, знаят и още един западен език, дипломите им се признават навън и спокойно могат да работят в Германия, Франция, Англия и да получават адекватно заплащане за усилията, които полагат. Емиграцията е икономическа. Ако ние имаме силна икономика и висок стандарт, никой не би оставил добрия климат и добрия социален живот в България, за да отиде в една държава със „сухи" хора, които могат само да работят и да се прибират вечер вкъщи. Това не е присъщо за психологията на българина, на младия човек, но той е принуден да емигрира.
- След като проблемът с кадрите толкова бързо се задълбочава, кой ще лекува българите след време?
- Предполагам, че след десетина години ще се наложи да се внасят лекари от страни от Третия свят.
- Защо българското здравеопазване все се реформира, а ефектът не е добър? Защото няма ясна визия какво искаме да се случи и промените се правят на парче, или по други причини?
- Здравеопазването, както и другите клонове на икономиката на една държава, са крайно политизирани. А има ли политика в дадена област, резултатите са плачевни. Назначават се хора, които не са компетентни, а когато се обучат, идва ново правителство и ги сменя. Политизира ли се нещо, то не върви както трябва. Затова не може да се реформира здравеопазването. Как да се реновира една система, когато отвътре няма хора, които да я променят. Има ли политика, няма развитие.
- Трябва ли да имаме национална здравна карта, която да казва от колко болници и лекари има нужда всеки регион?
- Задължително, защото иначе се получават смешни ситуации. Да вземем Ловешка област, която е една от най-малките в България. Там има три акушеро-гинекологични заведения – в Ловеч, в Луковит и в Троян, като разстоянието между тях е 30 км. При тази ниска раждаемост, кому са нужни? В Плевенска област в Никопол, Червен бряг и Левски имат родилни отделения и всички са на 30-40 км от основния град, който е медицински център. Не могат да ги закрият, защото имат някакво лоби. Примерно, в Търновска област нещата се решиха кардинално – от 6 АГ заведения, 4 бяха закрити, защото е ясно, че всички родилки бягат към областния град, тъй като по презумпция там са най-добрите специалисти.
Цинизмът е в това, че интелигентни хора, които са слабо платени, не могат да направят своя избор |
- Според вас лобизмът е един от сериозните проблеми в здравеопазването?
- Основният проблем е лобизмът.
- Трябва ли здравеопазването да се остави на чист пазарен принцип или са нужни и регулации?
- Здравеопазването и сега е на пазарен принцип – болният пристига със своите осигуровки, с парите си. Регулаторни механизми също има. Изборът на лекар се заплаща, но някои лекари нямат пациенти, а други не могат да се освободят от желаещи да се лекуват при тях. Така че пазарният механизъм е налице. Регулаторният механизъм е в това, че все пак изборът е лимитиран. Частните болници за някои хора са непосилни. Цинизмът обаче е в това, че интелигентни хора, които са със слабо платени професии, не могат да направят своя адекватен избор, защото не могат да си позволят финансово по-добро обслужване, а други, които са забогатели по някакъв начин неправомерно, могат да си изберат най-доброто частно лечебно заведение и най-добрите професори или доценти. Лошото е, че няма справедливост при този морал и при тази бедна икономика.
- Може ли да се говори за пазарни принципи, при положение, че има лимити за болниците?
- Това е проблемът. Великотърновската болница има за миналата година половин милион за извършена дейност, които касата не е изплатила. Тази дейност е реална, болницата е поела разходите, а тя е акционерно дружество. Как да работят лекарите, при положение, че те извършват дадена дейност, а здравната каса не я покрива? Болницата как да просъществува, като касата не е коректна към изпълнителите на медицинска дейност?
- Започнаха преговорите за НРД 2018 г. Какво очаквате от тях?
- Аз лично нищо не очаквам. В крайна сметка здравната каса е финансов орган. БЛС защитава интересите на лекарите, като съсловна организация, но след като парите на НЗОК са лимитирани, как да се оправят цените на клиничните пътеки. Примерно, едно цезарово сечение се заплаща 580 лв., колкото нормално раждане. Но ако при второто разходите са стотинки, как да се сравнява със секцио, в което участват 8 души екип, слага се упойка и т. н. Това означава, че всяко лечебно заведение, което прави повече цезарови сечения, независимо дали е частно или държавно, ще бъде на загуба.
- Не очаквате ли все пак малко да се повишат цените на клиничните пътеки?
- Надявам се, но и там има много лобизъм. Всеки национален консултант се стреми да увеличи пътеките в неговата специалност. Не знам защо обаче ние винаги сме били на дъното, въпреки че имаше период, в който и министърът, и шефът на касата и председателят на Лекарския съюз бяха акушер-гинеколози. Пътеките не са променяни и дори да са, то е с 20 лв., което е нищо.
- Преди години имахте уникален случай – запазихте бременността на жена, въпреки че единият от близнаците в утробата й беше загинал. След това се роди живо и здраво другото бебе. Правили ли сте скоро подобни чудеса?
- Това не беше никакво чудо. Просто на жената й бяха препоръчали да приключи бременността, а аз й казах, че търпението е ключът към всички врати и че винаги може да направи аборт. Посъветвах я да рискува, защото бебетата бяха ин витро и следваща бременност едва ли щеше да се получи. Тя ми повярва, лежа няколко месеца, второто бебе порасна, като ние непрекъснато следихме състоянието й и всичко завърши добре. Но това не е чудо. Просто е познаване на усложненията, които могат да настъпят при условие, че има мъртъв плод. Необходимо е търпение от страна на лекаря и на пациента и вяра, че нещата отиват на добре. Тя беше позитивна. Аз реално нищо не съм направил освен това, че пациентката е повярвала в мен и ми се е доверила. Това, което направих, е да спечеля доверието й.
За съжаление някои лекари си мислят, че са нещо повече от болните им и се държат арогантно |
- А не смятате ли, че точно доверието между лекар и пациент се разклати през последните години?
- Моите пациенти ми вярват. За съжаление някои лекари си мислят, че са нещо повече от болните, които идват при тях и се държат арогантно. Един лекар трябвада разбере, че е обслужващ персонал, макар и висококвалифициран. Ако приеме това, че трябва да служи на пациента, ще му бъде много по-лесно. Ако смята, че е нещо повече, че е учил, че е завършил и е велико, пациенти няма да има. Защото един лекар, ако не е човек, може най-добрият професионалист да е, пациентите пак ще го напуснат.
- Какво очаквате да е българското здравеопазване през 2018 г. за лекарите и за пациентите?
Умерен оптимист съм. Дано нещата поне малко се подобрят.

Пак ще вървим по пътя на делата

Документите за Детската болница на финала

Иззеха близо 3000 капсули с райски газ

Българчетата водещи по пиене и пушене

Дела – шамари срещу лекари

Раждаемостта ни е нормална за европейска държава

Правят стандарт за медицинския туризъм

Ръководителите на специализанти вече с 3 години стаж

27 станаха пострадалите от ботулиновия токсин
