Слушайте децата, за да се справите с агресията им

Детската агресия сякаш се увеличава все повече и повече и родители, и близки, и учители се чудят на какво се дължи. Агресори ли се раждат децата или стават такива? „Това е тема, която все повече се застъпва. И наистина въпросът е по-агресивни ли са днешните деца от изминалите поколения или това е начинът по който реагират на средата в която ръстът?", казва Лиляна.

Според нея причините за агресията могат да са най-различни. Тя често е породена от гняв, безсилие, страх, безпокойство, тревога, липса на усещане за сигурност, знания и умения как да се реагира на ситуацията. Наред с въпроса за причините идва и този за посрещането и отговора на тази агресия и дали тя не кара нас възрастните да се чувстваме безпомощни и провалени като родители, учители, възпитатели.

„В най-ранна възраст децата проявяват агресия, тъй като искат да заявят позиция, но още не могат да говорят и единственият начин е да реагират с тялото си. Tе се учат от примера на възрастните, ако живеят в семейство, в което повишаването на тон, обезценяващото поведение и прилагането на физическа сила се възприемат като нещо нормално – най-вероятно биха приложили тези методи в напрягащи ги ситуации", разяснява психологът. Нейният опит сочи, че към 3-годишна възраст се развива т.нар. Аз-образът. За детето вече става важно да показва, че знае и може, че има позиция, която иска да изрази и колкото по-малко бива чувано то, толкова повече би се опитало да се налага или да проявява инат. Колкото повече родителите се опитват да пречупят волята му, толкова повече то се мъчи да извоюва правата си. „Наблюдава се сходно поведение и в обратната ситуация – родители, на които им е трудно да отказват всяка детска прищявка, получават в отговор едни безкрайни и неудържими желания и претенции, които сякаш ги заливат като лавина все повече и повече", казва Лиляна.

Когато тръгнат на училище децата се срещат с правила, които са малко по-различни от тези в детската градина, дисциплина, която трябва да спазват. Понякога просто им е трудно или непоносимо, чувстват се слаби или неуспешни, което се стараят да прикрият с агресията си, да влязат в ролята на „силния" по познатия им вече начин. Това е възрастта, в която се създават навици, в която детето възприема себе си като „добро" или „лошо" и от позицията на ролята, която е заело ще се определи и последващото му поведение като възрастен. 

Лиляна Тръпчева е детски психолог и психотерапевт. От 10 години работи с деца от две до 18 години, с техните родители и със семейства, които желаят да осиновят дете. Завършила е магистратура по "Детско-юношеска психология (диагностика и консултиране)" към СУ „Св. Климент Охридски". Работи като психолог на частна практика по различни проекти. Членува в Дружеството на психолозите, Българска Асоциация по Психотерапия и няколко НПО. Има практика в отдел „Закрила на детето", фондация „За нашите деца", фондация „Екип", фондация „Асоциация Анимус".Развива методите на работа с психодрама, психоаналитична психотерапия.

Ролята на родителите

„В разговор родители споделят, че са си представяли детето като бял лист, върху който ще могат да пишат. Известно време преди да разберат, че това не е точно така, те се опитват да моделират детето си по начина, по който са си го представяли. Да, но то има собствени чувства, емоции преживявания, вижда света под друг ъгъл и реагира по друг начин. Родителите се ядосват и започват да прилагат повече сила, в отговор, на която срещат по-силен отпор. Това не означава да приемаме безусловно опозиционното поведение на детето, да казваме „то си е такова" и да вдигаме рамене. По-скоро би било добре да се опитаме да опознаем детето си. Като родители сме от първия ден с него, но то прекарва голяма част от деня си в детската градина, училище, изправя се пред предизвикателства, за които ние дори може и да не подозираме. Ситуация, която до болка сме я отигравали, за него може да е съвсем нова, нетипична и да повиши рязко нивото на стрес и напрежение, а ние дори да не си дадем сметка за това. Мисля си, че би било хубаво да се опитваме ден след ден да опознаваме детето си, да се интересуваме от чувствата, емоциите, преживяванията му", съветва психологът.

Ролята на възпитателите

„Наблюденията ми са, че позицията на възпитателите е много уязвима. От една страна те са натоварени с отговорности и задължения по отглеждането, възпитанието, образоването на децата, от друга страна непрекъснато са атакувани от родителите, че не вършат нещата по начина, по който те смятат за редно. Погледнато отстрани сякаш се губи позицията на възрастен в триъгълника родител-дете-педагог", казва Лиляна. Децата са си деца и те са почти изцяло зависими от желанията на възрастните, родителите често ядосано тропат с крак и се оплакват от учителите. Възпитателите пък своя страна са длъжни да отговарят пред майката или бащата и трудно поемат отговорност за действията и изборите, които им се налага да правят. Детето става ням свидетел на всичко това и се учи как да извърта ситуацията, така че да получи полза. За малчугана би било добре да има граници и яснота кога, къде какво е разрешено и забранено – правила, които да се уважават от всички и да се спазват. Така то по-лесно ще се ориентира в света около себе си и по-лесно ще се адаптира, защото ще има усещането за стабилност. Ако тези правила се нарушат и останат без последствия, логично е това да доведе до бунт.

Внимание! Наблюдавайте децата

Само по себе си агресивното поведение би могло да се разглежда като симптом. Симптомът се появява, когато има страдание. Често в историята на агресивните деца може да видим преживяване за хаос, напрежение, несигурност, опит да се избяга от ролята на жертва, липса на увереност в себе си, не разпознаване на силни страни и личен потенциал, който може да се развива.

Решението

„Съветът, който давам към всички родители е детето да бъде чуто. Да се види какво носи в себе си отвъд „етикета" на калпазанин. Да се прояви интерес към вътрешния му живот. Това не означава, че веднага трябва да го извикаме, за да си „поговорим". Може да се започне с наблюдение, търсене на връзката причина- следствие. Да видим на коя ситуация как реагира, кое го напряга, какво го успокоява, кои са въпросите и темите, които го вълнуват, какво е важно за него", съветва Лиляна и продължава. „Хубаво е да се инвестира в потенциала. Желанието на всяко дете е да бъде забелязано, да се отличи, да му се обърне внимание. Отрицателното внимание, също е внимание. „Никой не ме забелязва, освен когато направя някоя пакост – тогава ще правя бели, за да ме видят, признаят, отбележат съществуването ми". Ако на детето му е трудно да открие в какво е силно, кои качества биха се оценили позитивно, то е добре възрастните целенасочено да поработят в тази посока."

Да се притеснявам ли?

Обикновено хората се притесняват, когато усетят, че ситуацията е извън контрол, когато оставят собствените им страхове да ги водят. Най-често родителите се обръщат към психолог, когато имат усещането, че са изчерпали всички възможни реакции и методи на въздействие, когато се появи усещането за липса на диалог и връзка между тях и детето и тогава целта на нашата работа е малко по малко да построим отново загубените мостове.

„Светът и хората в него са различни, което прави животът толкова пъстър и разнообразен. Да се опитваме да действаме по еталон и рецепта, не е гаранция че това е точната рецепта за конкретното дете. Най-важното за него е топлата връзка, приемането и доверието, което му гласуват близките, значими и обичани хора", казва психологът.