Належащо е да се остойности трудът на медиците

Нужни са промени в медицинските стандарти, а клиничните пътеки трябва да намерят своя адекватен заместител, споделя д-р Даниела Дариткова

Слава
Аначкова
slava.anachkova@gmail.com

- Д-р Дариткова, какво се случва с кадровата криза и липсата на педиатри в Смолян?

- Тя е продиктувана от нещастно стечение на обстоятелствата. Имаме тежко заболели колеги, пенсионери и една колежка в майчинство и това сумарно изведе няколко педиатъра от детското отделение. Налага се със силите на работещите в извънболничната помощ да покриваме графика и това създава известно напрежение. За месец януари имаме график, но това е само временно решение. Размишленията в дългосрочен план по отношение на педиатрите наистина трябва да доведат до по-глобални изводи.

- В края на миналата година отправихте призив към своите колеги да поемат дежурства в отделението. Вие самата се ангажирахте да помогнете. Работите ли вече там?

- Да, в петък вечер отивам нощна смяна, след това съм дневна. Изкарах две втори смени, имам още няколко дневни и нощни дежурства през уикендите, когато съм в Смолян. Колеги от извънболничната помощ също се включиха в графика на отделението и имам обаждания от педиатри от съседни области – Кърджали, Пловдив, които също изразиха готовност да поемат дежурства. Но, пак казвам, това е временно решение. За нас е много важно да имаме отделение, което да гарантира здравна сигурност за целия смолянски регион. 

- Има ли риск да бъде закрита педиатрията в МБАЛ-Смолян, ако през февруари ситуацията остане същата?

- Не, няма риск да бъде закрита. Само че тук се сблъсках с поредния парадокс на медицинските стандарти. Изисква се, например, за лечение на ларингити да има четирима педиатри на основен трудов договор в отделението. Аз много пъти съм коментирала логиката на медицинските стандарти – според моите разбирания, те трябва да съдържат медицински стандарти и алгоритми за лечение. По никакъв начин 4 основни трудови договора не могат да лекуват остър ларингит. Това е заболяване, което изисква спешна хоспитализация и ние не можем да си позволим да транспортираме тези пациенти в други региони, защото не покриваме стандарта. Колегите ще са принудени да пишат други диагнози – както и аз съответно, като служител на отделението, защото не можем да върнем такива пациенти. Това е абсурд! И би следвало тези, които изготвят медицинските стандарти – защото това пак не е политически проблем, да поемат своята отговорност и да създадат такъв стандарт, който да позволява адекватно лечение, а не да затруднява точната диагностика и помощ на пациентите.

- През октомври миналата година експерти алармираха, че броят на неонатолозите и педиатрите в страната катастрофално намалява. Какво стои в основата на този проблем?

- Проблемът е, че с времето педиатрията стана непредпочитана специалност, заради голямата отговорност и не дотам доброто финансиране на дейностите в областта на детските болести. Това трябва да стане наистина приоритет и да се търсят решения, защото подобни кризи със сигурност ще засегнат и други болници. За нас е важно също да се създаде възможност колегите тук, в Смолян, да специализират, защото това е другият голям проблем. Ние сме акредитирани, но покриването на определените курсове налага чести отсъствия и това затруднява работата на всички. Имахме такъв случай – млада колежка дойде, започна работа, но в Смолян можеше да покрива само задължителните часове по белодробни болести. През цялото останало време на специализацията трябваше да бъде в университетска клиника и това наложи в крайна сметка да напусне.

- Може ли законодателната власт да се справи с този казус?

- Това не е нито законодателен, нито политически проблем. Той касае преподавателите, които оформят програмите за специализация по педиатрия. Трябва да се създадат по-гъвкави възможности, за да се радваме и в малките болници на присъствието на млади колеги.  

- А как, според вас, може да се разреши цялостната кадрова криза в страната?

- С адекватно финансиране на труда на медиците – и лекари, и медицински сестри. Както и със създаване на облекчени условия за специализация и кариерно развитие.

- Какво би трябвало да е адекватното възнаграждение на един лекар, за да остане в България или да се съгласи да работи в провинцията?

- Би следвало по тази тема да беседват съсловните организации, министерството и касата, за да се постигне един обществен консенсус за остойностяването на труда на медиците. Това е належащо, защото ще се изправяме все по-често пред кадрови кризи предвид отворения пазар на труда.

- Какво очаквате да свърши Министерството на здравеопазването по темата?

- Надявам се, че с ангажимента да се преостойностят пътеките, които са най-необлагодетелствани и ниско финансирани във времето, ще има глътка въздух за болниците – основно общински и областни. От друга страна се надявам да се постигне и съгласие за корекция на съдържанието на медицинските стандарти. Знам, че министерството е предприело стъпки в тази посока и е започнало работа с националните консултанти по заболяванията, както и със съсловната организация. Наистина трябва сериозна реформа на механизма, по който се отчита и заплаща дейността на лечебните заведения. Така наречените клинични пътеки трябва да намерят своят адекватен заместител, за да може от една страна диагнозите да са коректни, а от друга страна финансирането да бъде съответно на направените разходи и да включва труда на медиците.