Нормативни положения спъват лекарските асистенти

Те ги демотивират и прогонват от системата на спешна помощ, която както целия сектор здравеопазване, се нуждае от кадри, казва Галина Захариева

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

- Тя е част от продължаващото обучение на лекарските асистенти. Към Първата научна конференция миналата година имаше голям интерес. Мога със задоволство да спомена, че интересът тази година също беше доста голям още по време на регистрацията. Само за 10 дни всички местата бяха заети. Лектори и тази година ще бъдат предимно лекари, авторитетни специалисти в своите области. Ще се разгледат общи медицински теми от практиката ни.

- Какви промени би следвало да бъдат направени в нормативната уредба в извънболничната помощ?

- Нашата професия в последните 30 години беше неглижирана. С въведената здравна реформа през 1999 година бе решено, че професията „фелдшер" не е нужна. Спря обучението на такива специалисти. На вече завършилите колеги не беше предложено надграждане на образованието по специалността до бакалавърска степен, респективно развитието в следващо образователно ниво и така нещата бяха оставени на естествения им ход. С огромни усилия от страна най-вече на покойния господин Александров, доскорошния ни председател, и още няколко колеги, през 2011 г. професията беше възстановена под наименованието „лекарски асистент", както е позната в Европа и други страни от света. И от тогава започна поредната сага за професията. В нормативната уредба е записано, че фелдшерът се ползва с правата на лекарския асистент, но не и обратното. Редица подзаконови нормативни актове до ден днешен не са приведени в съответствие, т.е. в тях е останало все още понятието „фелдшер", а не „лекарски асистент", което съществено ограничава правата на младите колеги.

- Кои права конкретно имате предвид?

- В действащата нормативна уредба не е предвидено изрично място и обхват на дейност на лекарските асистенти в амбулаториите по здравни грижи (АЗГ), доколкото липсва ясно разграничение между компетенциите на лекарските асистенти и тези на останалите медицински специалисти. Съществува правна неяснота относно отговорността и контрола върху дейността на лекарските асистенти, доколкото амбулаториите по здравни грижи са ориентирани към грижи, а лекарските асистенти са квалифицирани и за медицински дейности. В действащата нормативна уредба не е ясно и изчерпателно регламентирана ролята на лекарските асистенти и в спешната помощ. Ще дам пример с Наредба №14, отнасяща се до медицинските критерии и редът за установяване на смърт, където е записано, че такава може да установи само лекар, а в негово отсъствие – фелдшер, респективно съобщение за смърт може да бъде издадено от само от лекар или фелдшер. Лекарският асистент не е посочен в Наредбата. Когато един колега лекарски асистент от ЦСМП отиде на адрес и установи, че пациентът е починал, той не може да го документира, защото според същата тази наредба, няма такова право. Той не може да издаде и съобщение за смърт, което е голям проблем за опечалените, които в такъв момент са шокирани. Особено, когато се случва в отдалечени и труднодостъпни райони, където лекар няма. В същото време колега фелдшер може да издаде съобщение за смърт. Още преди година и половина поискахме от Министерството на здравеопазването указания, как трябва да се процедира при такава ситуация. Отговор обаче все още нямаме. Проведохме разговори със сегашния екип на министъра. До колкото имаме информация, вече е започнал процес по корекция на наредбата. Очакваме скоро да видим резултата, защото както казах, сегашната ситуация създава огромен проблем в работата на колегите, особено на тези, които са в отдалечените райони. И тук ще отбележа, че нерядко се случва и близките да проявяват агресия. Недопустимо е екипите на спешна помощ да понасят върху себе си недъзите на системата. Примерът с Наредба №14 е само един от многото проблеми. Имаме много работа с институциите. Надяваме се вече да има политическа воля за поправки на подзаконовите нормативните актове, които пречат на нашата работа. Така колегите ще могат по-добре да си вършат работата на терен, защото това са хората, които години наред крепят спешната помощ. А там и без това има натрупани много проблеми - недоброто възнаграждение, неудобните за работа линейки, липсата на носилки за придвижване на пациенти по стълби, ниската категория труд и др., които ги демотивират и прогонват от системата на спешна помощ. И то при положение, че в сектора има остра нужда от кадри!

- Споменахме за неуредици в детското и училищното здравеопазване. Какви са проблемите в него?

- Кадровата криза, която се дължи на ниското заплащане! А в тази сфера то винаги е било ниско. Майка ми беше детска медицинска сестра и работеше в детски заведения, също с ниска заплата. Пенсионира се с минимална пенсия. Оттогава досега голяма промяна няма. Откакто се помня, този вид труд винаги е бил зле платен, независимо, че той е много важен. Ако погледнем годишния доклад за здравето на гражданите на Р България, виждаме тенденция за намаляване на отчетените годишни профилактични прегледи при децата и учениците в България. Обхватът на профилактичните прегледи през 2025 г. е едва 85 на сто. Едва в шест области е отчетено 100% покриването им в детска и само в една област - в училищна възраст. Тази статистика е крайно тревожна, като се имат предвид и данните за детската заболеваемост. Няма да кажа нищо ново, но в последните години се инвестира предимно в болничната помощ. Дори в последния бюджет се вижда какво е увеличението за болничната, и какво за доболничната помощ. С НЗОК се договарят предимно клиничи пътеки с висока обръщаемост, като тези с тежка патология се избягват. Непрекъснато се увеличават различни възможности, като например извършването на инвазивни процедури и съответно, колкото е възможно, по-големи по обем дейности. В същото време, увеличението в извънболничната помощ беше едва 4 процента. В момента ние имаме 3878 общопрактикуващи лекари в цялата страна. Средно един от тях обслужва около 1800 здравноосигурени пациенти. Но какво правим с неосигурените, които не са никак малко? Какво се прави, когато общопрактикуващият лекар не е на работа? Отговорът, който никак не е приятен е – в преобладаващите случаи спешната помощ е буферът на тези недостатъци в здравната система и често колегите ни се занимават и с несвойствени функции, като обслужват неспешни осигурени и неосигурени пациенти в по-голямата част от денонощието. Освен това, в много от училищата, а и в детските заведения, няма осигурени медицински лица – нито сестри, нито фелдшери, нито лекари. Към това се прибавя и проблемът, че общопрактикуващите лекари са натоварени с огромен обем работа, включително и административна. Затова и много хора не ходят при тях освен, когато това не е крайно необходимо. В същото време около 20% от населението въобще няма достъп до медицинска помощ, най-вече в отдалечени и трудно достъпни райони. Към всичко това, напоследък е налице и рискът от закриване на общински болнични лечебни заведения и болнични заведения в малки и отдалечени населени места поради липса на кадри. Такава тенденция вече се наблюдава. Логично е да се запитаме къде отива пациентът в тази ситуация?! Същевременно, преди тридесет години фелдшерите в страната бяха 8500 души и много добре покриваха извънболничната помощ в такива райони. Сега вече те са 2500, от които около 1500 са в центровете за спешна медицинска помощ. В извънболничната помощ практикуват около 200 наши колеги. И това се случва при огромната кадрова криза. Искам да отбележа, че ние нямаме проблем с общопрактикуващите лекари. С тях работим много добре, те ни търсят, защото не смогват. В същото време има много неуредени нормативно въпроси, които пречат да се осъществи това важно за пациентите партньорство между професиите. Искам да използвам възможността и да честитя на всички достойни български лекари, които отбелязаха своя празник – 19 октомври! Благодарим Ви за професионализма, всеотдайността и партньорството в името на пациента! Бъдете здрави и удовлетворени от труда си!

- Кои въпроси не са нормативно уредени?

- Въпреки че лекарските асистенти формално могат да работят в извънболничната помощ, реалният обхват на дейността им е ограничен поради неясно дефинирани правомощия, липса на самостоятелни дейности и нерегламентирано финансиране чрез НЗОК. В момента съгласно член 58 от Закона за здравното осигуряване, НЗОК закупува медицински дейности от всички видове лечебни заведения, с изключение на индивидуалните, респ. груповите практики по здравни грижи. Аз питам, защо? Как един лекарски асистент или медицинска сестра ще открият практика в отдалечено населено място, кой ще му гарантира, че там ще има достатъчно доход, с който да се издържа?! Ето по този въпрос трябва да се помисли от страна на държавата. Винаги в тези райони е имало доплащане за отдалеченост или труден достъп, за да могат да се стимулират медицински специалисти да работят там. Липсата на държавническо мислене до момента доведе до оголването на цели райони. Профилактиката там отдавна е изпусната и пациентите често достигат твърде късно до медицинска помощ. Данните за заболяванията са много тревожни.

- Как вижте разрешаването на всички очертани от Вас проблеми?

- Фелдшерите и лекарските асистенти отново да бъдат припознати като специалисти, които могат да вършат много добра работа, както в спешната, така и в доболничната помощ. А защо не и в болничната помощ?! Към момента липсва изрично регламентирана възможност лекарските асистенти да практикуват в лечебни заведения за болнична помощ. В същото време към професията има интерес и в тази сфера. Болниците и техните асоциации са се обръщали неведнъж към нас за съдействие. В психиатричните болници, където кадровият проблем е огромен, имаме добри традиции на съвместна работа с останалите колеги от екипа. На фона на застаряващо население, в страната има само 11 болници за продължаващо лечение, а в много от районите ¼ от населението е над 65 годишна възраст. Спешните отделения на болниците също са част от критичните в кадрово отношение звена, в които моите колеги могат да помогнат. Има много проблеми, чието решение предстои.

Ние се надяваме това да се случи при настоящото ръководство на Министерството на здравеопазването, за да може най-накрая нашата професия да бъде отново поставена на своето достойно място и нашите колеги отново да получават необходимото признание и уважение за труда си. Защото, ако почнем да навлизаме в детайли към несъвършенствата в системата на заплащане за нашата професия, можем да направим още едно интервю. Всички тези въпроси от самото създаване на организацията сме поставяли и продължаваме да поставяме при нашите срещи с представителите на изпълнителната и законодателната власт, от които зависи тази промяна да стане реална. Промяна от която ще спечели най-вече българският пациент.